Сега се загледах в снимката, та вижте как е облечен брат ми на 8-ми декември /ние празнувахме по стар стил семейните празници/- къс панталон, вълнен, ужасно бодлив, наследство от мен, бели чорапи с жартиери и държи чаша за ликьор. Баба правеше вишновка от нашата вишна и все с него черпехме. Самите вишни пък майка ми слагаше в домашно правени бонбони от начукани бисквити, масло, захар и какао. Аз бях първа помощничка и винаги съм се чудела, защо не ми дават да си хапна само от вишните.

Хахах, така ме разсмя с това облекло, свекс!! Много готина снимка!!!  Аз си спомням като малка също имах едни такива гадни боцкащи вълнени панталони, направо се изприщвах като ме накараха да ги облека зимата! Добре че бързо ги израстнах и ги завещах и аз на моето братче  А бретонът е номер едно!  А от описанието на тея бонбони така ми се прияде!!! Аз в последно време гледам да не консумирам никакви рафинирани храни, но ще се пробвам да си направя едни домашни натурални бонбони тия дни за компенсация с нерафинирана кафява захар, стафиди/фурми, ядки и брашно от рожков 

А, Мариолка, причината за моята къса коса беше същата доколкото си спомням  Ама при мен положението беше още по-трагично - стърчеше навсякъде и бях като овчица докато израсте наново 

Що се отнася до името на свекърва ми - то е хубаво, но тя почина преди година за мое съжаление, защото много се разбирахме с женицата и всъщност беше много тежък за нас момент - месеци преди сватбата ни. Та по този повод няма да има сърдити, а и предложението идва от мъжа ми все пак, аз не посмях да правя подобни предложения, та не ми се вярва да има някой наранен. Иначе в списъка имаме и имена започващи с буквичките на дядовците по две, но това, което Мариолка каза също е вярно - "разхождаме си буквичката"  Та в крайна сметка може и майка ми да се окаже щастливката и все пак да кръстим принцесата ан нея 

scilla , да, това променя нещата. Жалко, че ще има само една баба принцеската, другата ще и се радва от небето. 

scilla да наистна жалко  

Сложи една снимка да ти видим стърчащата косичка сигурно си била супер яка

С удоволствие, но всичките ми стари снимки са при моите родители, та чак като им ида на гости ще мога да сканирам и публикувам 

Здравейте и от мен!

Аз тази година пропуснах баловете. Бях канена на два, но с едната ми братовчедка, колкото и да ми е симпатична, въобще не сме близки (тъй като ни запознаха едва преди две години) и не ми се искаше да съм просто сеирджия там. На другия бал пък очаквах обстановка, която нямаше никак да ми се понрави и само щях да стоя да си злобея там, та и него го пропуснах.

Но пък в училището на служебните ми деца има бал в събота и на него ходят всички от гимназията, та миналата събота ходих на шопинг за рокля за моята гимназистка. Тя е номинирана за принцеса на бала, но конкуренцията е дъщерята на директора и нямаме много големи очаквания. Ето тази рокля купихме



И тези обувки, които са много удобни между другото.
http://www.deichmann.com/GB/en/shop/brands/Graceland/00009001211505/Ballerina.prod;jsessionid=C94C3333DBCF9B28D624864A9A69CA63.appserver16t5?r=5&c=3&filter_brand=graceland&st=PRODUCT&filter_cat=brands/graceland

Ще ви покажа и аз снимка на мен като малка, да видите моята къса коса - бях афро.

Привет!
Къде зачезнахте, или си търсите детските снимки?
От мен едно маково кафе, което си пазя от години и съм пускала тук няколко пъти. Ако искате, да чакаме маковете да хванат плодове , Ако и да са диви....
pandapanda, служебното момиче е много хубаво и засмяно, представям си каква пеперудка ще е с тази рокличка. Аз, ако не съм объркала за кого пазарувате, да взема да попитам, чак за последния момент ли са оставили всичко? И ми е интересно по какви критерии се избират кралиците на бала
Като заклет зрител на TLC, гледам разни подобни състезания за красота и на малки момиченца и направо се втрещявам какъв труд хвърлят майки, гримьорки и участници, пък и колко струва подготовката. Не зная, нещо съм против суетата в този и вид.
По мое време се раздаваха златни медали - по 3 във всяка гимназия или техникум. В нашата гимназия, като езикова, с предимно амбициозни момичета, 90% бяхме с успех над 5.50, а пълно 6 имаха 10 души. Под пълно 6 се разбира никога, ама никога и по нищо през тези 5 години да са имали по- ниска оценка /включително пеене и физическо/. Погледите към златото се отправяха още в подготвителен клас и целият родителски и учителски потенциал биваше впрегнат в недопускане на различна оценка от 6 по предмети, където усилията не са решаващи - не може всички да са музикални или пък да покриват норматива за 100м. гладко бягане за отличен. И пак нямаше гаранция, че ще си от тримата. Учителите гледаха под лупа отличниците, кой има извънкласна дейност, кой е активен комсомолец... голяма цедка си беше. Толкова голяма, че от 10 на випуска, отличиха само 2-ма. Спестиха един медал, нямало достойни за него. Някои университети приемаха без конкурсни изпити медалистите, ама това изобщо не беше стимул, просто за чест и слава . Моя приятелка беше от тези 10, които не получиха медал. Много плака, че и аз с нея. Пак ме хвана яд, дори и сега ми държи влага. . Тя завърши медицина с отличие и понеже нямаше така необходимите тогава "връзки" я разпределиха в Смолян, в едно село....Така е, животът има странно чувство за хумор  . Последните мисли са по повод едно изказване на изгонена от форума дама във Фейсбук. Самата тя ми беше симпатична, даже я бях присъединила за приятел. Беше се обърнала към пенсионерите /ясно към кои точно/, че сме имали много време да променим нещата, а сега хапем ръцете на тези, които ни хранят. Не съм партийно ориентирана, нито съм пенсионерка /чак след 6 месеца ставам/, но ми стана адски гадно....

Вънка много притъмня и идвам във форума на светло

svekarva, тяхното семейство винаги всичко оставят за последния момент и ми късат нервите. още се мотка да реши какво ще прави за прическа, защото иска да ходят заедно с приятелките ѝ и не знам вече къде ще намерят от днес за събота три свободни часа. ама аз ги отрязах, не ми се звъни на всички салони в софия. а за принцесите и кралицата на бала (кралицата е от абитуриентите, а принцесите от останалите гимназистки), ги избират съучениците им, така че всеки по своите си критерии гласува, по принцип по популярните биват избирани.
И майка ми е разказвала за медалите за отличници. Като бях малка, много исках такъв. В училище всички класове ги завърших с пълно 6, ама нямаше никаква награда, а в университета, при магистатурата, един предмет ме прецака, да не ми дадат пръстен на унивеситета.  По него нямаше изпит, а ни написаха оцениките, по някакви странни критерии (разбирайте симпатии) и аз им бях симпатичка като за 4 (най-смешното е, че аз и другите две момичета, които също бяха така, оценени станахме докторантки). Хаха, явно още ме е яд, щом така подробно го разправям. Знам, че тези оценки нямат никакво значение в живота, но съм израстнала с разказите на майка ми за отличници, първенци по олимпиадите и за мен бяха като супер герои.
Леле в Симеоново е страхотен дъжд. Тук улицата и от най-малкия ръмеж става река, сега сигурно е океан,

svekarva няколко пъти споменаваш, че ще се пенсионираш в края на годината - ти ли го искаш или те карат? Аз съм с близка до твоята възраст/трябва да се преименувам на тъща за по-ясно/ и зная, че само ако пожелаеш можеш да се пенсионираш/според КТ/.В нашата фирма всички се натискат да работят и не бързат да стават пенсионерки, може би защото е фирмата е държавна все пак.

pkara , зная, че си тъща Дано и теб не те подгонят момците от форума
Политиката на фирмата ни е такава, а аз като служител в Човешки Ресурси, трябва да съм пример...Освен това е редно да даваме път на младите, те имат повече нужда от пари и възможности за развитие . Всеки, "на бюро", се натиска да работи, но не е редно. Пък и се съмнявам, че членът /от Кодекса  / ще остане в този вид и следващата година. Както не можем да носим къси розови поли, така и не трябва да се правим на незаменими и вечно млади
Панди, големият син също завърши с пълно отличие гимназия и няма дори и грамота. Дипломите им ги раздали на пейката пред училище, без тържество. Просто е много глупаво, даже обидно. Такива са били времената /2000- та/. Сега даже в детските градини правят големи изпращания, чак с тоги ги докарват.
По повод отличниците - кандидат медалисти, да кажа, че бяха изключително кадърни хора. Аз нямах шанс, защото по математика не бях в състояние да изкарам повече от 5. По геометрия бях най- добрата, ама онези многочлени и разкриването на скоби  . Хаха, да спомена още една глупост пък от времето на майка ми. При завършването на университета /в 1951г., в ранния социализъм/ тя също не получила награда за отличен успех, защото какво било това? Не можело по всичко да си отличен, това било стихийност в ученето и не носело трайни знания. Просто, какво знаем ние ....И като прочета някъде, че ние сме виновни за миналото, само си викам, дано вие не преживеете нашето, че и на бабите си времето.
И пак по повод детството, ще се изфукам с една снимка на баба ми от 1905г. със семейството и. Тя е седналото момиченце /10г./със светла рокля и шапка.

Здравейте в този кофти (от към метеорологично време) майски ден

svekarva и аз бях по-добра по геометрия и всички ми казваха, че е странно за момиче да ѝ върви повече геометрията от алгебрата 
Примера за времето на майка ти не ме учудва. Понеже имам диплома и за учител по история и имахме разни предмети свързани с история на обучението по история и най-много абсурди е имало тогава, в ранния социализъм. Знам, че много ни беше смешно на лекции, но за съжаление не се сещам нищо конкретно. За една курсова работа, трябваше да сравня учебници от '55, '65 и '75 година (или нещо в тези хронологични рамки). Тогава оцених учебниците, които съм имала и които децата сега имат.
А за снимката на баба ти - страшна много ме впечатли. И ние пазим стари снимки, но може би най-старите са от 20те, а и са все на село снимани. Друго си е да видиш градската култура

svekarva и аз мисля точно като  теб-трябва да се дава възможност на младите да работят, да си гледат децата и да правят кариера. Имам още няколко години и стискам палци да не увеличат пак възрастта. А за снимката много съм впечатлена, и аз имам на моята баба и дядо- от тези- той седнал, а тя права до него

Хихи, pkara, пра- баба е била кокона , как тъй ще стои тя права . Родителите на баба ми са от Пещера, тя също е родена там. По онова време пещерлии са се гърчеели и това макар и пагубно за българщината, малко или много ги е дърпало в развитието им. Представи си, да пътуват с конска кола от Пещера до Пловдив за да се снимат...И в София са ходели по събори, имам и снимки от там. . Бащата на баба бил лесничей и непрекъснато се местили да живеят из цяла България, защото това било държавна служба и им сменяли районите. Другата ми баба е от Хасково. Нейните снимки са от по- късен период, когато е била мома. Там пък да видите що са шапки, изрисувани вежди и бенки
Между другото, вижте как се е "барнал" пра- дядо, каква артистична вратовръзка има  . Исках и синът да носи такава на сватбата си, но малкият каза, че само обслужващият персонал по казината носи такива