ivanjelina, поканата ти е уникална!
А относно упреците и тесногръдието - какво да ти кажа... Ти си направила своя избор и рано или късно хората около теб ще го приемат. Не забравяй, че понякога когато непознатото е критикувано, то е точно защото не се познава и хората не знаят какво да очакват. Не им се сърди

Не си съгласна с тях - ок, ти си знаеш твоята си "истина" и това е най-важното, поне по мое мнение.

Не мога да говоря от опит, тъй като аз от самото начало на връзката ми с "чужденец" имам пълна подкрепа и от семейството ми и от приятелите ми, и съм им адски благодарна за което!
Относно сълзите - ние и двамата не сме от най-романтичните персони и не искахме текстът на поканите да е сълзлив. Като цяло имаме намерение и самата сватба да не е особено сълзлива, а по-шегаджийски насочена, забавна. Да не е от типа - в деня след сватбата: "още ми се насълзяват очите като се сетя", а по-скоро: "ох, как се забавлявах на тази сватба!". Та младоженцът седна един ден и измисли леко закачлив тескт. Мисля, че се прие много добре от всички, защото е нещо различно и конкретно за нашата история.