Здравейте, момичета!
Много ви благодаря за темата! =)
Вече и аз съм част от групата

Ранобудна съм днес, приготвям се за пътуване, ама ще попиша малко, и без това така се разсънвам =)
Вече мога да се похваля, че съм във фаза "Спокойно, ще се получи прекрасно, каквото и да стане".
Хихихи.
Иначе май трябва да разкажа за себе си и милото?
Запознахме се преди почти точно 3 години... В работата

Беше ми нещо като... Малко ми е трудно да го обясня. Ама ги имаме за шефове тия хора, когато става дума за работния процес. Ииии.... забелязах го, бях много АНТИ мъжете тогава, защото 4 месеца преди това бях скъсала с едно гадже и още много страдах и бях решила цяло лято да го ударя на купони. По-късно се разбра, че и господинът ми е бил хвърлил око. Не мога да повярвам, че е запомнил с какво съм била облечена първия работен ден =)
Един ден го чух, че говори, че ще пътува към морето, аз бях в същата посока - същия курорт и нямаше с кой да пътувам и се уговорихме да ходим заедно. Изненадах го с един приятел, който той през цялото време си е мислел, че ми е гадже. Хихии. Приятеля заспа веднага, щом тръгнахме, а ние с колегата не млъкнахме през целия път. Пристигнахме, пихме по едно на един бар... Уж си легнахме всеки по стаите, но никой не можеше да спи и.... Малко приказки и... гуши муши

Бях настроена, че това ще ми е гаджето за лятото. Хихихи. Той бързо стана част от моята компания и прекарахме много хубаво на морето. Като се върнахме в София обаче, почнахме да се засичаме ОЩЕ по-често - от работа в тях, после пак на работа. Карах го всеки ден да ме кара до нас, за да се преобличам и един ден той просто ме помоли да си взема някои неща у тях, за да не го разкарвам всеки ден.
И такаааа =) Сега сме на различни позиции, а година след случката се преместихме на друго място и си направихме един прекрасен дом =)
Миналата година, на морето, на годишнината ни, ми предложи. Бях изненадана, да ви кажа, защото през годините сме говорили за сватба, той говори много за деца и бяхме решили, че за сватбата - по-натам. Даже бяхме на вълна "първо люлка, после булка". Ама явно ме е залъгвал нашия и добре ме е накарал да си мисля, че за него сватбата не е от голямо значение, защото изненадата, която ми приготви, беше изключителна.
Ще ходим ние на вечеря на морето, за годишнината ни, после на бар с приятелите .... Той цял ден много примерен, вечерта се прибрахме от плажа да се къпем и обличаме, а аз като облякох една бяла рокличка... Нашия си помислил, че съм го разкрила =)
И така отиваме да се разходим на плажа към ресторанта, посядваме си да погледаме морето... И двамата сме от София, но обичаме морето страшно много и можем да седим с часове да го съзерцаваме. И милия като тръгна да ми обяснява, как отдавна чака този момент, а аз го затапих с "И аз, дълга отпуска, да сме на морето... Какво по-хубаво". Той се засмя и извади пръстена и аз като почнах да рева и да пискам.. =) Направо не ми се вярваше. Даже забравих да кажа "Да"

Добре че бяхме седнали, така ми се подкосиха краката, че едвам отидох до ресторанта после.
После в бара стана страхотно шоу, защото там всички са ми приятели и като съобщихме за новината... Абе мога да ви кажа, че целия град разбра. И особено като "коронясаха" кума ни... Той и без това е множо шумен и голям купонджия...

На другия ден казах на нашите, баща ми ок, ама майка ми седмици не можа да възприеме факта. Даже ме питаше един ден "защо ще се жените, стойте си сгодени"
А, забравих да кажа, че още на втория ден след като се сгаджосахме с милия се оказа, че родителите ни се познават =)
И така, от миналото лято подготвяме сватба, на финалната права сме, аз претърпях 1-2 нервни кризи, но вече реших, че само мъча себе си така. Все пак важното е, че ще ставам съпруга на най-прекрасния мъж, а не дали всички панделки са вързани идеално и така нататък....
Ще пиша още, че май се отплеснах =)