Кумуването е отговорност и не всеки е готов да я поеме.. Много зависи и кои как приема кумуването. Има хора, които си спазват традициите, има други които само за сватбата са в тази роля..

ilonka_bonbonka може да са ви различни кумовете, но въпроса е 2-те двойки как ще приемат нещата.. Ще са съгласни ли на този вариант, да няма сърдити после.. Как ще седите в ресторанта.?
Според мен най - добре да са една двойка, за да нямате излишни притеснения..

О, има доста такива случаи. Не е кой знае каква драма, особено ако успеете да намерите кръстени момче и момиче от шаферите. На тържеството може да стоят на централната маса, при вас, може и при близките приятели. Хехе, за сватбата на големия син се случи така, че имаше едни свидетели, други кумове за изнесената церемония и понеже беше в друг ден - трети за църковния брак. Всички им са близки приятели, без да са двойки. В ресторанта до тях седяха само кумовете, които участваха за разните ритуали, всички други бяха на отделна маса с половинките на "тези" кумове.

По повод кой може да бъде кум и кой не. Всяка църква си действа самостоятелно, макар и това да не е правилно. По канон да венчават имат право само вече венчано семейство(да семейство, не кум, не само кума, ами семейство). Което значи, че църковен брак може да се извърши само с женена двойка, с вече направен църковен брак, като и двамата трябва да са кръстени. Освен това венчавки не се извършват в никой друг ден освен в Неделя. Но както вече казах, всяка църква си действа самостоятелно. Лично при нас, църквата, в която ще се венчаем действа по горепсоменатите канони, което значи, че нашата сватба с церемониите ще бъде в събота, а в неделя отделно ще си идем за венчавка.

Сега да разкажа за кумовете. При нас с кумовете стана като турски сериал.
Първо поканихме едни близки приятели, неженена двойка. По стечение на обстоятелствата седмица след поканата към тях решихме да изберем други кумове. Информирахме ги за решението ни, мисля че въпреки, че казаха, че не се сърдят се сърдят.

След като взехме решението за смяна на кумовете, пристъпихме към уведомяването им. Те са женени, с църковен брак. Момичето е моя дългогодишна приятелка от детските ми години и е бременна, поради което консултирахме с тях датата, която сме избрали дали ще е удобна. Тук много четох как бременните кумици не знаели какво ги чака и т.н., и т.н., но нашата кума е напълно наясно какво предстои и каква отговорност поема с приема за кумство. Разбрахме се, че моминско парти няма да успее да ми направи тя, аз нямам нищо против, не държа. Питахме ги по телефона първо, след като се съгласиха си направихме официално "искане". Купихме пиле на грил, направих питка, наляхме домашни вино и ракия в бутилки, букет и поръчах торта със закачлив надпис:"Поканата за кумство приемете и хич не се чудете" освен това купихме дребен подарък за дома. Отидохме у тях и официално си ги поканихме, не се дърпаха много-много, така че вече си имаме официално кумове. Между другото кумата доста помага по организацията, къде със съвети, къде с мнение, ама аз така или иначе не държах да ангажираме никой по никакъв начин било то финансово, било то физически по организацията на сватбата.

По повод какви подаръци ще разменяме си говорихме за съвместна почивка, но още не сме го измислили окончателно Още от началото кумата каза, че от тях ще бъдат свещите, чашите, букета и късметчетата.

kmilewa, радвам се,че сте избрали и поканили кумовете си. Честно казано разбирам и другата двойка-вероятно не искат да показват,че са обидени,но въпреки това им е неприятно. Има такива житейски ситуации,в които знаеш,че не е добре да изпитваш дадено негативно чувство,но все пак не успяваш да го преодолееш. Както и да е,ако сте толкова близки вероятно ще преодолеят тези емоции.

kmilewa, имат право да се сърдят според мен, и на мен би ми било криво да ме поканят за кума и после да се откажат. Но от друга страна, ако са наистина близки хората помежду си ще разберат, нали за това са истинските приятели, да приемат грешките си и да се подкрепят.

Ние имаме кумуве за гражданския брак, но за църковния, все още не... много сложна задача е това с кумувете. 

Здравейте,

нашите кумове също не са двойка. Не сме най-близките приятели, но последните 2 години се сближихме доста и се решихме да ги поканим за кумове. Не сме ги канели официално, а го обсъдихме и те се съгласиха. Мислим да има и фициална покана, която да е повод да се съберем и да обсъдим сватбата като цяло и ако имат някакви притеснения да ги споделят с нас. Дори честно казано аз да се успокоя, че изобщо се интересуват (така и не можах от началото да го почувствам с тях ). И двамата не са българи, както и ММ и не знам дали не се дължи на това, че не са много заинтерсовани. Или просто не си показват емоциите. Може пък това да си е просто нашият ден, и всъщност е важно само за нас....естествено и за семейството. Все си мислех, че кумовете трябва да се радват заедно с теб. Дори след опитите ни да ги попитаме дали знаят нещо как протича една сватба в България или Испания, като по близка страна до тяхните, не срещнахме някакъв интерес.  Но се надявам след тази вечеря, която сме замислили, че ще стане по-ясно и ще се наредят нещата.

ilonka_bonbonka, нашият църковен брак ще Испания и свидетелите са майката на ММ и брат ми. Трябва да е по принцип майката на момчето и бащата на момичето, но баща ми няма да могат да присъства в Испания и за това брат ми. Кумовете ще присъстват, но няма да стоят до нас на церемонията, защото такава е традицията.

indonesia, ако това те успокоява - и нашите не показват никакъв интерес и на моменти ми е малко криво. Може би им е раничко още, понеже има почти 6 месеца, но ние искаме да се включат и да се посъветваме за някои неща, обаче те изобщо не им идва на акъла

Според мен, Niki1982 и indonezia, трябва да говорите с кумовете си и да им кажете какво очаквате от тях. Може би просто не искат да се натрапват излишно. Обяснете им как се чувствате и съответно усетете и тяхното настроение, дали пък, например, нещо не ги тревожи.

И нашите кумове не бяха особено заинтересовани. Очакванията са едни, а реалността друга.
Индонезия, те може би се радват, но все пак това е вашият личен ден. Не го преживяват така както вие. Още повече, ако нямат брак и не знаят какво е.

Ами ние се пренасочихме към друга двойка без брак, кофтито е че така се случиха нещата при нас, че моите родители и мъжа ми  ги познават, аз не  . В събота ще се запознаем с тях, за сега уж показват някакъв интерес, особено кума. Но в крайна сметка, каквито такива... 

Добро утро момичета,

не знам какво точно е, но просто не искат да ни кажат. Аз ги питах по отделно, но единственият отговор беше: "Не, няма нищо. Всичко е наред.". Дори когато попитах кумата, да не би да не е искала, а аз просто да не съм и оставила избор. И тя се съгласи честно казано, че не съм й оставила, но въпреки всичко тя пак би се съгласила... Просто не се съобразих, че може би наистина трябваше да го направим офицялно предвавително. Не знам дали това би променило нещо. Според мен едва ли, но вече е минало. Ние винаги сме си говорили, че ще си кумуваме на сватбите, просто ана мен се случва първо...

Bube, и аз това си мисля, че може би това е причината, просто аз я помолих лично, да е до мен, защото имам нужда, дори само от морална подкрепа, и с един поглед просто ми каза "Добре" и това беше. Никаква емоция. Спрях да споделям почти, и интерес няма от другата страна. Пробвах пак, защото имах малка драма с шаферките и кумата ми каза: "Няма значение" !?.  

Niki1982, вие имате още 6 месеца и има шанс да се оправят нещата . Може да им е малко рано наистина. На нас ни остават 3 месеца и аз почти се отказах. Все пак искам да се нарадвам на организацията, било то и сама.  

always_and_forever, успех с новата двойка На мен ми е малко неудобно да й кажа, че в крайна сметка не се получават нещата и явно не е нейното да кумува. Предполагам, че ще стисна очите и ще се опитам да забравя.

Аз съм била кума и се постарах момичето да се почувства разбрано и да прекара един прекрасен ден. Откликвах на всички нейни желания и спазихме абсолютно всички традиции. Макар, че вече не се виждаме, защото тя така пожела. Тя си има семейство от вече 11 години и има 2 деца, просто не съм в нейната категория и реши поради тази причина да не контактува с мен   бях до нея до първите 3 години на първото й детенце, което ужасно много ме обичаше, а сега сигурно е забравила за мен.

Индонезия, моята сватба беше миналата година. Не сме си сменяли кумовете. 
Има една такава тенденция, че сватбите малко променят отношенията между младоженците и кумовете. Не знам защо е така, но има много булки, които се оплакват, че кумовете уж са им най-близките приятели, пък в един момент се отдръпват малко настрани. Не знам защо е така, но съм се начела на какви ли не случки. Приемете, че това е вашият ден, важните сте вие, а пък ако някой иска да е до вас и да ви подкрепи в този важен ден, ще го направи, без да се налага да му се молите.

always_and_forever, извинявай, имах предвид Silvia_90.
Но да, както казах мисля да стисна очите и ще забравя. Ще се радваме на денят заедно с ММ и семейството

Не всички имат еднакво отношение към кумството и това е нормално. Важно да съвпадат , защото иначе се получава разминаване и някоя от страните се чувства недобре.
Аз примерни съм нямала никакви изисквания към моите кумове , нищо не съм искала от тях или очаквала за в бъдеще. Просто избрахме добри приятели и се забавляваме заедно.смятам за отживелица разбирането за кумството като едва ли не сродяване и т.н .Важно е да се изясни те . Но се натъжавайте от това, поговорете  . Винаги е по добре с ясни позиции.

За съм с двете ръце за това. 
Просто ако няма отговор от другата страна е много сложно.
Аз също не очаквам от нашите кумове нищо, всичко сме приготвили и купили, даже като подарък сме им платили билетите за Испания, защото дестинацията не е посещавана и билетите са скъпи.
Единственото, на което се надяваме е да сме добри приятели...и да се забавляваме заедно.