Здравейте,

Когато навън почне да се захлажда и вечер мирише на зима, винаги ми създава едно уникално чувство за уют и топлина в дома. За това нека тази седмица бъде посветена на уюта, как го постигаме и поддържаме. Една миризма на вкусно ястие или пък свещи с топла светлина, чаша горещо какао, сгушени под одеалото, или полъх на свеж ароматизатор,... всеки има своята представа за уют...
Пожелавам на всички ви приятна и спорна седмица, изпълнена с нежност и уют

интересна тема.
тук уютът се постига с едно меко одеало и една печка духалка за краката. Моят мъж както не пиеше чай, сега пропи само един вид, от горски ягоди. Зимата паля и по една свещ, ама това по -скоро само докато вечеряме, че обичам светлината й. Ако е уморен му правя по един леген с гореща вода, соли и етерично масло от портокал, той придава готина миризма на стаята.

Да, чудесна тема! Браво, milenuity!
Точно вчера, докато гледах немските блудкави, но красиви филми по Диема Фемили, си мислех за домашния уют за нашето семейство. Така ме беше напекло есенното слънце /холът ни е южно изложение/и дървото пред нас е прекрасно с оранжевите си листа, че си викам "Ей това вече е блаженство!" И тъкмо да кажа "О, миг поспри, ти тъй си хубав!" и хоп......мръсни прозорци, цветя за прибиране от терасата, недоволна от мърдането ми котка в скута . Не успях да си продам душата на Мефистофел .
Някъде дълбоко в мен има един прекрасен спомен от неделни сутрини с миризма на прясно кафе с канела, аромат на пържени филийки и смях на пораснали момчета. Сега повече си мълчим, всеки си е грабнал интереса /лаптопа/, най- много да нарежа ябълки или дюли, а съпругът ми да налее по чаша червено вино. Разговорите ни се въртят около Коледа и гостуването на децата.

то и при нас го има това с компютъра/телевизора. Болестта на съвременното общество, но пък не мога да отрека че го правим доброволно, всеки се забавлява.

И при нас,з а съжаление го има проблема с телевизора/лаптопа/книгата. Аз медитирам разглеждайки или обработвайки снимки, а той с Тери Пратчет или нещо друго, като ТВ е пуснат на някой канал - най-често Фиеста, Discovery или Fine Living. Но гледаме да не прекаляваме.
Ние обикновено си създаваме уют с червено вино или чай, а доста често просто и "уютстваме" с пуканки под едно одеало и някой хубав филм. Събота и неделя е най-готино сутрин - имаме си ритуал с дълга сутрешна закуска и кафе. Тогава е специално, защото не пускаме телевизия, не отваряме лаптопи, а само си говорим.
Имахме и страхотната идея вечер да си лягаме и да четем заедно една книга. И двамата много искаме, но странно защо до сега не сме почнали. Някак си диванът ни действа като гаден магнит
Между другото, благодаря на всички, които ми споделиха рецепти с тиква в миналата тема! Възползвах се!

ние за момента сме без диван. когато проимаме, се надявам така да допринесем за елиминиране на част от заниманията с технологии поотделно.

Това с лаптопите е някъква гадна зараза. Ние вкъщи имаме 4 лаптопа, от които 3 са на мм. Вчера даже му казах че да спрем една седмица да ги ползваме, но той твърдо отсече  . Еми и ние нямаме диван и се кривим на едни безумнни фотоьоли ( как се пише тази дума  ) и общо взето нямам никъкво удобство вкъщи, искам един хубав и огромен ъглов диван да си почивам след работа като хората

Иначе за мен домашния уют е в македония при мама, зимата печката на дърва си пука, топличко и мама готви вкусотийки, надявам се един ден да го усетя в собствения дом  

На мен друг въпрос ме вълнува тези дни. Няколко човека вече ми напускат работа за отидат в чужбина да карат поредната магистратура само защото са спечелили стипендия. Задавам си въпроса някъкъв тренд ли е да събираш дипломи и след това да не търсиш реализация в кариерата? Един бивши колега с 9 дипломи кандидатсва отново за най-ниската позиция във фирмата в която работя, не искам да го наемем защото два пъти напуска за да ходи да учи, спечелва по някоя стипендия в някоя западна страна... на 30 години е има стаж 6 месеца и куп дипломи?? просто ми е странно, не искам да засягам никой  

Привет!Днес е много мързелив ден,мрачно е,студено ми е и немога да се стопля въпреки,че печката е пусната  ,чувствам се кофти (поради женските "проблеми"  ).Добре,че детето днес е по-поспаливо,явно и на него му влияе времето.
При нас семейния уют започва вечер,след като сме изкъпали и приспали детето.Тогава с мъжа ми сядаме на масата-той на ракийка,аз на винце.Гледаме филми,вечеряме,говорим си.
Но по принцип като кажа уют,топлина,зима и винаги си представям Коледа.Това е любимият ми празник и за мен наистина е олицетворение на семейна топлина и хармония.А тази година я чакам още повече с нетърпение,понеже ще е първата Коледа с нашата принцеса.

аз разбирам да се трупат дипломи, докато си при мама и татко. после, като тръгнеш да работиш, да напускаш, за да зима още, ми се вижда малко... абе един вид, мама така му е казала, учи маме, една диплома в повече не ти вреди, пък работата не е важна.
даже напротив, ако се върна назад, ще си елиминирам половината дипломи и ще работя вместо това. а не като сега, 1000 квалификации и никва работа.

еми именно затова говоря, аз като записах магистратура вече работех, и бях на повисока позиция, записах магистратурата за кеф на баща ми, че той е точно на този принцип, че дипломите отварят врати. Завърших я с много стрес защото всеки ден пътувах от Младот до Овча Купел, и като си взех дипломата това лято я гледах няколко часа, направих едно копие и отидох в Човешки Ресурси да им дам копие, и те така ми се засмяха, аз им викам на ви я поне на вас че ръснах толкова пари и нерви и никой не ми я иска

Точно по тази причина още не съм записала магистратура, защото аз съм точно на противоположното мнение - опитът е по-важен от всичко... дипломи колкото щеш можеш да събереш, но истинското знание и разбиране идва от опитът и практиката. За момента имам две бакалавърски дипломи и са ми предостатъчни, очаквам в момента, в който ще усетя, че имам нужда от магистър и то в точно конкретна насока, която ще реализирам пряко в кариерата си. Ясно е, че по закон за някой длъжности се изисква магистър. Заниманието "професионален студент" се харесва на много хора, просто обичат да ходят на лекции и да си живеят този начин на живот - не ги съдя, всеки има право на избор.

Просто е важно да мислим какви са последствията върху остатъка от живота ни навреме, ако е възможно Аз също съм правила куп грешки с различни решения на различни етапи, но те пък от друга страна са послужили за трупане на житейски опит и не съжалявам.

А що се отнася до домашния уют, аз напоследък нямам възможност да го усетя особено заради постоянното ни отсъствие от дома ни. Вчера следобед обаче направих мъфини с ябълки, лешници и стафиди, а за вечеря булгур с домати и маслини и седнахме на по чаша вино да гледаме любим сериал и определено ми хареса този момент, тъй като ми липсва някак.

За дипломите в чужбина имам друго виждане - това са опити, човек да остане там. Колкото и гадно да звучи, може да се ожени, може условията в чуждата страна да се променят  или новата диплома да дава по- голям шанс. Освен това не всеки може да спечели стипендия, ученето няма нищо общо с това в България и иска яко д.пе. Защитавам тази позиция, вероятно и поради факта, че малкият син е в подобно положение. С бакалавърска диплома не може да си намери работа, шансовете с магистърска са по- големи. Да не говорим, че в Щатите излизат и с по две специалности. В чужбина все още имат значение дипломите, с колко си завършил и кой университет си завършил. Опитът го трупат от безплатни стажове и курсови работи. Не бих спирала човек, спечелил стипендия....Но ще имам едно на ум, че очите му гледат навън и ще използва всяка възможност да се измъкне.

Имаме тема за подаръците за Коледа
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,35877.0.html

Здравейте

milenuity, благодаря ти за хубавата тема

Домашния уют.... мисля, че го постигаме често на вечеря или поне аз тогава чувствам, че сме най-много заедно не сам физически (ако все пак успях да вкарам смисъл в това изречение ) Иначе ние имаме разтегателен диван в спалнията, за да може всеки на спокойствие да се излежава с лаптопа си Аз също свързвам уюта с Коледа и най-уютно ми беше по-миналата Коледа, когато не пътувахме при родителите ни, а си останахме в София. Тази година мислим пак да си останем в София, защото разходките из България по празниците малко ми ги развалят, а и после всеки мрънка, че сме ходели за малко (то не че са и толкова много почивните дни ).


По другата тема - аз май съм от "професионалните студенти" с моята доктурантура. Определно я започнах, защото исках един вид да отложа реалния живот. Но пък от друга страна - това е шансът ми за реализация в моята професия, макар че ще си остана един кабинетен учен. Сега понякога ми е като камък на шията, защото не ми се занимава с учене, друг път със страничните дейности,които я съпътстват, но определено на мен ми харесва да уча. На мен ми е много странно, защо мъжът ми вече година и половина отлага завършването на магистратурата му и съм го питала защо я е започнал, ако няма да я завърши. Аз нямах търпение да завърша моята, че да ми се маха от главата, макар че един месец по-късно подадох документи за доктурантура ( много ми липсваше СУ )
В крайна сметка, както е казал Алеко Константинов - разни хора, разни идеали

Здравейте, момичета!

Аз малко се изненадах от темата за уюта, на мен все още хич не ми е уютно... Може би защото асоциирам тази дума със зимата, и аз като вас се насочвам към Коледните празници, укасяването на дома, печенето на канелени сладки, ядене на сърмички, подаръци, филми сгушени под одеалото на топло, а вън да се сипе тихо снега. За сега във Варна няма изгледа да иде зима, но усещам, че скоро ще съжаля за думите си. Още повече комфорта ни ще бъде нарушен тъй като ни предстои ремонт на банята....
По темата за учението... аз съм завършила бакалавър и имам 2 магистратури.  Втората я отбелязвам като грешка и само разход на средства. Поне не бяха скъпо платени, че иначе никога нямаше да си простя. За необходима намирам само магистратурата по специалността ми, тъй като тогава се набляга на специалните предмети. Излишно е да споменавам разочарованието си от нивото на образованието, което се предлага в ТУ-Варна, няма точка за сравнение с това на вън. Като най-голям бонус от магистратурата си отбелязвам възможността, от която се възползвах да се подготвя за дипломната си работа в Полша. Заминах за 6 месеца по програма Еразъм, обмен на студенти. Имах стипендия, която ми стигна за всичко и се запознах с начина на обучение там и със студентския им живот. Незаменимо изживяване! Ако не бях толкова захлюпена бих се възползвала от тази възможност и за бакалавъра, за два семестъра.
Като цяло в сферата в която се намирам аз е трудно млад човек да се реализира без диплом. Завършила съм машинна специалност (Химическо машиностроене), първо, че е много трудно да пробиеш като цяло и без квалификация абсурд! Хубавото е, че дипломите ни са акредитирани, т.е. имаме вариант за реализация навън. Това отчитам като положителна страна.
Имам честта да работя по специалността и бих казала, че в университета само се слага една основа (не много качествена), а практиката е изключително важна. Но едното не изключва другото.