Седмица с препратка към детството 6 - 12.01.2014

[svekarva]

Привет в новата седмица!
Честит Йордановден на всички именници и техните сродници и приятели! Да са живи и здрави, много хубави неща да им се случват!
При нас, в службата, няма Йордан- овци и Йордан- ки, имам чувството, че името почти се загуби.
Дано изгрее слънце и не е толкова мрачно, че да е по- топло на тези, които ще скачат за кръста.
В старата тема Kiwi ни връща в детството и книгите, които сме чели и харесваме и ако искате, можем да си поговорим за това.

[emmmmmy]

аз бих метнала малко тематиката към една книжка чуждестранна-


едно време я имах вкъщи, на БГ, сега някой ден пак бих я купила, за деца. Намирам я за разкошно илюстрирана, просто все още с удоволствие гледам съдържанието й.

[ivelka]

Привет и от мен! Свекърва, мерси за вдъхновяващата тема
Днес ми е първият работен ден и за съжаление съм доста хремава и е супер неприятно, защото непрекъснато кихам Ама дано бързо се оправя...
Името Йордан/Йорданка вече наистина е рядкост, аз повече харесвам мъжката му версия. Но пък имам специален сантимент, защото мама се казва Йорданка, както и покойната ми прабаба.
По този повод черпя виртуално за именничката в семейството, пожелавайки й здраве и сили да се справя с трудностите и повече щастливи моменти с цялото семейство  


Пожелавам на всички именници много здраве, любов и усмивки!
 

[ratatui]

Честит имен ден на всички именници! Да си носят името с много здраве и късмет!

[InLove_Girl]

Честит Имен Ден на всички именници! Да им е здраво името! Преди малко се прибрах от моста в Бургас, беше страхотно!

Аз не съм много по фолмите, но с удоволствие ще се включа за детските книжки  
Моя любима книжка е Андерсенови приказки. Тази книжка ми я четеше мама, после дядо, а накрая аз я препрочетох хиляди пъти. Научи ме на съчуствие, накара ме да мечтая, живот и здраве някой ден ще я чета на моето дете. Книжката толкова пъти е лепена, дано да издържи. Това е корицата  


П.П. Зека Потър е много сладка книжка, четох я вече като голяма, но преди години имаше филмче, което беше много хубаво нарисувано 

[Tonina]

Честито на всички, които празнуват - да им се слави името и много късмет да им носи!!

За препратката към детството какво да кажа - ДА, ДА и ДА   Старая се (сигурно понякога прекалявам) детето в мен да продължава да лудува... Струва ми се, че изгуби ли човек детското в себе си, изчезва и пламъчето... Така че, нека поне мъничко, поне частичка да остане от тази искрица...
Относно книжките, аз четях от много малка. Родителите ми казват, че много рано съм се наситила някой друг да ми чете и съм искала бързо-бързо да усвоя метода сама да го правя    Лятото преди първи клас, прочетох първата си книга. Според майка ми направо съм я "погълнала" Наистина ми беше много интересна. Спомням си, че една леля се чудеше как така дете на 6 години чете  "дебела книга без шарени картинки"    Не е много "момичешка", но си е "Първата" ми.  

[AliTia]

Здравейте и от мен
Аз все по рядко ще влизам и коментирам, по разбираеми за повечето от вас причини, но си ви чета редовно. Като пристрастена съм към тази тема и първата, която отварям в Непрочетени е седмичната.
Иве, да ти е жива и здрава майчицата и с много здраве да си носи името! Честито и на всички останали, които празнуват
Моята любима детска книжка си беше, а и още е "Малкият Принц". На дечко му я четях още докато беше в корема ми, но и сега си я четем, когато сме в настроение. Аз за това и така започнах да го наричам, все си мислих, че ще прилича на героя, русичко със сини очички. То пък взе, че такова се роди   Имах си и любима илюстрация:

[svekarva]

Tonina, тази книга съм я купувала два пъти. Първата просто беше изядена с кориците в пряк смисъл. Втората е почти разпарцалена, но още е настолна книга в детската и момците си я четат редовно, като я сменят с томовете на Хари Потър. И големият син си я чете сам, в предучилищна, на малкия я четях първо аз, после и той сам. Не си спомня само дали Роня, дъщерята на разбойника излезе преди нея, защото това е другата много четена книга. Големият много харесваше и Митко Палаузов, Овчарчето Калитко, Дъщерята на партизанина и Банго. Имаше и едно грозно издание с разкази на Емилиян Станев, Книга за джунглата /от мое време/, книжки за Къртичето /от мое време/ и разбира се Барбароните, ама това е за тях.
Аз израснах с приказки, всякакви, от всички народи. Нямаше приказка, която да не знаех. Спомням си, в първи клас ни караха да разказваме приказки, но такива, които никой не знае. Съвсем скоро промениха условието на които аз не зная, защото само аз знаех незнайни. Баба ми имаше огромна библиотека с книги с двойно е /по стария правопис/ и аз се научих първо тях да чета. Хехе, май до 4-ти клас бях чела разкази на Чехов, Горки и на всички български автори, които стават за деца- Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Йовков. Имахме едно циклостилно издание Романи за деца на Ерих Кестнер - това ми беше любимата книга. После и децата много я харесваха. Мечо Пух изобщо не ме впечатли, от Малкия принц нищо не разбрах. Харесах ги чак след 8-ми клас и си ги чета с удоволствие и сега. Според мен, те просто не са детски книги....
Често съм споменавала книжката за Мимето, онова, глезеното. Много ми харесваше, тя е от най- ранното ми детство. Имах и Басните на Лафонтен, ама тях харесвах само заради илюстрациите. Ще се сетя и за още неща, ама то преди 50 години, едва ли е интересно.

[ivelka]

Хайде и аз ще се включа с мнение за детските приказки - и аз съм пристрастена от малка към тях. На 3-годишна възраст мама ме е пратила на село при баба, дядо и прабаба да ме гледат, защото се е родила сестра ми. От тогава съм започнала тормоза, който баба още с умиление си спомня - как сядам между двете баби и изкомандвам "Чети!", а като се умори едната, се обръщам заповеднически към другата "Чети!" 
На 4 и половина съм се научила да чета самичка и до първи клас вече бях изчела всички книжки с приказки в библиотеките на двете ми села и в библиотеката на мама. Мама всъщност имаше много богата колекция точно от "незнайните" приказки - Индийски, арабски, руски, японски и други.
Свекърва, Роня, дъщерята на разбойника ми е една от най-любимите, наред с Пипи, дългото чорапче, Тайната градина и Робинзон крузо и Алиса в страната на чудесата/ в огледалния свят. Но това са книги от по-осъзнатия ми период след 1 клас. После започнах да чета българските автори, като любимият ми беше Елин Пелин. Но винаги изчитах списъка с книжки от училище до дупка.
Много хубави спомени ме налегнаха
Сега се сещам каква мечтателка бях и си бях самодостатъчна, за да се забавлявам! Не, че не играех с другите деца, но понякога обожавах да остана сама и да започна да си фантазирам различни ситуации. Например веднъж бях решила да лекувам едно дърво, чиято кора беше обелена - всеки ден ходех при него и му правех компреси от билки и треви и му говорех 

[Kiwi]

В тема, в която Киви е в първи пост няма как да не се разпиша - класиката Пипи и Том Сойер са ми любимци:)) Винаги съм знаела, че едната близначка в мен е опак човече няма как да не им е фен, а другата е състрадателна и добра и още помни кошничките от костилка на череша в ч Чичотомовата Колиба.

[ani_ogbg]

Честито на всички именици и от мен! Нека бъдат здрави и името им да им носи голямо щастие и късмет!

Прекрасна тема Както всички вас аз от малка също много обичам приказките - къде да ми ги разказват или четат, къде аз да си ги чета. Чела съм наистина невероятно много книги и не мога да кажа, че имам една любима книга. Такива, които не са ми омръзвали бяха Приказките на Братя Грим, "Туфо, рижият пират" на Георги Константинов, Ангел Каралийчев, Ян Бибиян на Елин Пелин, Патиланци на Ран Босилек.. Когато заминахме да живеем в чужбина аз бях още в началното училище и от българското училище ме наградиха за отличен успех с книгата - Педро от "Черната смърт". Тази книга съм я препрочитала най-малко 10 пъти и всеки път ми е била интересна. В гимназията пък прочетох на един дъх "Птиците умират сами" и "Отнесени от вихъра". Спомням си, че в онзи момент аз живеех, за да чета.
Като започнах да уча първата си специалност - начална педагогика, то отново преоткрих детското творчество и бях невероятно щастлива. Любима ми стана "Приказка без край" на Михаел Енде.
Дори и до сега като взема книга в ръце не мога да я оставя, докато не я прочета, за което се извинявам после на половинката, че го пренебрегвам, но това е по-силно от мен

Ivelka, и аз като теб обичах да се потапям в моя приказен свят и да си представям разни неща как се случват в действителност
Който чете открива много светове, а и четенето е храна за душата

[svekarva]

Привет и едно розово кафе от мен, да ни е розов денят
ani_ogbg , не съм я чела тази книга Педро от "Черната смърт", страшничко заглавие има....Приказка без край ми е минавала през ръцете, но нищо не си спомням от нея , сигурно децата са били големи, когато е дошла вкъщи.
Kiwi ми напомни за Чичо Томовата колиба , много бях впечатлена. Не от робството, а от смъртта на малкото момиченце с красиви дрехи и после от любовта на една от героините /ще трябва пак да я прочета, забравила съм доста/. Том Сойер не ми харесваше, Пипи - също. Не отговаряха на моите критерии за добри и послушни деца, бяха пълна противоположност на героите на Ерих Кестнер. Освен това, баба ми доста упорито ми ги буташе в ръцете, а аз не ги четях. Също не харесвах и "Плиш и Плюм", останала от детството на баща ми, със страхотни илюстрации. Помня, как рецитираха с чичо ми цели пасажи и се заливаха от смях, пък на мен ми беше скучно. Хаха, даже и аз ги знаех. После, към 8-ми клас, когато отидох на 340 км. сама, в общежитие, те ми станаха любими, та и до днес е така. Големият знаеше цялата Пипи наизуст, малкият - някои глави. Явно съм успяла да им покажа красотата на тези книги. Е, като истинска Дева, големият син се възмущаваше, как тя не може да пише правилно , пък малкият ме караше да купувам килограми бонбони и да ги раздава.
Сега сигурно има други детски книги, жалко, че нямаме в темата майка с малки деца.

[ani_ogbg]

Хихи, Свекърва, книгата е пиратска, а "Черната смърт" е корабът. Не е страшна, даже е много приятна за четене, щом по онова време са ги подарявали на деца в началното училище. Вярвам, че тогава все още образованието е било на ниво и са се спазвали някакви норми, за разлика от сега, ама това е друга тема.
Между другото Пипи я открих на "стари" години. Като дете не ме грабваше или може би по-скоро съм била повече заобиколена от българските автори..

[Tonina]

Привет и от мен и Честит празник на всички, които празнуват днес - да са честити и щастливи!!  В къщи баща ми е славен Иван, така че си го отбелязваме празника  
Свекърва , мерзи за розовото кафенце!! В Пловдив днес е приятно слънчево и настроението ми си е направо...розово   Може би защото не съм излизала още и не съм усетила дали е студено. Аз съм почивка и тази седмица, така че продължавам да го раздавам по котешки лениво  
Черпя ви с нещо, което мисля отговаря на седмичната ни темичка и ви желая много хубав, весело-шарен ден!!  


 

[pandapanda]

Ето ме и мен

Здравейте

Първо, да кажа че оцелях гостите Вчера презентацията ми мина добре. Всъщност, това беше първата ми лекция пред студенти и затова толкова се притеснявах. Но успях да се овалдея, даже може би бях прекалено  спокойна, защото имаше един умник дето се обаждаше от дъното на аудиторията от време на време и трябваше да го изгоня заради едното му изказване, но реших да си го пусна покрай ушите.

Темата на тази седмица много ми харесва Аз от начало обичах да чета само приказки за принцове и принцеси. След това по някое време в трети клас ми попадна Хайди и много ми харесаха истории, в които главните герои са деца - Пипи, Том Сойер, История с летящи чинии, Патиланците, както и един много любим герой от една руска книжка - Чудакът от 6ти "б" Незнайко и Лукчо също ги харесвах. А в прогимназията открих Старогръцките митове и легенди, които и до днес си оставам любимото ми четиво, а до някъде и призвание

Честит имен ден на ivelka! Да и носи много здраве и късмет името!

Честито и на други именици ако има