Габиииии, честит бебок! Да е жив и здрав, много щастлив и да ви изпълва с гордост! Силни прегръдки на най- добрата МАМА!!!

Ехее, две бебчета наведнъж - как сте уцелили с Мисчето 
Да ви е жив и здрав Александър, да расте спокоен и щастлив!
Бързо възстановяване!

Гери, честит ви син Александър. Да расте здраво щастливо и усмихнато детенце, и с гордост да носи прекрасното си име. Да израсне достоен и възпитан човек, а късмета и успехите да бъдат винаги с него!
Бързо възстановяване на теб и на таткото 

Честит син!Бъдете живи и здрави!
Хубаво име сте избрали,но аз съм пристрастна   

Бебевалеж на тази дата Честит син, лунно момиче! Нека бебе Александър да расте здрав, любознателен, палав и много усмихнат и да ви топи сърцата от щестие и радост

Здравейте, момичета! 
Благодаря за благопожеланията!
От  желая здраве на вас, вашите дечица и близките ви - няма по-важно нещо от това.
Ех , дойде и моят ред да разкажа за това уникално изживяване, наречено Раждане - раждането на моят син Александър.
Ще започна с малко предистория - той е много желано и очаквано с много любов бебче. През цялата бременност, която изкарах изключително леко и щастливо, имах своите сериозни притеснения, понеже имам заболяване, което може да доведе до неприятни последствия за бебето.
И така - наистина неусетно, от сегашна гледна точка, бременността мина. Две седмици преди секциото бях приета в патологията на Шейново за наблюдение. Това беше сравнително тежък и депресиращ период за мен, понеже в болница не е приятно. 10-ина дни преди секциото ми казаха датата - 25.
Съгласих се - датата беше насрочена от д-ра, който бе поел ангажимент към мен и извърши операцията.
Деня преди раждането ме изписаха и ме пуснаха да пренощувам вкъщи. Това психически ми се отрази зареждащо - да се прибереш у дома, да спиш на леглото си - до мъжа си, това беше сбъднат блян за мен.
На сутринта станах рано, изкъпах се, приготвих се, пуснах тези две песнички за заряд: http://www.youtube.com/watch?v=HwSKkKrUzUk&feature=kp и http://www.youtube.com/watch?v=-5dKqK8hu8w и се настроих за това, че Днес е Денят, в който ще стана мама и ще се появи синът ми на бял свят. В мен се бореха толкова емоции - щастие, притеснение, желание да съм спокойна, да се владея, желание за рев... Пуснах няколко сълзи, докато си изгладих дрехите и "станах силна".
Моят Слънчо беше видимо притеснен, но се стараеше да ми вдъхва кураж, но си познавам човека, страхуваше се повече и от мен.
Тръгнахме – валеше дъжд сутринта – Слънчо каза, че това е знак, че по вода ще ни върви с малчо. 
Бързо стигнахме до болницата. Приеха ме. Една неприятна жена от приемния кабинет ме накара да си оставя водата и си взех с мен само една малка бутилка, което се оказа сериозна грешка, за която си платих, защото, за да се изчисти организмът от упойка, трябва да се изпие доста вода.

След като ме приеха дадох кръв и урина, и трябваше да се разделя с моя Слънчо на асансьора – още помня погледът му, когато ме остави в асансьорът и се затвори вратата – всичко е такава силна емоция. И в моите очи се четеше страх тогава.
Качиха ме на горния етаж, последва последно мерене на тониве, проби за алергия и клизма (беше ми притеснено и за клизмата, но се оказа неоснователно). Настаниха ме в стаята в реанимация, сложиха ми абокат, система, казаха ми да изчакам малко, за да подготвят операционната. Веднага позвънях на Слънчо, поговорихме около 5-10 минутки и дойде сестрата да ме вземе. Тръгнах... Влизайки в операционната – помня дори настилката, сякаш не бях на този свят, явно страх ли ме беше, но не се чувствах част от тази земя. Помолиха ме да седна на операционната маса, да се наведа, за да ми сложат упойка. Не се случи от 1-я път. Самото убождане не е особено неприятно, но когато това се случи доста пъти и вкарват иглата на неправилното място - имаше 2 пъти ужасно неприятна болка – сякаш пускат ток по гръбнака, но се забравя, минава. След като ми поставиха упойката усетих затопляне в долната част на краката си. Впоследствие заоплянето и изтръпването се разнесоха и по-нагоре. Сложиха ми катетър, когато упойката започна да действа и дойде д-р Велев – уникален Професионалист и Голям човек. Усмихнат и ведър ме поздрави и ... започна операцията. 
Сестрата се стараеше да ме обгрижва добре, да ме разпитва някакви неща, за да ангажира съзнанието ми.
Минаха няколко минути. Усетих няколко силни натиска към гърдите си и, понеже бях гледала доста пъти секцио в нета, знаех, че скоро ще извадят бебето. В Миг чух плач, д-р Велев повдигна Алексаандър и видях крачета. В мига, в който чух плачът усетих ъглите на очите си мокри – без да усетя кога сълзите на щастие се стичаха по ъгълчетата.  Сестрата каза , че часът на раждане е 11:24 – погледнах надясно – имаше часовник –  11:24  . Видях, че го местят надясно и аз започнах да се дърпам надясно, за да го видя. Мъничко след това ми го показаха – видях една коса само. Помолих да ми го завъртят, за да го видя и... това беше Мигът на живота ми. Беше и е толкова красиво моето мило детенце! Този миг цял живот ще го помня. Светът вече беше друг!  Всичко беше различно.
Отнесоха го и ми сложиха гривна на ръката с номерчето му. Малко по-късно казаха че е 3250 гр. и 50 см.
В 11:35 излизах от операционната. За 20 минути всичко се случи - приключи и започна. 
И така – сега съм мама на бебе Али и сме неземно щастливи с баща му. 
На всеки пожелавам такова Щастие!
Тук искам от сърце да изкажа Благодарност на veseto_87 – без нея нямаше да направя правилният избор за лекар за мен, нямаше да съм добре подотвена с нужната ми информация – тя беше и продължава да е удивителна подкрепа за мен. Благодаря ти, Весе! 
Сърдечно Благодаря и на Gucci – Геринце, без теб нямаше да е същото! Благодаря ти за подкрепата, за помощта, увереността, че всичко ще е наред - за абсолютно всичко!
Обичам ви! 

Али на няколко минути. 

от изписването

Имаш си невероятно щастие! Радвай му се, наслаждавай се на всеки миг, защото растат толкова бързо, че не можеш да им смогнеш на темповете

m0onlight, благодаря ти! 

Какъв прекрасен разказ! Лунно момиче, пожелавам ти все така да си щастлива с детенцето си

Alleksia , благодаря ти! 

Много мило ми стана от разказа ти  Александър е прекрасно бебе

Благодаря, AliTia !