Вики, стискам палци и за повторните изследвания.  Не се ядосвай, трябва да си напълно спокойна. 

Цитат на: Alichka в 07.01.2016 11:07

Не винаги става дума за спонтанен ранен аборт поради проблем с плода. Проблеми има при самите жени - дали кръвна захар, дали неправилно съсирване на кръвта, дали нещо друго.

Съгласна съм, че не винаги става въпрос за увреждане на плода и при мен не се твърдеше, че това е причината, защото плодът се развиваше.
Но все пак мисля, че има установени практики и нормативи и жените, които нямат достатъчно средства да избират свободно, както те си решат, специалисти, са обречени да нямат деца......

Със сигурност в Швейцария не е така.
Никой не търси причината за спонтанния аборт. Наблюдаващата лекарка ми назначи лечение за повишаване на хемоглобина, защото беше около 70 преди аборта и го поддържах така, каза да продължим с опитите след първия цикъл и ако до една година няма резултат, непременно да си запиша час за консултация.
Резултатът беше, че такова лечение ми направиха, че имам стойности на хемоглобина/включително през бременността/, каквито никога не съм имала и успешно приключила бременност.
Всичко това с базова застраховка. Ако имам нужда от специализирано лечение, то ще бъде назначено от специалист, при който ще отида насочена от АГ/в случая/, ще получа компетентна помощ и от най-голямото "светило" в областта, и на най-подходящото място, дори то да е единствено в Швейцария, всичко това с базово застраховане.
Просто системата работи.
Докато в България, трябва сам да търси специалист, да разбираш от всичко и да си плащаш.
Изхождайки от последното, понеже така бях свикнала, имах глупостта да направя по-скъпа застраховка за голямо дете, като си мислех, е, как, аз трябва да го водя на който си специалист реша, свободно, е да, но тук нещата не стоят така.

Мисля, че и в повечето западни практики са достатъчно добре уредени.

Не искам да влизам в спор с никого, момичета, казвам го само в добрия смисъл. Определено здравната система в България е много "болна".

Мари, системата ни не е супер, това е факт, но не е и много болна.Да трябва да се направи реформа и има ред недомислици от който и ние пострадахме наскоро, но знам в Англия в частност че щеше да е същото.За пример, братовчедка ми се връща с малко дете от Англия, детето се разболява в БГ, тук те нямат и ден осигуряване защото не живеят от години тук, в момента в който детето е зле ги приемат в болница, лекуват ги.Изписват ги без да им искат и стотинка.За съжаление след няколко дни тръгвайки за София от Варна детето става зле и се налага линейка да ги чака на гарата, извикали са я от влака контрольорите.Пак лежат в болница пак без да им искат и стотинка.В Англия за същото нещо ще получиш обаждане от специалист евентуално.Не съм и съгласна за специалистите, всичко зависи от лекаря който си избрал за ЛЛ.Има такива който четат, интересуват се, развиват се и пращат на специалисти, на всичко както си трябва.Много сме 

Швейцария няма как да я сравняваме с тук, просто е абсурдно, но има страни в който нещата са много зле.

Александрова, ще ти отговоря аз, там не можеш да отидеш сам в репродуктивна клиника, трябва да те насочи лекуващото АГ, а на частно е много скъпо дори за редовия англичанин и не се практикуват такива неща.

Ясно.. това е неприятно.. Мерси, магито!

Стискам палци всичко да е наред, Вики  

Цитат на: Marri в 07.01.2016 11:29

Просто системата работи.
Докато в България, трябва сам да търси специалист, да разбираш от всичко и да си плащаш.

О, не влизаме в спор! В никакъв случай Просто споделям виждане.
Да, тук това е простотията, че трябва да разбираш от всичко и с една-две бременности учиш толкова медицина, свят да ти се завие. Може и доста дълго време да се луташ в търсене на специалист.
Специално за Англия имам виждане, че са си странни в някои отношения. Не мога да им похваля начина на функциониране на здравната система по отношение на бременност и раждане. Имат много добри практики, но имат и дооооста слаби звена. Свикнали сме да ги възвеличаваме, без да сме 100% наясно как стоят нещата при тях. Тук никой няма да върне родилка, защото "нямала достатъчно разкритие". Прост пример с комшийката ми, висяла часове наред в колата на паркинга пред болницата в Лондон. Същата родилка я изписаха в деня, в който роди, а вечерта й се пльосна парче от плацентата вкъщи, защото не са я догледали.
Спирам, че наистина стана много

и аз малко ама сега разбирам защо едни познати в Лондон, момичето трябва да ражда сега февруари са толкова наплашени, барабар с родителите  Тия всичките неща ми звучат не много като за 21 век, ама такава е релаността явно 

Вики, знам, че всичко ще е наред  Гушкаме те силно 

Всичко е пари това е истината.Ако нещо е много скъпо просто го правят много рядко или не го правят!

от бебеправенето, но пък по темата за Англия.
В момента моя приятелка е бременна и живее в Англия. Съответно, цялото проследяване минава там. Установиха бременността в 12 г.с, понеже по-рано не искали да й дадат час. Сама си назначи фолиева и витамини. Тя не е имала среща с АГ, единствено с акушерка. Пускли са й стандартните изследвания, ФМ е само термин, който е чувала. Стандартно правят 1 изследване за генетични аномалии и след това прегледите са като в България- мерене, теглене, кръвно и до там. Пол на бебето не се знаеше до 7 месец, защото апаратурата в болницата не позволявала да се види по-рано. Цитира ми акушерката.
Обаче пък всичко им е абсолютно безплатно. Скоро ще се включа с информация как е протекло раждането.

Да, в България имаш изобр дали да си платиш или не, но имаш избор. Аз лично реших за себе си да се следя в частна болница с изцяло платен пакет за проследяване, защото със здравословните ми проблеми и наследствена обремененост в рода ми, нямаше как да мина без ФМ, Фехокардио, ПКК всеки месец.

Реално в Бг са абсолютно същите прегледите като при тях.И тук имаш право на 2 ехографски прегледа и това са ти ФМ-тата, лошото е че масово АГ-тата не са на ниво и не могат да направят качествена ФМ.Ако имаш някаква обремененост имаш право на допълнителни изследвания който са безплатни.

Не сме цвете пак казвам, но и не сме на дъното на здравеопазването както си мислим.Просто сравняваме с миналото.За мен нещото което най-много куца тук е отношение лекар-пациент.Но това е една огромна тема на разговор и хич не е за тук.

Тони, това си e най-просто GP. Кварталната поликлиника, в която съм разпределена по адрес.
Репродуктивни клиники има, но те насочват там след установен проблем.
На частно - не мога да си позволя. Цените са жестоки, първия преглед започва от 300 паунда. И то пак зависи при кой. Скан за установяване на пол - 130. Раждането нямам представа колко струва извън здравна каса, но предполагам в хиляди. Престоя в болница си плащаш сам. И не говорим за по 20 паунда.
Моя приятелка с рак, на скоро искаше да отиде на частен 3D скенер - 2200 паунда.

Така им е направена системата, че да ходиш при GP. Ако успееш него да го убедиш, за изследвания и тн. той те праща при съответните специалисти. И всичко ти е базплатно и нормално. А медикаментите са по-евтини. Личните лекари са с мениджърска функция. Нямат нито слушалки, нито престилки. Само щракат на компютър и принтират. Представа си нямат от повечето неща.
Това е едно от малкото неща, които не харесвам. Но пък болниците са много приятни, условията са човешки, имаш право да си избереш каквото искаш за раждането. Кожа до кожа, кой да присъства и тн.

Хриси, като казвам, че нямам намерение да се занимавам имам предвид, че ще проверя имам ли проблем. Тоест преди малко ходих да дам кръв отново. Ще пуснем и на Теодор и това е. Ако имаме проблем и мога да го реша сравнително лесно - ще го направя.  Ако ли не... Съвсем нямам намерение да си съсипвам нервите и да се боря срещу природата. Той живота си продължава с или без нашто дете.

Аз се изнервям, защото за първи път попадам в абсурдна ситуация в тая държава. И ми е малко стресово, защото много бързо отвикнах. Не че толкова ме притесняват изследванията. Иначе ви благодаря за подкрепата.  

Едното е отношението, другото е, че много са специалисти по всичко. Например ФМ си е специално звено в Англия, специализираш си само в това - всъщност се преглежда сонограф (не знам дали има такова понятие, но е директен превод от английски), който по цял ден това прави и си е специалист по това. За ражданията отговарят акушерките, ако има проблем се вика лекар, което за мен е нормалното - в България не са останали акушерки, които да знаят вече как се правят естествени раждания, с тези масови операции, които се практикуват. А в България един лекар прави всичко - следи ти бременността, прави ти ФМ, изписва ти витамини, следи за проблеми, изражда те и т.н. Не вярвам, че е възможно да си еднакво добър във всяка област, но го правят заради парите и заради културата на бременеене в държавата.

Странно ми е колко надълго и нашироко я разпънахте Англия от гледната точка на един "преател". Аз до 32 седмица от бремеността си бях в Англия и въпреки, че си имаше недостатъци, след 32 седмица се сблъсках със същия брой недостатъци, но по различен вид в България, където родих и си гледах детето близо 1 година. Излишно е да се впускам в подробности, но ми става криво, че леко безпричинно я разнищихте Англия. Във всяка държава на човек му трябва време, познати и изграден живот и навици, за да се справи с някои ситуации. Това не прави системата калпава, просто е различно и начина на мислене и справяне с проблемите е различен.

Виви, чисто клюкарски и по женски си приказваме. и мен ме е яд като плюят всички по БГ, но са избягали нали.А ние се гърчим и опитваме да подобрим нещата.

Знате ли като човек занимаващ се с репродуктивни проблеми колко неща сме постигнали и за колко много се борим, знаете ли колко страни в Европа ги нямат тия неща, но ние си плюем.А усилията на хора като нас са под плюнките, така че някак Англия ми е съвсем безразлична.Защото там отивате на готово, това някой вече го е направил, а ние се бъхтим.Срещам всякакви лекари и хора, сблъсквам се с откровено сметкаджийство, мафия и борчески настроения както и с пълното абдикиране на пациентите макар че това го правим за тях.И не не съм само аз и не е само нашата организация.В течение на времето се запознах с хора борещи се да се подобрят нещата в много насоки.Как мислите бяха въведени задължителни прегледи на 6 месечни бебета, бъбречни прегледи?Или пък за новото лекарство за Хепатти Ц.

Англия я разпъваме на кръст, защото последните няколко години много българи заминаха там.Българи, който се връщат тук да си правят зъбите, поръчват си лекарства от тук, идват тук на физиотерапия.Та за това.

Извинявам се, мод съм но съм много 

Разбирам ти емоционалността и за това ще си замълча и няма да подклаждам огъня. Това е едната страна на монетата, има още много.  

Аз подкарах темата и се старая да говоря само за себе си и конкретно Oldbury Health centre, в който се развива действието. Всеки си прави избора, къде да се следи, къде да ражда и тн. За моя съм го направила. С всичките му негативи и позитиви. Нито България е толкова черна, нито Великобритания е такова цвете. Животът е в нюансите.

Направо съм забравила как беше с писането...През последните години четях само поздравленията за бъдещите мами и се радвах, на тези, които се решиха и имаха второ дете. И ние се решихме, че аз гоня 35, няма за кога да отлагаме, каката си е поръчала сестричка, таткото иска братче, да видим какво ще се получи. Прочетох цялата тема назад, за да съм в час и да кажа два интересни факта около мен...аз бях с точно такава чувствителна матка, от 5 г.с. влезнах за първи път за задържане, имах постоянни контракции, не можех да пусна прахосмукачка. До края влизах 4 пъти и ако не бяха лекарите в точно тази болница, просто нямаше да удържа фронта...А иначе за кръвните групи...от 14 годишна си я знам 0+, оперираха ме от кисти на яйчника и ми направиха изследване на кръвната група. След това преживях 2 кюртажа, после пак в спешно за някакви кисти, които се спукаха и аз изпаднах в шок, пак 0+, и като забременях с малката и влезнах за задържане, пак изследване и 0+, и на сутринта влиза сестрата и 'я дай да те боцнем пак, че май не си 0+, и така горд собственик на А+. Пожелавам си и този път безпроблемно забременяване (миналият път стана след 6 месеца опити). Аз си направих стандартни изследвания, цитонамазка и преглед и започваме. То напрегната работа, 12 часов работен ден, и малката все ни "свети", ама ще го измислим. Доста по-спокойна съм от първия път (тогава след сватбата, всякакви лели, там родата от мъжката страна, все подпитваха, свекърва ми все ме ръчкаше), сега се отказаха от мисълта, че ще имаме второ, и мисля да ги изненадам в гръб.