Привет!
Който не се гнуси, че от чашата е пито, да заповяда! Герберчето е само за цвят, няма политически елемент

, спокойно.
Тук времето е доста мрачно, ръми дъжд и е кално. Тази сутрин, докато си подготвях обувките за работа, се сетих за моите първи сблъсъци с класовото неравенство и станах чуждопоклонник

.
В първи клас /че и след това/, редовно ни проверяваха ръцете и ноктите и дали имаме кърпи за нос, а през зимните месеци - дали ни са чисти обувките. Даже имаше състезание между редиците и резултатите се нанасяха ежедневно в специално Табло на хигиениста. Хихи, имахме и хигиенист на класа, много почетна длъжност

. Караха ни да носим парче стар вестник в чантата, че да можем да си изчистим обувките от кал при влизане в класната стая. Родителите на моя съученичка, съседка и приятелка бяха стоматолози и тя, вместо с хартия, си триеше обувките с парче марля. Ама как лъщяха обувките и, нямам думи. Колкото и да се стараех, моите никога не ставаха като нейните. Оплаках се на нашите, но майка ми изобщо не ми обърна внимание, важно било да са чисти, а не да лъскат. Ама нали бях внучката на баба, пък и като бивша учителка, баба ми реши да види каква е тази работа с блясъка. Погледна обувките на момичето и каза, че те са лачени и няма начин моите да станат като нейните. После ми разясни и защо няма да ми купят такива - момичето беше едно на пет семейства, чичовците и лелите така и не успяха да родят деца и всички погледи и финанси бяха насочени към нея. Не стига това, ами имаше и някаква леля, омъжена в Чехия и обувките бяха от там. Ей, голяма завист падна....Чехия за мен стана страна на изобилието

.
Преди години си говорихме с тази приятелка /сега живее в София/ и си признах колко съм и завиждала, че е едно дете. Сега хич не е за завиждане, че се грижи за цял пансион старци, ама тогава....Хихи, когато гледам обувки, винаги първо хващам ако има лачени.