Виж за сладко не се бях сетила....имам в чекмеджето едно Сникърсче, веднага го захапвам.
Котката е лоша по рождение - не обича да я галят, да се говори на висок глас и да минават хора от Махалата по улицата. Не понася деца, включително и моите. Има отношение и към звъненето на мобилни телефони и ритмичната музика по фешън каналите. По повод последните две, двамата със съпруга сме драни до степен гълтане на антибиотик и имунизация против тетанус. Давахме и хапчета против стрес, но не и минава и сега ходим "на пръсти" и гледаме да не дразним Нейно Величество.

и аз съм на еро на перо днес, и се чудя кой да погна. а тепърва трябва да съм в кондиция, че довечера имам среща - разни бизнес контакти да създавам. дано да не го отнесе компанията ми за концерта.
свекси, аз съм така  с червилата, затова- гланц. каквото и червило да си сложа, не ми отива и това е.и всеки път се ядосвам, хвърлям го на земята    и вече не купувам нови. стоя си с наличните 2. хаха
мислех да си сложа рокля за довечера, ама къде ти, в метрото в 11 часа вечерта на връщане, едва ли ще ми е топло . та и това ме дразни- не мога да си нося зимните рокли, като съм зиморничава- пада ми се.
А както никога и не ми се яде днес. абе въобще да хващам гората по-добре хахахаха

п.с. котката ви е истеричка значи. тя е за онова предаване- моята котка от ада. ама тук няма такива котешки психолози в БГ, да взема аз да специализирам. 

Ахаххахааа, гледам да не се смея в офиса, но това беше прекалено добро ... хапчета против стрес? Какво пък се е стресирала тая принцеса - готви ли, чисти ли, пере ли, на работа ли ходи ... ей, котка да си в днешно време - гледат те, глезят те и пак имаш право да си в депресия!!!

Представям си как си има неин кът с легълце с червен балдахин, само една коронка й трябва! Кейт и Уилям ряпа да ядат пред такава кралска особа!

Хехе, тази котка като нашата котка в София - много е зла и има собствено мнение по всички въпроси.
Между другото наскоро четох, че в Щатите са пуснали телевизионен канал за домашни любимци, да не се чувствали самотни... Направо щях да падна.
Аз тъкмо бях влязла в коледно настроение и цяла седмица се убих от работа, като кулминацията беше вчера с 3 извънредни часа Днеска сутринта едвам се занесох на курс и учителката реши да не ме тормози много (особено след като разбра, че не съм си написала и домашната даже).

Сега вече мисля да се настроя коледно вече, макар е утре ще трябва да се разправям с пощите дето не са ми доставили коледните подаръци... Ето затова и не се включвам в размяната на подаръци, имам лош опит с получаване и изпращане.

Момичета, благодаря ви за подкрепата вчера. Много ми помогнахте!
Днес е устната и най-гадната и трудна част от цялото следване, затова пак ще ви помоля за малко подкрепа.
Благодаря ви! Надявам се следващия път като влезна да има с какво да се похваля.

Привет!
Тази сутрин съм петъчна и ми е по- добър светът!
ratatui , стискам пак палци, знаем те, че си отличник!

ratatui, успех! Ще се справиш!
свекърва, петък е, ама 13ти Суеверни ли сте? Аз уж не, ама все пак внимавам

ратче виждам в колко си станала. напомня ми за следването ми - определено ми идваше в повечко накрая.
айде успех!
и аз съм по -ок днеска, вчера направихме страхотен брейнсторминг по работа  с компанията ми за концерта и сега съм заредена с още идеи. а и отивам днес на панаира на книгатаа

еми, супер, аз от вчера имам нова книжка, пожелах си я на дядо коледа (мъжът ми) хаха, а уж за друго бяхме тръгнали до мола  и сега й се радвам!

аз няма да купувам - наскоро си купих три, но да си опресня познанията за пазара  на книги, да не губя тренинг.

Е, за това не се бях сетила. Ето една четирилистна детелина за късмет
Аз лично, също се съобразявам....Ако ми мине котка път или се въртя, или се връщам и минавам по друг път. И като видя поп се кръстосвам пръстите . Иначе повече се стряскам от 4 и 8.
Днес нещо ми е работно и няма да мога да ви разкажа за стреса на котката. Вчера, то ясно ми беше кофти ден,   обаче ми е неприятно и днес, като си спомня за разните благотворителни базари за Коледа. По училищата, пък и фондации, са решили да си събират пари, като продават коледни картички и сувенири. Хубава идея, добре е всеки да положи някакъв труд за да получи нещо.....Но такъв кич и грозотия не съм виждала. Имам позната учителка в пансиона за глухонеми деца и отидох да купя картички, правени от тях. Ами тези деца все едно бяха незрящи - криви, изпоцапани, просто да отбият номера. От две огромни претрупани маси, едва успях да избера 10, от които ще употребя само една. Другите изхвърлих. Разбира се, целта ми беше да помогна на училището и го направих от все сърце, но .... Та нали трябва да възпитават и естетично... Един лист от тетрадка, окрайчен по подходящ начин е по- красив. Остави това, ами и във Фб виждам такива неща, че просто настръхвам. То и моите деца хич ги няма в ръцете, ама рисунките им не са отивали по- далече от стената на детската и най- близките роднини. Дали не правим грешка, като купуваме боклуци и създаваме чувство у децата, че правят нещо добре? Мисля, че  би било по- разумно да ги развиваме в област, в която наистина ги бива

По темата - и моят офис заприлича на централа на благотворителна фондация. Много обичам да помагам и много ми е мъчно, когато не мога, обаче и започнах да се дразня на себе си, че давам дори когато ме лъжат в очите. Вчера влязоха момиче и момче и ми предложиха да закупя детска книжка за оцветяване на цена 5 лв., като със събраните средства подпомагат отец Иван и приюта в Нови хан. Взех я, книжчицата тъничка, тъничка, сигурно и лев не струва, но се обнадеждих, че млади хора все пак са се заели с такава кауза. Малко неприятно чувство ми остави момчето, че дори не си свали черните очила в мрачния ден, ама нейсе! Заразлиствах аз книжчицата, чудейки се на кого е подходящо да я подаря и гледам на гърба, че само "част от приходите" се насочвали към приюта в Нови хан. И много ми стана криво - и на моя пословичен хуманизъм, и на наглостта да се спекулира. Обаче да не ми оставя горчив привкус, ще ви споделя какво съм си наумила и защо пак ми трябва вашата помощ . (не е вече за поздравителния адрес към бизнеса, него си го съчиних с кански мъки  ). Значи вдъхнових се аз от форума и понеже отчетох в края на годината, че доста ми липсва романтиката напоследък и поставих на мъжа ми следната задача: за Коледа да си разменим подаръци до 20 лв., които да са романтични и да ни накарат да се усмихваме и да се просълзим от вълнение, хо-хо! Той каза, че не съм съвсем в ред, защото за 20 лв. нищо не можело да се купи или поне не такова, което да ни зарадва, обаче аз отвърнах, че с 20 лв. можеш да купиш нещо малко или да сътвориш сам нещо малко, което да има огромна стойност. Той ми каза, че съм луда жена, ама аз това си го знам  и кандиса. Та, сега имам нужда от предложения. От вашите предложения. До момента съм измислила само, че ще му пратя подаръка по куриер в офиса за по-голям ефект. Също намерих едно много хубаво стихотворение, което обаче се чудя в какъв вид да му поднеса, в смисъл - подарявала съм му като писмо в бутилка и не искам в такава форма, мислех да му го принтна на луксозна хартия, обаче някак скучновато ми се вижда. Някакви идеи в какъв вид да му го подаря? И въобще някакви идеи за още нещо? Само да кажа, че аз съм мнооого вързана в ръцете и не мога да правя кой знае какво сама, малко като онези деца съм, които свекърва описа, нито мога да рисувам, нито да бродирам. Мога да ви кажа какво съм му подарявала - албум, в който на всяка страница чрез снимка, цитат от песен или чрез мой текст е преразказана нашата история от запознанството ни до раждането не малкия, кутия с късмети мъдри мисли за цялата година, които си тегли всеки ден, като е в офиса, колаж от наши снимки, и още, но да не изброявам, иска ми се някак да е по в духа на Коледа, но да не е коледни играчки, чинийки, чашки и т.н. За него какво да кажа, Скорпион е, но под скорпионската си груба обвивка е много чувствителен, обича музика, филми, книги и най-вече да е със семейството си. Бих му записала песен, но е сложна работа, освен че въобще не мога да пея, може някакво видео послание? Абе, отворена съм за идеи!

La_Fleur, напиши си стихотворението някъде по тялото...  Аз така бих направила. Излиза без пари и за мъж ще е хем изненадващо, хем провокиращо. Ако е такъв характер, де. Моят би го оценил, ама той си е луда душа.

Как сте, дами? Не съм писала от сто години при вас.  Гледам някои са на коледна вълна, други вече са я прескочили. Аз нямам време дори за подаръци да изляза, та засега ги мисля само наум.

Свекърва, много интересна тема отвори за грозните произведения. В нашата фирма всяка година правим голямо дарение на един от домовете за сираци в България. И за всички празници ни пускат картички децата, ама те са красиви, та красиви. Някои са правени с квилинг, други са с апликации, но много хубави, да ти е кеф да ги купиш. Но съм виждала и големи недоразумения. И то от познати, големи момичета. Нали всяка втора мацка започна да развива хоби да прави картички, та се нагледах точно във фейсбук на неща, които наричат обичайно "моите творения" и от съпричастност сума ти други техни познати ги хвалят, а не бива, защото толкова разкривени, зле налепени, с грозен почерк надписани творби-картички съм виждала, че лошо да ти стане. Така съм виждала и декупаж, когато беше по-модерен - омацали яко с лепило някакви предмети от магазините по левче и ужас, трябва да ги похвалиш, ще се обидят иначе. Та и аз съм си мислила все, че е хубаво да си имаш хоби, ама да си го пазиш за теб, да те успокоява, да ти помага да преборваш напрежението, но да го предлагаш наляво и надясно за продажба дори, някак ми се вижда голямо надценяване. А иначе и големи таланти има, какви неща съм виждала - дето не можеш да разбереш как са създадени, толкова сложни и красиви. Имаме съфорумки, дето дори правят такива, големи сръчковци са. 

La_Fleur, и аз така все нямам сърце да отказвам да купувам глупости на хора, които уж помагат за някакви благородни каузи - давала съм пари за манастир, който не съществува, за болни деца, които подозрително приличат на свалени снимки от интернет, глупава работа общо взето. А най-много ме дразнят Уницеф - на нашия адрес има регистрирани около десет фирми. 5 от тях са с един и същи управител и те всяка година пускат по 5 отделни, еднакви писма с молба за помощ на шефа, при положение, че ясно се вижда, че името е едно и също, специфично при това. И вътре като погледнеш колко са луксозни картичките, се чудя защо е необходимо да дават толкова пари за пощи, луксозни пликове и картинки.. ако са толкова скъпи, колкото изглежда, как със сумата от закупуването на такава картичка, ще успееш да дариш сума, от която да остане за дарение?

и аз бих оценила стих по тялото!
Ама то и аз не съм добре като мъж ти, знаеш.
мисли, мисли, важното е че си включила на вълната.

Ахахаха, момичета, тялото ми след раждането е под всякаква критика, дайте малко по-платонични идеи , в нашата двойка мъжът ми не е лудият .