Честито 

  Честито на младото семейство!

Много благодаря на всички. Сядам само, колкото да кача една снимка и да ви благодаря. Като имам време тези дни ще седна да разкажа. Засега мога само да кажа: Всички нерви, разправии, главоболия...просто си струват, момичета. Изживях една невероятно красива, романтична, забавна, вълнуваща, смешна приказка. Емоцията е толкова наситена с всякакви усещания....вълшебно беше всичко.

Кали, изглеждаш невероятно  Нямам търпение да прочета и разказа 

Честитооооо!!!!!

С нетърпения чакаме да разкажеш как е минало и как е протекъл целия ден Сигурна съм , че е било прекрасно изживяване!

Пожелавам ти много щастие  и семейна топлина

Прекрасна булка 

Много ме е срам, че толкова време бавя този разказ, но да ви кажа сватбата въобще не свършва, когато си отиде последния гост. Защото после следват един куп околосватбени, сладки, незабравими емоции.
След това избягахме двамата със съпруга ми във Велинград. А като се прибрахме ни нападнаха един по един всички - да разказваме, да се виждаме, да ни дойдат на гости..

Само гледайте 2:00ч. а аз пиша 

Вместо обаче среднощен разказ съм ви подготвила малко видеокадри. Професионалните ги чакаме във сряда и ще има още.

Благодаря на всички за милите думи и за подкрепата, която срещнах в този форум около нелеката задача да организирам нашата приказка.

..но сега със сигурност мога да кажа, че наистина всички нерви си заслужават. Всъщност толкова ми хареса да организирам сватба, че опитвам да си намеря работа в някоя сватбена агенция

а ето и два линка от Гражданското:

https://www.youtube.com/watch?v=NXjmCOkCWD4&feature=youtu.be

https://www.youtube.com/watch?v=1WcdobSSmtI

Много сте сладки, Кали  Пожелавам ви да сте винаги толкова влюбени и щастливи! С натърпение очаквам разказа ти.

А ето го и разказа. Обичам да пиша, затова ще ме извините ако се отвличам малко

Станах и си направих кафе. Не сватба, не земетресения..нищо не може да ме откъсне от сутрешното ми кафе. После разбрах, че това е най-доброто решение, което съм взела за деня, защото следващата ми почивка беше на другия ден към 14:00ч.
Изпих си кафето, напук на цялата суматоха около мен, изкъпах се и докато ми съхне косата една приятелка дойде да я гримирам. Когато тя си тръгна, дойде друга, за да ме откара до фризьорския салон. Докато ми правеха прическа тя подреди кошничките в ресторанта и ми снима украсата, за да съм спокойна, че всичко е, както го искам. Бях казала на младоженеца, че не е на хубаво да се чуваме в деня на сватбата и така си спестих подзвънкванията "Готова ли си? "Да не закъснееш" и т.н. Правих си сама пиафлората за младоженския автомобил и докато бях на фризьор, всъщност ми звъннаха само за това - да ми кажат, че колата е дошла и че пиафлората се е залепила като по учебник.
Понеже младоженеца живее няколко блока от мен, накарах приятелката ми на връщане от салона да минем по тяхната улица, за да видя колата и ако може да мерна младоженеца (което обаче не успях)
Когато се прибрах се гримирах и си облякох бельото и чорапите, за да остане4 после само роклята мама като пристигне да ме облече.
Мама малко закъсня, което беше доста стресиращ момент, защото приятелите ми започнаха да идват. Но от друга страна идваха онези най-близки, които нямаше проблем да ме видят по чорапи

После мама ми облече роклята, заедно с още 5-6 момичета. Ей, чувстваш се наистина като принцеса. Един ти стяга връзки, друг ти нагласява косата, трети опъва гънки. Много хубав момент беше. И много забавен.
И някой каза "Идват" а аз си мислех, че още е толкова рано.
И оттук насетне всичко стана един сън. С ужасно силно сърцебиене и потичане на сълзи ей така от нищото.
Не чувах какво става, не знаех какво се случва отпред. Пред мен бяха приятелките ми, за да не ме види младоженеца веднага като влезе. А отстрани се бяха заредили фотото и видеото и други приятелки, за да снимат първите ни реакции.
Знам, че течеше ритуала по "откупването", защото периодично ми носеха обувка пълна с пари и момичетата преди мен касваха" че не стига", а аз зад тях вече имах сила само да казвам "Пуснете го..пуснете го"
Това ми беше най-напрегнатия момент. Тогава притеснението сякаш е най-силно. После той си е до теб и всичко е два пъти по-лесно.
Ти имаш само да се смееш, да го държиш за ръка и да се радваш на празника си.
Церемонията в гражданското беше много трогателна, после той м изнесе на ръце и във втората зала бяха поздравления и снимки. Момичета погрижете се някой да има до вас, който да събира букетите. Много е важно, защото иначе от цветя, нито снимки могат да се направят, нито нищо. И то някой, който не е от най-близката рода. Най-добре да са шаферките.
Когато тръгнахме от гражданското, вече като семейни, отидохме в парка да си правим снимки, а гостите са се отправили в ресторанта.
Моят брат трябваше да разпределя моите гости, ама аз бях забравила да му дам списъка и това е всъщност единствения гаф, който стана на сватбата. Но по телефона се чухме, горе долу се разбрахме и оставих всичко друго на надеждата, че ме познава добре и ще предусети нещата. Беше се справил брилянтно.
След като ми посрещнаха и свекърва ми и майка ми ни захраниха, а аз на тях набутах в устите по едно огромно парче хляб, за да мълчат напред така...всичко беше един незабравим купон, много забавен, много романтичен, много смешен...
На първият ни танц, бяхме уредили да ни пуснат мъгла..и стана като по филмите (ще ви оставя линк в края на разказа).
Всичко свърши много, много бързо. Въобще не разбрах кога минаха 7 часа. Не съм видяла или не помня много моменти, които после ми разказваха. Не знам, ти си център на събитието и някак изпускаш много от периферията. Просто някак си, нямаш време да видиш какво се случва около теб.
Прибрахме се, свекърва ни ни уведе по бяло платно и после продължихме до 8 сутринта.
На следващия ден започнаха да валят отзиви колко хубаво е било. До днес още валят всъщност. Кошничките са постигнали фурор...
С една дума...приказката се получи без гафове и остана в сърцата ни като един невероятен спомен.

а ето и линк с мъглата:

https://www.youtube.com/watch?v=9I4oFYXo-3k&feature=youtu.be

Кали,страхотни сте,бърша тука сълзи,сополи...много е трогателно,все така да се обичате 

Цитат на: stelkkka в 27.05.2014 13:15

Кали,страхотни сте,бърша тука сълзи,сополи...много е трогателно,все така да се обичате 

То аз се разплаках...и после се разсмях.

Уникално преживяване. 

Кали  Много е хубаво. Въпреки че видях всички снимки във фб и знаех какво да очаквам, много се развълнувах и аз!

Благодаря, мила...

Аз с нетърпение чакам твоите снимки. Вярно има време, ама ще литне като един миг.

Прегръдки

Kaлиии невероятно е било! Пожелавам ти цял живот по толкова, по 5, по 20 и тн. да бъдете щастливи

Цитат на: milenkata в 27.05.2014 14:29

Kaлиии невероятно е било! Пожелавам ти цял живот по толкова, по 5, по 20 и тн. да бъдете щастливи

Благодаря, миличка!