Изабел е пак в криза, приплаква от 03:00 часа, в 4-ри я взех на нашата спалня, в 5:00 се предадох и станахме.
За капак докато правех кафето, една чаша се счупи в ръката ми и познайте.....
резката е на дланта и е дълга 2см, добре че не е нужно шев и кройка, майка я почисти и сега съм бинтована, да видим как ще ми направят маникюра.
Почувствах се като в детските години, когато майчето ми почистваше раните, а те бяха бол по онова време. Мислите ми се изпариха като стигнахме до йода, уф как щипе, бях забравила
нали трябва сватбената картинка да е пълна, та няма как без нещо старо, та добавих раната като символ.
хубаво ми е като си гледам роклята окачена на гардероба, до нея рокличката на Изабел, утре е големият ден

.
иначе, избраният от нас ден, не е само все-извесният Свети Валентин, пада се пълнолуние и вчера приятелката ми ме извести че е прекрасен ден защото е в месеца на Венера (или нещо подобно беше)
Свекърва, тука е нормално жените да запазват моминските имена. Който желае де, има мъже които предпочитат фамилията на жената. Аз още не знам как ще се запиша, но ми казаха че винаги може да се смени. Ще видя как е процедурата и в Бг после за смяна на паспорта.
За сега ще ме запишат с фамилията на Тон и моята си фамилия. Тук при нас първа се пада фамилията на съпруга
Руми, принцес, за съжаление воала ще се захване за косата и не може да се махне, реших сега да съм с воала, а в Бг без, тъкмо там косата ще ми е по дълга, а и ще съм с друга прическа