Честито! Много късмет ви желая! 

Здравейте дами,

Ние се завърнахме от меден месец и е време да задоволя вашето любопитство.

Трудно ми е да разкажа за нашият сватбен ден в подробности, тъй като всичко мина като в сън или като в мъгла, сякаш се случваше не на мен, а аз бях в една огромно еуфория, все едно летях в облаците.

Сутринта станах да се изкъпя и да хапна, защото после знаех, че няма да има кога да се яде От предният ден си бях взела баничка и си я изпекохме сутринта и хапнах с мама, татко и брат ми, а после се започна суетенето.

Мама искаше да пипне всичко, което нямаше как да стане, защото я назначих за мой личен шофьор и се примири да делегира задачите на тати и брат ми. Докато те двамата се оправяха и нареждаха чаши в кухнята мама слезе на фризьор и после тръгнахме за моята прическа.

В салона беше много спокойно, той беше отворен само за мен мама и свеки. Като стигнахме свекърва ми беше вече почти готова и много хубава (към 10 и 30) и се заеха с мен. Прическата ми отне доста дълго време, но не мръдна цяла вечер и много си я харесах (не бях имала никаква пробна прическа или грим, но знаех какво искам и хората се справиха отлично). От гримьорката останах супер доволна. Ако някои иска координати ще попитам свекърва ми, защото тя се занимаваше  Цената беше супер, а грима не мръдна до сутринта, а за всеки случай гримьорката ни даде по 1 тампонче с фон-дьотен, но така и не се сетих за него

И така към 12:30 тръгнахме от салона красиви с мама. Брат ми и тати ни се обадиха поне 5 пъти да ни питат нещо или да ни кажат нещо и когато бяхме в колата пак звъннаха, че фотографа е дошъл.

С мама се прибрахме и тя отиде да се облича докато аз се обаждах да проверя къде са ми цветята и омокрих целият под в моята стая с вода  Милият фотограф беше очарован как братчето ми в костюм чисти с мопа.

И така мама дойде вече готова да ме облича, сложихме роклята и дойдоха и шаферката и кумата. Тук се получи малка объкрвация от толкова помощнички мама не успя да се оправи с връзките на роклята доста дълго, а кумата дойде по дънки, защото мислела, че ще се оправяме у нас 

Както и да е влезе кумата да се облече в стаята на брат ми, фотографа снимаше хаоса и асистираше и тъкмо, когато ми вързаха връзката на рокля на вратата звънна младоженеца....

Паниката настана, аз бях без обувки, никои нямаше питие, пратихме шаферката и брат ми да го забаламосват и да не го пускат на вратата. Те му измъкнали малко пари, накарали го да обещае да готви и да мие чинийте и до пуснаха при мен 

Аз като го видях останах без думи, беше толкова красив и миличък и вече си беше при мен и нищо друго нямаше значение 

Казах му, че е подранил (той си беше у нас 1:30 точно), но аз не бях готова и затова го накарах да ме обуе

После тръгнах да закичвам младоженеца и родителите и се оказа, че неговите родители ги няма  Той тръгнал по-рано с кума, брат си и оператора, за да снимат клип и вместо да ги изчакат като стигнаха пред блока се качили направо към нас  Без да искаме спазихме традицията свекървата да не взима булката 

Обадихме се на свекърите да идват, запознахме кумувете и тръгнахме. Пред блока кумата показала на кума на бързо правото хоро, за а е подготвен за ресторанта  Тати ме изведе, нароварихме се в колата, потеглихме за фото сесията и... булката се сети, че си е забравила букета  Бързо звъннахме на братята и те го донесоха, за да не се връщаме и за втори път потеглихме за сесията.

Както се притеснявах да не вали на сватбата беше толкова горещо, че трябваше да търсим място с хубава сянка за снимките и се спряхме на градинката зад галерията Поснимахме се, ние бяхме доста вдървени и затруднийме максимално професионалистите  Те ни казват говорете си, а ние не знаем за какво 

Като свършихме със снимките тръгнахме към ритуалната зала. В колата беше супер весело, с кумовете не спирахме да си бъбрим и да се смеем, а те двамата веднага си паснаха, все едно цял живот са се познавали 

Пред ритуалната зала започнах да разпознавам някои от нашите гости и ми стана много готино, между временно се опитвах и да издиря моите гости чужденци, които се бяха изпарили от хотела, но не си вдигаха телефоните. накрая се оказа, че се качили в грешно такси от хотела и обиколили леко София, но доидоха по време на ритуала и много се зарадвах.

Пред залата се опитвах да не видя други булки, но в София, в залата в която ритуалите са през 20 мин се оказа невъзможно и реших да не ми пука Видях 2-3 булки, които отчаяно извръщат глава от мен и почнах да се смея с глас  Изчакахме пред залата за ритуала видяхме се с гостите, поснимаха ни и блязохме. Аз трешерех цялата и само си мислех, как не трябва да плача. Стисках силно ръката на младоженеца, за кураж и ми ставаше хубаво, че точно той е до мен и винаги ще бъде, когато имам нужда от упора.... Уж слушах жената, която водеше, но повече гледах дърворезбата и си представях смешни неща, за да не се разплача. Когато си слагахме халките бях на косъм, защото и на двамата ръчичките ни трепереха много силно.

След ритуала се видях с милите ми чужденци, успокоих се, че всички гости са там, младоценеца геройски ме изнесе на ръце и потеглихме към ресторанта.

Тук е момента да благодаря на двете майки и на агентката. Всеки път когато имаше проблем или някаква ситуация, някоя от тях се заемаше и оправяше всичко преди и да съм разбрала. Майките създадоха организация заедно с шаферката и всички чужденци бяха успешно транспортирани до коктейла.

Там малко стана обърквация, хората не бяха сигурни както да правят и дали да ни доближават, както и кой коктейл какъв е, но накрая се оправихме. Видяхме се и се снимахме с всички, те ни честитиха и ни дадоха подаръци и дойде време да влизаме в ресторанта, но уви точно 5 минути преди това, аз изпратих брат ми до вкъщи, че бях забравила нещо  Ние си побъбрихе с кумувете, слязохме за инструктаж от ДЖ и още малко снимки и точно да влизаме, братята се появихме. Смъмри ги младоженеца, че само тях чака цялата сватба и влазохме в ресторанта.

ДЖ и кумувете направиха посрещането ни уникално. Емо е страхотен ДЖ, направи празника ни много забавен и различен. Предложи ни индивидуални игри, които са по-лични и не се правят на всяка сватба и се постара дансинга да е постоянно пълен. Една приятелка на свекърите, веднага му поискала координатите, за някаква тяхна сватба.

След посрещането кума каза една дълга и много трогателна и лична реч и двамата със Стани бяхме изумени и трогнати от кумувете ни, справиха се невероятно, постоянно се стараеха гостите да се чустват добре, вечно усмихнати и на дансинга, просто направихме неверятен избор с кумувете и пожелавам на всички четящи такива всеотдайни и прекрасни приятели

Изтанцувахме първият танц, за който бяхме реперирали, но хич не ни пукаше на самият ден как сме се справили, важното беше само, че се държим в обятията си и сме заобиколени от толкова топлота и усмивки. Гостите бяха очаровани, пляскаха и ни поздравяваха за красивият танц, а след това превзеха дансинга и така до края 

Някои по-интересни моменти от тържеството бяха играта с обещанията, където отбрани гости ни обещаваха разни неща. Например накарахме едната ми браточедка и шаферка да ни прави шоколадови бонбони за всяка годишнина и други по-лични и весели обещания, които ще си запазя за нас

Също страхотен момент беше когато кумът и шаферката, учеха чужденците на право хоро на една английска песен  Чак ДЖ снима клип как се играе хоро на тази песен.

Единственият малък проблем в самият ден беше, че тората ни беше подала (но тя беше огромна!!), но и той беше разрешен от сладкарницата и агентката още преди да сме разбрали и за разрязването имахме голяма и красива торта, дори с фигурка (която също мислех, че сме забравили  ).

Като цяло сватбата ми мина като сън, това са отделни моменти, които си спомням, но имах чуството, че не се случва на мен. Сега нямам търпение да видя видеото и да си я припомня.

Ето и няколко снимки 
Обувките и букетът ми

Много хубаво си разказала Много яки обувки! Винаги да сте си опора един на друг 

Страхотен разказ! Обувките и букета са номер едно ! любимите ми божури! Дай и някоя снимка на роклята че сме се наредили тук и чакаме

Oooo разказа е невероятен! Струваше си чакането! Поздравления за невероятния ден!

Ама не си мисли че ще минеш с една единствена снимка (между другото се влюбих в обувките), на която се вижда една идея от роклята... Искаме снимкииииии

Ще споделя повече снимки, но трябва да измисля как, защото не искам да качвам професионалните снимки от нашият фотограф навсякъде без негово разрешение и знание 

Благодаря за снимката и разказа!  И аз се включвам с молбата за още снимки.    Мисля ,че flickr е добро решение за снимките понеже там може да посочиш дали имат авторски права. 

Чудесен разказ! Много се радвам, че всичко е било, както сте го искали
Бъдете много, много щастливи.
Снимката е супер, искаме още!!!

и на мен ми хареса много разказа 
представих си нашия ден 
общо взето и аз съм се наредила на опашката да видя снимки и да прочета още за сватбата ти 

Било е много забавно нямам търпение да видя снимките

Искам снимкииии. Няма да минеш само с една, нищо,  че на нея виждам много красиви обувки (понеже не помня, но ако си ги купувала от тук, от кой магазин са? ),  както и букета е  прекрасен.

Обувките са ми от София да  От едно магазинче на пиротска от страната на малкия Цум. Надолу като вървиш по нея се падаше преди Мегияс. Магазинчето е малко, а на кутията мисля, че пишеше Red Lips или нещо от сорта.

Обувките и букета са страхотни 
Разказът ти е невероятен, сега още по-силно чакам ДЕНЯ. 

П.П. И аз чакам снимки