Ами.. да започнем с
запознанството =)
В университета бях съквартирантка със сестра му. Една вечер тя го доведе вкъщи. От тогава не съм спирала да мисля за него, след месец излязохме на първа среща, след още месец - се събрахме. Почти веднага заживяхме заедно, официално - след около три месеца. И от тогава го обичам все повече всеки ден, вече 4 години.

Странното е, че никога не съм подкрепяла бързото развитие на връзките и по принцип все още мисля, че "любов от пръв поглед" е голяма глупост... Но... какво да се прави - съдба! Да ми се чуди човек
Другото, което по принцип много мразя, са жени които не могат да дишат без мъжете си. Но миналата седмица беше на командировка за седмица и просто не спях спокойно като го няма, не се чувствам добре като не е до мен. Пък и вкъщи готви той, така че ми липсва и храната
Годежът
/b]Заведе ме на почивка във Франция за рождения ми ден и ми предложи на върха на Айфеловата кула. Най-вълнуващия момент в живота ми до този момент. И дори сега, докато пиша се усмихвам при мисълта
Сватбата
/b]Стигнала съм до никъде

Това е
роклята. С друго бельо разбира се.
П.С. Извинявам се, че приличам на мъртвец на снимката, но нещо не се чувствах добре...

Това ми е мъжа с
костюма:
Поканите: Макар че имаме още бройки за правене. Дори слънцето сега прави покани до мен


После ще кача още неща, когато са напълно готови
