Здравейте и от нас!Сега видях темичката и с радост бих се включила,ако ми позволите!
Та да представя и моето юначе,което се казва Денислав.Роди се в края на 2011г. на 09.11. с мерки 3 100гр и 50см.
А ето го и него:

Ау, голям хубавец, Росито!

Благодаря ти,sunray!
Ясно сме се събрали групата на сладурите.
Вашите дечица как вървят с мерките?Питам ви,понеже все ми се струва,че моя щурчо си върви дребничък.Не,че аз съм висока,но...пусто му майчино притеснение!

Темичката ни нещо не върви, хайде да я размърдаме

Росито, не съм видяла, че питаш за мерките. То си е толкова индивидуално, че няма накъде.
За протокола: Ели е 107 см висока, 16.5 - 17 кг. Ние с баща й не сме нито ниски, нито много високи.

Аз влизам, за да споделя едни занимания на щерката, които водят след себе си непрестанно чистене, но не мога да й секвам мераците Тя си има кухня, която баща й й направи преди година, воден от интернет идея. В смисъл, умален вид на истинско кухне. Е, без електроуреди! От няколко дни готви усилено! Обаче вече не й стигат играчките продукти - взимат се истинските ни съдове, вътре се бъркат грис, червен пипер, слага се боб, леща, сол, кафява захар. Евентуално, пресява със ситото. И накрая пълни съда с вода и настоява да се готви на истинския котлон. Така и правим, де, няма отърване Ври, тя бърка, някой й виси, естествено, на главата, за да не се залепи за котлоните. И накрая решава манджата за кого е. Добре че не очаква да я ядем пред нея, че не знам гореспоменатите комбинации как се отразяват на стомасите

Намерих художничка, която ми похвалиха, че има подход към децата. Там рисуват на стъкло, правят украси покрай празници и много други неща, свързани с рисуването. Ще я записвам тези дни, тя засега няма търпение. Мисля, че ще й е хубаво, което е най-важното

Наскоро ходихме на семейна екскурзия покрай Етъра, Велико Търново и региона. Искахме да походим из планината и да пробваме Ели на планински маршрут. Оказа се жилаво дете и вървя час и половина без спиране по пресечен терен - еко пътеката е много красива, става дума за тази, която минава покрай Еменския каньон. Та, май семейното ни хоби е намерено - планинарстване. Ние с половинката по принцип обичаме.

Другото покрай нас, за съжаление, не е приятно - Ели прекара един стомашен вирус, който я събори рязко. За 2-3 повръщания и изхождания в рамките на 24 часа, се обезводни и влязохме в болница, на системи. Оправи се милото, но свали 2,5 кг за броени дни. И преди беше слабичка, сега е направо вейчица - клиновете й са като панталони Трудно беше, аз много се уплаших. Едва й взеха кръв, много се обезводни. Малко ми е гузно, че явно съм изпуснала нещата, но не ми изглеждаше зле видимо.

И така.

Надявам се да съм съживила темичката, пишете какво правят вашите дечурлига

Милата Ели. Много съжалявам за случилото се.  
Сънрей, ако това е някакво успокоение, обикновено след болест децата започват да се хранят малко по-добре и наваксват до месец-два. Сигурна съм, че Ели ще се възстанови!

Роси, и аз мисля, че си зависи от детенцето за размерите. Как са кг на Дени? От снимката не ми изглежда слаб изобщо. Важно е да е здрав.

Леа е между 16,200 и 16,500 на 3 год и 10 месеца. Височината не съм сигурна. Последно ноември я мерихме 1м. Носи голям номер обувки (27) за момиче  за възрастта си (според мен). Дрешки носи за 4 годишно детенце.

Какво ново около нас? От 1 юни, Леа започна поредната нова градина. Понякога си мисля, че я съсипваме с това постоянно местене от градина на градина. Но се наложи. Преместихме се да живеем в друг район. За сега градината й харесва страшно много - влиза с радост и букално тича към вратата. Все още от време на време пита сутрин за бг градината, където ходеше по 2 дни преди това. Не иска и да чуе за старата американска градина, където ходеше по 3 дни. Водехме я там, защото имаше безплатен логопед, който работеше с нея. За да се квалифицира за 40мин/седмица, трябваше да й се направи тест и да я запишат като дете със забавяне. За съжаление в новата градина няма логопед, но е Монтесори. Трябва ние да я водим отделно на логопед. Безплатните обаче са ваканция сега и ще започнем чак след започване на новата учебна година. Лятото може да си плащаме на частно. Аз все още не съм се организирала да избера частен логопед. Пробвам се да работя аз с Леа, когато мога, по материали от старата логопедка, но не съм сигурна дали имат ефект моите упражнения.

Леле, леле, прекрасна Леа, пу пу! Нежна и чаровна!
Добре че новата градина я кара да ходи с радост, това е най-важното и най-показателното!
Какъв се оказа проблема с нея? Някой каза ли ви? Само въпрос на време ли е, за да проговори? Понякога се сещам за това, което си разказвала и за терзанията ти. Сподели по-подробно, ако имаш желание.

Пусни още нейни снимки, да й се порадваме

Ели тръгна на рисуване, засега й е хубаво и много се вълнува. Чудя се и за една музикално-танцова формация, ще питам дали мога да я запиша на танци там - нещо като модерен балет. Там съчетават танци, пеене и сценки с костюми. Шарено и забавно е. Лятото търся занимания

Ето някоя и друга снимка и от нас: http://velvetti.snimka.bg/family/eli.870295.35582514
Парола: Elitsa

Здравейте и от нас!
Тези две принцеси са мнооооого сладки...да са ви живи и здрави!
Моят юнак е с варицела,а преди това беше с лека хрема.Иначе си ходи с удоволствие на детска градина,много си обича госпожите и приятелчетата.
Относно страничните занимателни дейности...много ми се искаше да го запишем на народни танци,както и той самия изявява желание,но уви тук ги искат да са поне на 4г. и за сега изчакваме да ги навърши.Иска ми се и на още нещо да го запиша,но ще ми е адски трудно с предвижването и за сега само го обмислям.
От ден на ден става все по-самостоятелен,което едновременно ме радва и натъжава,но само да ми е жив и здрав.
На кг последно като го теглиха бе 15кг. и 101см....мисля си,че е добре.
Ето и от нас една снимка на моя хулиганчо!
http://prikachi.com/images.php?images/654/8184654s.jpg

Прекрасни дечица са всички в тази група! Да растат все така обичани, красиви и можещи!
И аз да се разпиша за нас накратко, защото в друга тема имам подробен разказ и не искам да се повтарям. Моята принцеса след 5 дни навършва 4 годинки и с всеки изминал ден я виждам все по-самостоятелна, което ме радва много. Вече говори, макар че няма много ясна дикция, но й се разбира. Не винаги е много приказлива, но пък е комуникативна, което е най-голямото ни постижение досега. Пее много, обича да танцува и единствено музиката я успокоява и й помага да се концентрира в нещата, които прави. Наскоро изкара изключително тежка форма на варицела с усложнения, сега цялото й тяло е с белези, не защото е разчесвала пъпките или е пукала мехурите, но получи кожен сепсис и сега е много трудно и бавно възстановяването, лекарите не са много убедени, че тези белези ще се заличат някога, въпреки мазилата, но важното е, че мина и че вече се захранваме. Тя лежа в болница 5 дни на системи, 3 седмици не искаше да се храни, беше главно на течности, а за дните в болницата изобщо нямаше перисталтика, беше обезводнена и отекла, хранеха я с глюкоза и натриев хлорид на системи, давах й вода и лекарства и така. Вече е доста по-добре, така че дори не искам да се връщам назад и да си спомням за този период. Ходи в масова детска градина от 4 май и едва сега започна да свиква с обстановката, но лошото е, че е приета тук само до септември и след това не знам какво ще правим, защото опитахме къде ли не и никъде не я приемат поради N на брой причини. Сега се оглеждам за вариант за по-евтина частна детска градина, дано да имаме късмет! Планираме една хубава ваканция и евентуално пътуване до морето за десетина дни, но може и да не стигнем до там, зависи от финансите най-вече. Скоро ще я снимам и ще кача някоя снимка, за да я видите колко е пораснала. Поздрави на всички и целувки на малките сладкиши от нас!

Ето и обещаната снимка от последния й рожден ден, малко след който беше приета в болница по спешност.

mariestrellas, сладуранка ти е! Кога беше рожденичка?
Защо сте влезли спешно в болница?

Здравей, Сънрей!
Благодаря за комплимента, смятай, че от 80 снимки на нито една не е усмихната, явно се е чувствала зле дни преди рождения си ден. Малката се роди на Петровден преди 4 години. На тортата не знам защо от градината са й сложили 3 свещички, но на самата торта пише 4 години. А защо влязохме в болница... ами дълга история, която още не е приключила и вече не знам дали реално са открили проблемът, който я мъчи или както обикновено са безсилни и не могат да направят нищо... какво изживяхме само ние си знаем. На второто идване на лекар от спешна помощ вкъщи ни взеха в линейката и решиха да ни хоспитализират незабавно, което се оказа невъзможно, защото след 3 часа обикаляне от болница в болница ни върнаха в изходна позиция, защото не искаха да ни приемат никъде и лекарите се изпокараха чие задължение било и защо не се налагало толкова спешна намеса и т.н. Лекарят от спешното каза, че освен в Бг е работил с години и в чужбина доста и че дори и в Африка такова нещо не може да се случи. След системи, 5 дни хоспитализация, лекарства и изследвания. се оказа, че детето се е заразило с някакъв ентеровирус и е получило усложнения заради другите й проблеми. Беше 4 дни с 39 С температура, която не можахме да свалим с изписаните преди това лекарства. Обезводни се, отказва да пие дори и вода, да се храни и отслабна доста, направи хипогликемия и фебрилни пристъпи, които ни казаха, че май са били бълнувания, но няма как да се докаже. Беше неадекватна, неконтактна и с много бледа синкаволилава на места кожа. Знам, че личната лекарка доказа за пореден път, че е крайно некомпетентна и нелюбезна, груба в отношението си към нас и на моменти доста саркастична, но при следващите прегледи и хоспитализацията, лекарите ни казваха, че това е било работа на личнияа лекар и трябвало да се направи преди време и че очевидно тя била допуснала толкова много грешки, че е най-добре да я сменим. Затова сега съм в процес на издирване на добър педиатър в някоя болница наблизо, но все още нямам резултат. Изчаквам да излязат и последните резултати от кръвните изследвания и от ЕЕГ-то, за да мога да си взема и епикризата, макар че ни изписаха преждевременно, защото е изтекла пътеката. Знам, че много време детето е с ниски жизнени показатели - много ниски еритроцити, левкоцити, хемоглобин, глюкоза и разни други, та ни отне доста време да я стабилизираме и да я върнем донякъде към нормата, макар и на долната й граница. Това е от нас засега, захранваме се и чакаме да разберем какво да правим оттук насетне. Хубав ден!

Вие в България ли сте? Ако да, то не е важно да ти е близо лекаря, колкото да е качествен.
Преживели сте ужасни неща! Ние също изкарахме ентеровирус, но без температура и гърчове. Общо взето я овладяха бързо. Също беше обезводнена, връщаше и лъжичката вода, отслабна с 2кг и половина и стигна 14.5 кг. Клиновете й стояха като панталони. Тя по принцип си е тъничка и висока, около 16.5 кг, ама като свали два и съвсем се стопи. Направо не искам да се връщам назад.
Дано бързо влязат в норма всички стойности и стискам палци да откриеш кадърен педиатър!

Да, засега сме в Бг, но не можем да попаднем на никакъв педиатър, който да може да поеме детето, за добър още по-малко мога да говоря. Освен тези гадории, се сещам, че малката не можеше да ходи до тоалетна 6 дни и освен това получи и обрив по цялото тяло като при шарка, но не пъпки, а огромни червени петна, които след 3 дни избледняха и изчезнаха, та ходихме при детски хирург, гастроентеролог и педиатър инфекционист, за да изключат евентуални други заболявания като морбили например и остър хирургичен корем, апендицит и перитонит. Обикалянето по болници беше голямо и мъчението за детето най-вече още по-голямо. И тя отслабна с 2 кг. при тегло 16 кг., та сега е 14. И днес ми казаха, че още няма готова епикриза, макар че последните й резултати са получени днес и трябва да се обадя отново в понеделник и да ходя до отделението по Детска неврология за поредната епикриза. Надявам се да се оправи и да забравим всичко това, че вече не знам от колко време не мога да видя детето си здраво и щастливо. След още седмица трябва отново да й вземат кръв и се надявам вече да е здравичка. 

Момичета, прекрасни са ви дечицата и колко са порасналии. Не че моите не са, ама като са ми пред очите всеки ден и направо не го усещам това време как лети ...
Имам едно дадено обещание и да си го изпълня, макар и закъсняло. Да поразкажа мъничко за нас  
Дните и седмиците ни са толкова запълнени от работа, училище, игри, домашни задължения и тн, че просто не ми остава време за нищичко   Ама то много от вас са така, тъй че нищо ново не ви казвам. Иска ми се за мен самата някой път да ми остане време, ама... цък  

Момичетата са много пораснали, много променени, много диви   Знам, че тук е само за 2011 наборчета, ама и за Елена ще пиша, че не ми се повтаря половината в другата тема  

Най-голямата ни новост и предизвикателство (повече за мен) е, че Сиана тръгна на училище, подготвителен клас. Личното ми мнение е, че е прекалено рано, но понеже нямам друг избор се примирявам   Иначе тя се чувства добре. Още не е така уверена както беше в детската градина. Липсва и спокойствието, което имаше там. Там бяха малки групи и им се обръщаше много внимание. Градината беше частна, но за съжаление не можем да си позволим да продължат в частно училище, просто не ни е по джоба, а иначе много би ми се искало. Не защото учителите там са по-добри, въпреки че и това сигурно е така, но най-вече заради това, че там са малки класове и всичко е структурирано и спокойно. При нас, в държавното училище е шумно и липсват всякакви условия детето да се съсредоточи и да се концентрира в това, което прави   Това много ме измъчва! И понеже съм там и го виждам с очите си всеки божи ден и ми е нещо, което ме яде непрекъснато отвътре, още повече, че се чувствам безсилна да променя нещата   Сиана е доволна, но много често ми казва, че и е много шумно и това определено не и харесва. Те са 30 деца в стая, която по моите разбирания не е достатъчно голяма за толкова деца. Не ги извеждаме достатъчно навън, не достига персонал, за да им се обръща вниманието, от което те имат нужда на тази възраст, защото са много мънички все още... Иначе програмата им е разнообразна, всеки ден имат различни задачи и неща, които трябва да правят, темите, които учат са точно за тяхната възраст и са интересни - учим приказки, учим ги на звуците и буквите, както и да четат, да разказват, да пеят. На Сиана всичко това и е много интересно и с удоволствие ходи на училище, като ходим сутрин до там много често пее песни с пълно гърло или пък тича с всичка сила към училище   Ние с Елена се тътрим отзад, а тя спира да ни изчака да пресечем заедно пред входа на училището.
Елена ходи в същата детска градина, в която си ходеха двете преди. Чувства се прекрасно там. Сиана въобще не и липсва, защото те и преди бяха в отделни групи и само по малко през деня се виждаха, а пък и тя си има нейните си приятелчета там. Започна и тя най-накрая да проявава интерес да пише и рисува много. Много обича да си носи книжки в градината и да ги четат там заедно с другите деца. Обича да лепи с лепило, да рисува с боички, въобще всякакви неща, които и дават простор да маже и цапоти, хаххахха. Като и омръзне да рисува по листа, започва да си маже по ръцете. С лепилото е същото, като си свърши това, което прави, започва да си маже ръцете и после да си го лющи от пръстите, способна е и половин час само с това да се  занимава. По този въпрос, както и в много други отношения, със Сиана са пълни противоположности.
Въобще, в училище децата се държат прекасно и само ги хвалят!  
Вкъщи положението е доста по-различно. В много труден и инатлив период е Сиана, а и Елена се заразява покрай нея. На всичко се противопоставя, като и говоря съвсем умишлено ме подминава и се прави, че не ме чува. Особено, ако се виждаме с приятели, което ние постоянно правим, особено през почивните дни и тя просто отказва да слуша какво и се говори. Стигам и до наказания и до караници. Което не ми харесва, но и не мога да позволя тя да прави винаги обратното на това, което съм я помолила и то с хленчене и рев. Това много ме ядосва и много си говорим за тези неща. Винаги и казвам да ми повтори какво иска с нормален глас, с нейния си глас, без да хленчи, защото хленчено ме дразни. Тя тогава започва да се цупи и въобще много често сме в омагьосания кръг на непрестанните уговорки и обяснения за какво ли не, дори за най-елементарни и незначителни неща. Чудя се дали все пак не е свързано всичко това и с училището?!

Иначе вкъщи гледаме много да се забавляваме, през почивните дни просто не ни свърта удома, виждаме се с приятели, ходим по разходки... Имахме прекрасна есен тук и добре я използвахме. Ходихме по ферми, където сами можем да си берем каквото има и брахме ягоди, ябълки, царевица, тикви даже си набрахме и пекохме после. Даже и семките опекохме, помня колко обичахме баба да ни пече семките на тиквите, ама моите не станаха така хубави  Събирахме листа, кестени и жълъди, търсихме гъби (не за ядене, просто за игра). Брахме къпини няколко пъти, по цяла кофичка и си правихме плодово  мляко с тях (това беше още в началото на септември, де).

През пролетта и ранно лято (преди ваканцията ни в България) имахме няколко по-големи проекта. Единия беше този, че баща им им направи в градината Mud Pie Restaurant, който беше абсолютен хит лятото. Малко остана незавършен, че така и не му направихме надписа отгоре, но това не пречеше ама никак даже на играта на децата. Ето вижте тук - http://alben4ik.snimka.bg/children/mud-pie-restaurant.886027

Другият ни проект беше градинарството. Още пролетта си посяхме ягоди, за които децата се грижиха и после естествено изядоха. Това толкова ни хареса, че решихме да си посадим в градината и други неща. Посадихме си магданоз, тиквички, домати и моркови. И едни люти чушки за Данчо имаше, ама те не поникнаха, хихи. Аааа, щях да забравя и краставиците ни, два стръка, които ги счупиха котките на съседите, та и от тях нищо не стана. Но морковите, доматите, тиквичките и магданоза станаха разкошни. Децата много се гордееха с нашата малка градника и непрекъснато повтаряха, че сме фермери  Ето малко снимки - http://alben4ik.snimka.bg/children/gradinarstvo.886031

Сега в момента имаме един друг проект, но той е в процес на работа, така че ще го покажа скоро, дано да имаме вдъхновение и да си го довършим. Ще ви покажа и други дребни занимания, които правим.

Не мога обаче да пропусна да ви покажа една от най-любимите играчки на децата - магнитни фигури за строене, с които са способни да седнат и един час да се занимават, без да ме викнат за нищо, освен да видя от време на време какво са построили - http://alben4ik.snimka.bg/children/magnitni-figuri.886030

парола - ПИПИЛОТА за всичко

Хайде, ще надничам в темата по-редовно с надеждата да се включат мамите с наборчетата и да разкажат и те за тях