Търсих подобна темичка и не намерих... извинете ако има някъде

Та ... Иамте ли семейни ценности предавани от поколения назад? Какви са те? ? Как ги получихте? Ще ги носите ли в деня на сватбата или ще ги претопите/продате, с цел направата на нещо по-хубаво?

Въпроса за темичката ми дойде вчера, когато бяхме на гости на майка ми.
Тя в момента не е в много добро положение - преди години имаше много злато, но покрай кризата и смяната на работа и тн продаде всичко. Не очаквах, че е запазила нещо.
Те с баща ми са разделени и не се понасят и да кажем, че баща ми от както разбра за сватбата се държи много гадно.
Отидохме вчера, след като на майка и бях разказала какви ми ги дрънка бащата, и изненадата ми беше огромна, когато се оказа, че пази някои неща.

Погледна ни двамата и каза, че колкото и да не си говорят с баща ми аз обединявам най- доброто от тях и за това трябва да имам следното:
1 малък син сапфир - от рода на баща ми,с който навремето неговия дядо е предал на баба му, след това баща му го е подарил на майка му и после баба ми (като свекърва) на майка ми. Сега тя го даде на годеника ми, за да ми направи най-хубавия пръстен (понеже още си нямам). През годините камъка е стоял на различни пръстени, но е много красив.

и една малка златна монетка (колкото 5 стотинки голяма) - от рода на майка ми,която е била на нейната пра баба, която е била от знатно семейство навремето. Предава се от майка на дъщеря от около 200 години. Монетката е с висок карат и майка ми каза ако искаме да я претопим за злато за пръстена, ако искаме да я запазим , каквото искаме.

Много ме трогна  се разплаках   решихме че ще запазим монетата за нашите деца, а камъкът ще направим на пръстен.

Много милно ми стана

Да, такива подаръци са изключително ценни. Пазят родовата памет...
Аз получих от свекърва ми златна пара /за съжаление пробита/, която ми закачи в деня на сватбата. Малко се засегнах, като ми каза, да я пазя за черни дни, да не я топя за пръстени, защото тогава нямаше как да купиш нещо златно от магазин. Халки можеше да си купим след представяне на бележка от съвета, че сме младоженци, но трябваше да чакаме повече от месец. Омъжих се с халките на моите родители, после ги върнах, да стоят за брат ми. От майка ми /от нейната майка по майчина линия/също получихме златна пара. Много съм доволна, че ги запазих. Сега, на сватбата на големия син, предадох на снахата "свекървенската" пара, с пожелание и тя да я даде някога на снаха си. не зная дали се зарадва, но за мен беше много вълнуващо да съм част от родословното дърво на семейството. Другата пара и халките ни ще са за малкия син. Зная, че не всеки държи на такива семейни ценности, хората са различни. За мен те бяха и са дадени от цялото сърце, с много майчина любов. Ако искате да зарадвате родителите си, приемете ги с радост, или поне покажете малко ентусиазъм, като поразпитате за миналото им

Миленка, много мило ми стана като прочетох разказа ти, просълзих се и аз (по-емоционална съм от необходимото)  Ние нямаме такава традиция в нашия род, нито в рода на ММ, но винаги ми се е искало да имаме ценности с богата история...живот и здраве един ден се надявам да сложа начало на такава традиция

Нямам никакви семейни ценности(бижута,камъчета и т.н.),които да се предават от поколоение на поколение.
Моята рода повечето са били трудолюбиви хора все на полето.
Моята баба, която ме отгледа,след като нашите са се разделили,когато съм била на 2 и майка ми ме е оставила, беше по традиците. Но не е давала никога някакви златни бижута,които са й били от майка й или нещо такова. Навремето не са имали чак такава възможност да си взимат злато и това не им е била целта. Откъде знам ли? Ако беше им това целта - сега вместо имоти и земи щеше да имаме злато - хаха.
Майтапя се.. Но честно не обичам златото.  За мен единствените ценности, които съм получила от баба и дядо са били уроците, на които са ме учели и това как са ме възпитали. ДА бъда добра,дори когато човека срещу мен не е такъв, да бъда мила,трудолюбива,любознателна,силна,смела и още куп други неща.
Това за мен са истинските семейни ценности,а не просто някакви предмети. Дори те вече да ги няма, част от тях е в мен и ще живее вечно. И част от тях аз ще предам на децата си,после те не своите и така. Защото те носеха много добро в сърцата си и аз искам да го предам на моите деца. За мен това е тяхното завещание,което е по-важно от всички земи,които те са се трудили да имат и от всички други материални неща.

crazynelly - ако трябва да съм откровена - това е много по - ценно от всички бижута или материални неща.

Идеята ми е да оставим нещо след себе си..

На моя приятелка се оказа че баба и и подарила гребена си.
Говорихме си онзи ден по темата и се оказа, че баба и преди години сама си е направила гребен от костта на някакво животно (май крава беше) което са гледали. Издялкала си го, после го лакирала - реално няма никаква материална стойност, но моята приятелка беше много трогната.

Това ми е идеята за семейните ценности - двусмислието на името - понякога са материални а друг път житейски (като при crazynelly) Важното е да ги ценим