12.02.2014 08:05
Здравейте мили мои, ето и обещаното разказче:
На 3-ти вечерта постъпих в АГ отделението.Отначало исках детето да ни идва до там, но то настояваше така че взехме и него. През целия път до болницата ми стискаше ръката, а аз да не ви казвам как съм се сдържала за да не ми види разплакана. При пристигането ни те изчакаха на регистратурата докато се преоблека и им върна дрехите. Тогава осъзнах че е дошъл момента да се сбогувам с мъжа и детето си, отново като си спомня колко много го гушках и не исках да го пускам. Излишно е да казвам че се разплаках но побързах да тръгна и не посмях да се обърна повече.
Попълвах документи.Качиха ме в родилно отделение, сложиха ме на тонове, поставиха ми абукат през това време и ме пуснаха в стаята в която щях да нощувам. От 22 часа не съм приемала никакви течности, а храна от 18 часа. Клизмата ми направиха малко по-късно и така. Със момичето в стаята с което бях настанена не можахме да заспим до 2 часа, говорихме, обсъждахме.Тя също чакаше второ , но за нормално раждане, вече беше преносила.
Сутринта в 5 часа ни събудиха(не че съм спала) оправихме тоалета и отново на записи. Там ми направиха проби за алергии и ми поставиха катетър. И започна великото чакане.Чаках да стане 7.30 когато идват лекарите и една моя близка операционна акушерка която искаше да присъства на раждането на малката принцеса. Към 8 часа дойде д-ра който ще ми прави секциото и каза че има още една жена за секцио но ще види от кого ще започне. Молех се аз да съм първа, да се свършва и да видя беба. Така и стана към 8.45 ме взеха и ме смъкнаха на етажа където правят операциите. До тук бях адски смела, никакъв страх.
Когато седнах на операционната маса и ми казаха да легна тогава вече страха започна да завзема съзнанието ми и си казвах само:"ето последна процедура, упойката и твоето момиче ще е на бял свят".
Моята акушерка ми помогна много през цялото време ме държеше докато я поставят тая упойка и после за ръка. Казваше ми още малко и ще я видиш, надничаше през паравана за да види до къде са стигнали лекарите. В момента в който каза: "ето я" и я чух да плаче просто ми се губи вече, от еуфорията ли какво ме хвана един рев ама няма спиране. Акушерката започна да я снима, имам снимки от първите и минути но не сме да ги публикувам никъде ще си ги имаме за наше удоволствие. Понеже говорихме с нея за кг. на беба тя все ми казваше абе ти си дребна, финна до 3000-3200 гр. е идаелна бебе за тебе. Но в първите минути още щом я погледна ми каза че има голяма глава и бебето със сигурност е голямо. Тя знаеше че баткото беше 3440 гр. и ми каза това ще е повече. Така се и оказа аз пък бях много щастлива от факта.
В следващите минути докато ме шиха нямах търпение да ме занесат н интензивното и да започна да съобщавам чаканата новина. През цялото време докато траеше шиенето ме държа за ръка , бършеше ми сълзите и ми казваше ако искам да поспя малко докато ме зашият.Но то сън хваща ли те
Отнесоха ме в интензивното започна едно лудо звънене по телефоните, в един момент не можех да приема всички обаждания и да прочета всички смс-и. Прекарах 1 нощ в интензивно, раздвижих се още вечерта. На сутринта ме качиха на етажа при моята бебка и вече си бяхме двечките. Така още 3 нощувки, беба е кротко дете, но мама няма кърма и се дохранваме. Скоро може би изцяло ще минем на АМ, аз и с баткото бях така. Въпреки упорството ми не можах да направя така че тая пуста кърма да тръгне.
Когато имам време ще ви пиша за изписването ни от болницата.
Потресена съм от всичко което трябваше да преживея за да си прибера детенцето у дома. Не се доверявайте на лекарите на сляпо, проверявайте всичко защото нас заради една бебешка жълтеница и тъпите им пътеки ни изкараха едва ли не че сме много зле. Но за това в следващия разказ.
Бягам че някой гласно надава гласче от другата стая
На 3-ти вечерта постъпих в АГ отделението.Отначало исках детето да ни идва до там, но то настояваше така че взехме и него. През целия път до болницата ми стискаше ръката, а аз да не ви казвам как съм се сдържала за да не ми види разплакана. При пристигането ни те изчакаха на регистратурата докато се преоблека и им върна дрехите. Тогава осъзнах че е дошъл момента да се сбогувам с мъжа и детето си, отново като си спомня колко много го гушках и не исках да го пускам. Излишно е да казвам че се разплаках но побързах да тръгна и не посмях да се обърна повече.
Попълвах документи.Качиха ме в родилно отделение, сложиха ме на тонове, поставиха ми абукат през това време и ме пуснаха в стаята в която щях да нощувам. От 22 часа не съм приемала никакви течности, а храна от 18 часа. Клизмата ми направиха малко по-късно и така. Със момичето в стаята с което бях настанена не можахме да заспим до 2 часа, говорихме, обсъждахме.Тя също чакаше второ , но за нормално раждане, вече беше преносила.
Сутринта в 5 часа ни събудиха(не че съм спала) оправихме тоалета и отново на записи. Там ми направиха проби за алергии и ми поставиха катетър. И започна великото чакане.Чаках да стане 7.30 когато идват лекарите и една моя близка операционна акушерка която искаше да присъства на раждането на малката принцеса. Към 8 часа дойде д-ра който ще ми прави секциото и каза че има още една жена за секцио но ще види от кого ще започне. Молех се аз да съм първа, да се свършва и да видя беба. Така и стана към 8.45 ме взеха и ме смъкнаха на етажа където правят операциите. До тук бях адски смела, никакъв страх.
Когато седнах на операционната маса и ми казаха да легна тогава вече страха започна да завзема съзнанието ми и си казвах само:"ето последна процедура, упойката и твоето момиче ще е на бял свят".
Моята акушерка ми помогна много през цялото време ме държеше докато я поставят тая упойка и после за ръка. Казваше ми още малко и ще я видиш, надничаше през паравана за да види до къде са стигнали лекарите. В момента в който каза: "ето я" и я чух да плаче просто ми се губи вече, от еуфорията ли какво ме хвана един рев ама няма спиране. Акушерката започна да я снима, имам снимки от първите и минути но не сме да ги публикувам никъде ще си ги имаме за наше удоволствие. Понеже говорихме с нея за кг. на беба тя все ми казваше абе ти си дребна, финна до 3000-3200 гр. е идаелна бебе за тебе. Но в първите минути още щом я погледна ми каза че има голяма глава и бебето със сигурност е голямо. Тя знаеше че баткото беше 3440 гр. и ми каза това ще е повече. Така се и оказа аз пък бях много щастлива от факта.
В следващите минути докато ме шиха нямах търпение да ме занесат н интензивното и да започна да съобщавам чаканата новина. През цялото време докато траеше шиенето ме държа за ръка , бършеше ми сълзите и ми казваше ако искам да поспя малко докато ме зашият.Но то сън хваща ли те
Отнесоха ме в интензивното започна едно лудо звънене по телефоните, в един момент не можех да приема всички обаждания и да прочета всички смс-и. Прекарах 1 нощ в интензивно, раздвижих се още вечерта. На сутринта ме качиха на етажа при моята бебка и вече си бяхме двечките. Така още 3 нощувки, беба е кротко дете, но мама няма кърма и се дохранваме. Скоро може би изцяло ще минем на АМ, аз и с баткото бях така. Въпреки упорството ми не можах да направя така че тая пуста кърма да тръгне.
Когато имам време ще ви пиша за изписването ни от болницата.
Потресена съм от всичко което трябваше да преживея за да си прибера детенцето у дома. Не се доверявайте на лекарите на сляпо, проверявайте всичко защото нас заради една бебешка жълтеница и тъпите им пътеки ни изкараха едва ли не че сме много зле. Но за това в следващия разказ.
Бягам че някой гласно надава гласче от другата стая
