Здравей Ивелка,случайно попаднах на темичката ти и ми стана интересно да я проследя.Честит голям юнак,направо се изумих с какви размери,но важното е всичко да е наред и двамата да сте добре.Ще чакаме  да разказваш

Бравооооо  Много хубава новина - да е живо и здраво бебчоооо 

Ивелка, честито! Да сте здрави и щастливи Много прегръдки от нас! Бързо възстановяване и те чакаме отново

Честито Ивеее, евала на мама родила такъв голям юнак! Да е жив и здрав и много да ви радва! 

Честитоооо! Много, ама много се радвам, че отмятаме вече успешно свършени работи! Стискам палци и кураж за всичко, което предстои.

Честито, Иве!!!!!!!!! Само хубави новини ти желая от сега нататък!!!!!!!!! Да ти е много здраво съкровището!!!!!!!!!!!!!! Той вече си има много обичащи го виртуални лели

Ех, че чудесна новина Честито мила, Иве! Да ти е жив и здрав малкия голям мъж с прекрасно име. Желая ти възможно най- скорошно възстановяване и те чакаме тук, за да ни разкажеш всичко

Ахх, тъкмо четях в един друг форум за една мама с бебе Павел и ми се стори съмнително, че май е Ивелка, пък то тя била!
Иве,да ви е жив и здрав мъника, пожелавам ви от тук нататък всички тревоги и проблеми да се разрешат по най-добрия начин и да се гушкате у дома с Павел!
На теб бързо възстановяване!

Иве,честита рожба  Да сте живи и здрави!Нека Павел расте здраво,щастливо и безгрижно дете!Ето на това се казва юнак 4600гр!!!Бързо въстановяване ти желая 

Иве, чудно си го отгледала тоя юнак! Браво на теб, завидни размери! Да ти е живо и здраво момчето и да е все така голям и силен мъж! А на теб бързо възстановяване и успех с малкия, стискам палци всичко да е ок с вас!

Честитооооо Ивее   Живи и здрави да сте и много, много щастливи. Страхотно име сте избрали 

Браво, Иве! Голям юнак. Да ви е жив и здрав!!!!

Честит син, мила Ивел  Много се радвам! Да расте здрав, усмихнат, с много радост и късмет в живота 

Благодаря ви много момичета! Страхотни сте и наистина вашата подкрепа ми действаше много положително през периода на бременността и престоя в болницата
Ние от днес вече сме си вкъщи, имахме си официално изписване с баби, лели и свекърви и много снимки, както си му е редът Павчо е истински ангел, направо не мога да му се нагледам Толкова е дълъг, че не ни стават дрешки 62 номер Като го съблека и сложа на повивалника на легълцето, направо му стърчат краката   Голям мъж, мисля да го ориентираме към волейбол или баскетбол! 
Изключително подвижен и як е! Не мога да му сгъна ръчичката,ако той не поиска, и даже има оформено мини бицепсче. Днес ни шашна всички след изписването - толкова беше изгладнял, че като му дадох млякото в шишето той си го хвана сам и си го изпи без да му го придържам! Направо не мога да повярвам, че това оформено човече е било в мен само преди 4 дни!!!
Сега да разкажа и малко за раждането! Терминът ми беше на 7 август, но всички, включително и док очакваха да родя до 30 юли, защото се виждаше, че бебо върви напред като размери. Да, ама не! Така се беше запънал милият, че дори и система окситоцин не ми предизвика никакви болки или контракции! Приеха ме на 7-ми и до 12 лежах като всеки ден ми мериха тоновете и ме наблюдаваха - беше малко депресиращо и вече се молех за родилните болки! След като в неделя окситоцинът не подейства, се бях отчаяла и се примолих на док да ме пусне "в отпуска" да се разведря малко с ММ и семейството.
Във вторник доки беше на смяна и рано сутринта ме погледнаха на видеозон, заедно с още един доктор. И двамата се ококориха, защото видяха, че водите ми са значително намалели, а само преди два дни бях на горната граница с води (явно са изтекли без да разбера в банята). Гледа ме за разкритие - никакво! А бебето високо и главичката завъртяна в неправилната посока. Док го измери не повече от 4 кг, и директно си каза, че секциото вече няма да ми се размине! А така си мечтаех за нормално, естествено раждане!  Ноооо, бебе Павел е искал да ме пощади, защото със сигурност нямаше да мога да го родя по естествен път и можеше да станат много усложнения, ако ми го бяха предизвикали с таблетка.
И така...док искаше да ме оперира на 13-ти, но тази дата е доста неприятна за семейството ми, а дядо ми почина точно на 13 август преди 15 години. Примолих се на док и той вика: "Еми тогава днес ще те режем, защото няма време".
Добре че не бях яла почти нищо - само 2-3 бисквити и малко вода. Направиха ми клизма, после тоалет, катетър (беше ужасно) и ме заведоха до операционната маса. В момента в който се събудих от упойката усетих адската болка от разреза, помня как ме прекараха по коридора до реанимация и ми биха обезболяващо. ММ и сестра му дойдоха и бяха супер щастливи и развълнувани, а аз още не бях на себе си... После последваха няколко ужасно трудни дни, в които трябваше да се раздвижвам. И така до днес!
Вече сме си вкъщи, шевовете ме опъват и болят само като ставам и сядам/лягам. Малко ми е трудно да реагирам бързо на бебо като ревне в креватчето да стана да го взема, но с времето ще се възстановя. Майка ми си е взела отпуск и ще идва първите дни докато свикнем, поне да ни готви и помага в домакинството. Днес идва и педи, много съм доволна от избора си! Тя е детски педиатър със специалност по хомеопатия, което за нас е много важно! Разбира се, имам координатите и на друга много добра лекарка, която ще търсим само в крайни случаи, когато се налага по-сериозно лечение.
Иначе Павката е спокоен, спинка, хапва, кокори се, дори се усмихва! 
Сега болката ми е, че все още не ми е тръгнала кърмата  Имах малко коластра в болницата и като ни ги носеха на 3 часа винаги слагах на гърда и Павката сучеше яко все едно има кърма, но след като го претегляха се оказваше, че няма почти нищо. Само единият ден имаше 10 мл. Днес е 5-ти ден след операцията, а гърдите ми са меки и празни Да имам ли надежди, че ще слезе кърмата?

Иве, ако искаш да кърмиш моя съвет е на три часа детето на гърда, поне по 30 мин на гърда, а не по препоръчваните 15 и след това цедене с помпата.Вземи си чай за кърмачки и поне по литър на ден, както и по два литра вода.Ядки без фъстъци, в сурово състояние, варено жито, тези неща помагат за кърмата.И задължително през нощта буди и слагай на гърда.Щом е силно бебе и суче, ще тръгне кърмата, но трябва упоритост.
Раждах секцио, нямах и коластра в болницата.По тази система, на 5-тия ден бяхме само на кърма и се кърмим до момента успешно.