Привет в началото на разкрачената в два месеца седмица!
Нека ни е спорна в професионален и личен план, да ни се случват хубави неща и да завършим всичко, което сме запланували.
Продължавам темата от миналата седмица за предварителното казване на имената на новородените.
По най- стари традиции /толкова стари, че и за моите баби не са ги спазвали/, новороденото е без име до кръщаването му. Нарича се Тропчо, Парцалко, Грозник /за момичета в женски род/, за да не  разберат самодивите кое е това дете и да не го вземат. Когато дойде време да се кръщава, кумът съобщава името първо на някое здраво дете, което го казва на родителите, пък те го даряват с желязна пара за здраве. Та по традиция името не е редно да се обсъжда дори и в първите дни на
новороденото, за да не го чуят злите сили или който там може да му навреди.
Когато майка ми казала, че е бременна, чичо ми предложил да кръстят детето на негово име. В ембрионална фаза ме наричали с мъжко име и всички знаели как ще се казвам. После майка ми добавила само "а". На баба ми по майчина линия вече имало кръстено едно момче, а по линия на баща ми - не. Отгоре на всичко, тази баба имала само братя, само мъжки племенници и двама сина и само аз като момиче в голям род. Не ме кръстили на нея, но аз по нрав и външен вид съм и копие. Сигурно жената много е искала да и се продължи името, защото брат ми се ожени много късно и жена му носи името на баба. Все едно къщата си е чакала името.
Имената на моите деца ги бях обявила много рано, в по два варианта за момче и момиче. Брат ми също съобщи предварително името и всички подаръци на племенника бяха с избродирана буквичка, пък аз даже и цялото име бях лепнала на одеалце. Може и така да се е случило, но май всички около мен не пазят тайна и ще ми е странно, ако децата крият за внуците. Но ако се гледа традицията, така е правилно.
И за плавен преход към темата за снимки, ето по едно кафе

аз съм щяла да се казвам Милена, ама на. Другояче съм. Иначе аз лично не бих казала предварително име на дете, най-вече, като се познавам и реша да го сменя в последния момент, да няма изумени после.
Една интересна статия:
http://www.psiholozi.com/3/post/2013/04/191.html#.Um3uKF6uM2I.facebook

Привет и от мен!

Мерси за темичката, Свекърва. По темата с имената съм на същото мнение като теб. Не съм суеверна, мъжът ми също и името на бебчо си го измислихме още към 4-ти месец. Аз даже от тогава си му говоря по име, колкото и странно да звучи. Не знам защо, но аз от самото начало не исках да запълвам съзнанието си с отрицателни мисли по отношение на бременността и за това отричах всякакъв вид коментари от баби и свекърви. Рано е още за това, рано за онова, не се подстригвай, не прескачай кабели и т.н. тези неща ми носят само негативни мисли, а те според мен са излишни за една бъдеща мама.
Еми, като спомена как са искали да те кръстят, се сетих и историята на моето име. Искали са да ме кръстят на дядо ми- Стоянка. Майка ми е рускиня и по него време не е знаела и 5 думи на български. Като чула милата как иска да ме кръсти баща ми и 3 дни не спряла да плаче. За тези, които не знаят руски е все едно да се казвам Спирка Стоянова в превод Та така от жал за мама, тате ме кръстил на майка й

Здравейте  Настроихте ли часовниците за един час повече сън?
Интересна тема сте подхванали. Винаги съм си мислела, че ако имаше начин, щеше да е идеално сами да си избираме имената. На детето си бих дала едно за "ползване за известно време", а като порастне да се спре на такова, което най-точно да го определя като личност. За мен имената донякъде определят като какъв се представяш. Много лошо ми се струва едно дете да се кръсти на някого, защото така сякаш ще вземе нещо от характера му. Знам, че е суеверно  Аз, например, съжалявам, че майка ми не се е наложила с името, което вътрешно е усещала, че трябва да ми даде. То изобщо не е по-хубаво от моето, ала сега винаги усещам като сянка над себе си влиянието и характера на човека, чието име нося  Както и постоянните сравнения. Неприятно е.

Lorenna  в предната темичка така ме разсмя с описанието на нейната палавница, заровила ръчички в тортата и безцеремонно отмъкваща парчето на татко си 

На мен ми някак меланхолично днес, ала в един хубав и лек смисъл. Както е есенната светлина на снимката по-долу. Поздравявам ви с една песен на Пол Макартни - "My Valentine" 

Здравейте Темата с имената винаги е интересна. Даже наскоро си харесах ново име за момче, което обаче едва ли ще използвам, защото не живея в Уелс 

Тази седмица е Хелоуин, който за първи път ще празнувам. Малко съм скептична, но да видим какво ще се получи

Също така искам да ви попитам нещо - вие какво обичате да правите правите през weekend-a или след работа с половинките си? Всичките ми приятелки мрънкат от това, колко рядко ходели на кино, на театър или на ресторант с мъже те си или колко рядко пътували някъде през weekend-a. А ние най-обичаме да си лежим пред телевизора. Всички ходения по мероприятия в свободното време само ми развалят режима и ме изморяват още повече. Аз ли съм сбъркана или има и други, които обичат да си почиват пасивно, вместо активно?

Пандичка, аз след работа обикновено искам само да се сгуша вкъщи и да си вечеряме и гледаме нещо. Иначе уикенда ми става скучно обикновено и гледаме да излизаме с приятели и да правим нещо - бири, мири, кино, това онова. Всеки си знае как се чувства най-добре, аз съм леко интроверт и по принцип нямам против да си седя вкъщи, но и аз обичам все пак да се разнообразявам и ако трябва нон стоп да съм вкъщи ще полудея.

Относно имената, аз съм кръстена на баба си, която много обичах и винаги бях щастлива, че са ме кръстили на нея. Никога не са ме сравнявали с нея, а тя самата също винаги се е гордяла с мен и винаги е казвала "Ние В**** сме голяма работа!". Вече нея я няма, обаче тези думи ги чувам много ясно в главата си. Така че много си зависи. Брат ми също е кръстен на дядо и не помня някой някога да ги е сравнявал и също така нямат нищо общо нито по характер, нито физически - за мен си е някакъв вид уважение, а и ако името е хубаво, защо не?

Тук снощи имаше голяма буря, днес сутринта по път за работа имаше паднали дървета и наводнения.

точно за това си мисля напоследък- хем съм адски инертен човек, хем обичам културни мероприятия.
Та затова, за да успея да съчетая несъчетаемото, като се има предвид че и моят освен на кратка разходка, по-скоро предпочита пред компа да седи, посещавам културните мероприятия с приятелки, а него го оставям да си прави каквото му е приятно. Все пак се сбърква от работа през останалото време. Ако има желание през останалото време и имаме пари, отиваме на пица или на китайски, или просто обикаляме улиците. Зависи дали го хвана на кеф.
С две думи, Панди, аз съм от бившите оплакващи се, но от миналата година, откакто си изградих гореописаната стратегия, съм доволна и аз и той.

Добър ден и от мен

На мен много добре ми отрази тази промяна в часовете, така сладко си се наспах сутринта, жалко че скоро ще свикнем и ще става тъмно много по-рано

Относно имената, аз нямам нищо против това да се споделят по рано, хората могат да си дадът винаги мнението и да посъветват . Нямам също против да се кръщава на някой, стига името да ми покрива критериите . Моите критерии са, да е нашенско, да не е чуждо и не срещано, да е православно, да си има детето празник , да се произнася лесно и тук и в чужбина. Когато бях в щатите много хора имаха проблем с имената, имаше едини Божидар и Любомир които бяха прекръстени на Боб и Лу . Също така е добре да се помисли дали името на някой чужд език няма да звучи смешно. Примерно имах двама колеги които се казваха Валери и Марин. И работехме за една американска компания и предлагахме чат услуги. И когато чатеха с американците винаги ги мислеха за момичета : Valeri и Marin на латиница изписани са си абсолютни женски имена, колко пъти брак им предлагаха . Една друга колежка пък се казваше Веселина, Veselina, и американците я базикаха постоянно и и викаха Vaselina, което си е подигравка заради вазелина.Държа на тези неща понеже работим с доста западни страни и според мен е от значение

Пандичке, ние сме абослютните мързели, дай ни да си лежим и почиваме и сме най-щастливите на света. Понякога ни идва Power за излизания, но гледаме да сме опънати на дивана и да не мърдаме много така сме най-щастливи. Този уикенд излезнахме по един път и двамата до магазина който е във входа на блока 

Айде аз отлитам да хапна и си спирам достъпа до форума, че ме чака една важна презентация да приготвя, имам чувство че дипломна работа права заради тази презентация

Лек ден

Привет и от мен!

Относно казването на името ,аз така и не успях.През цялото време имах някакви дилеми от 2-3 варианта ,коренно различни.Тъй като имах много тежка бременност ,съпруга ми остави на мен да избера и аз съвсе усложних казуса  .Накрая родих 45 дни по рано и бях тотално неподготвена.И веднага след като излязох от упойка изстрелях на нашите името ,което първо изникна в съзнанието ми и така си остана.Сега съм доволна,че съм се доверила на инстинкта си.

За свободното време какво да кажа.Аз съм със супер непримирим и приключенски дух и постоянно някъде пътуваме ,постоянно някакви ангажименти поемам ,задачки и т.н.И общо взето сме в движение.Вчера например отидохме на разходка и кафе в Стара Загора .Решаваме нещата импулсивно и планове правим само за по далечни пътувания.
Е,разбира се ,че имаме и лежерни уикенди ,но те са много рядко.Тогава се отдавам да приготвям сладки изкушения ,да гледаме филми и да играем с малкия човек.

Хубава и ползотворна седмица ви желая!

Здравейте, момичета!
Какъв страхотен ден е днес! Е поне във Варна си е същинско лято. За тази дата си е същинско чудо  
Много интересна тема сте почнали, за имената. Аз не мисля, че бих издържала да не каза какви имена сме замислили, даже не знам дали бих се сдържала преди да разберем пола   За мен името е важно, трябва да е хубаво. Аз много харесвам своето и бих искала детето ми да си харесва неговото. За мен няма значение дали е кръстено на някого или не. Всъщност е малко нечестно, защото за да угодиш на всички трябва да имаш поне 2 деца (по едно кръстено на всеки род). Както mariola85 и аз смятам, че трябва да е наше, не да звучи като излязло от някой сериал и същевременно да е интернационално.... е, това стеснява кръга от избор на имена, особено ако знаете имената на моите родители...  
Та, като дойде момента с мъжа ми ще седнем да умуваме, как така ще чакам да го видя, не мога аз така.
А за духовете.... ами то като е новородено бебе, така или иначе една ли някой ще му вика по име. Поне аз на всички малки бебета викам Дундьо, Шоши, Бебчо или някакви такива лигави обръщения.

По темата за свободното време, ние сме на максимата "почивните дни "Иху", а през седмицата - "Тихо"". След работа си мързелуваме, главно гледаме по някой филм, сериал, телевизия, готвене, игри на компютъра, стандартните неща. Петък и събота са вечерите , които излизаме с прятели, а неделя е свещен ден - пълен мързел и почивка. Това е програмата за сега.... щастливото и лежерно начало на брачния живот. Скоро едва ли ще се радваме на подобно спокойствие  
Сега бих желала да ви почерпя по едно виртуално парче торта, защото имам празник днес

Йеее имаме съмишленици Ние също пътуваме, както предполагам сте забелязали - два пъти бяхме в чужбина, ходихме на две морета, но факта, че прекарах тези събота и неделя пред телевизора, не ме прави нещастна, а напротив

mariola85, изискванията ти са много разумни моето име е кошмар за чужденците. ако е рекъл Господ и имам деца, ще гледам да им спестя десетките повтаряния на името им
Един англичанин беше разбрал, че се казвам Свети и ме пита дали съм кръстена на на Свети Георги  

Lillly максимата ви е супер

pandapanda , Свети Георги влиза в моя златен фонд на истории, просто е страхотно
От всичко казано, само мога да съм щастлива, че няма тепърва да мисля имена , много сложно става. От моя опит в немската гимназия, германците се справяха идеално с всички български имена, само на една Златка и казваха Сладка.

Здравейте и от мен!
Като човек с шантаво име /което изобщо не харесвам, а на моменти ме е срам от него даже/ мога да кажа само, че когато имаме деца първото което ще помисля е името да не е смешно и да няма смешна рима с него. Защото аз многократно съм изпитвала ужаса да ти се смеят на името и даже бях решила, че като направя 18 ще си го сменя, но от уважение към баба /любимата ми баба, на която съм кръстена/ и към родителите ми, които знам че са избрали името с много любов, но за съжаление с ирационалност.
А относно това как се прекарваме свободното време, когато не се излежаваме пред компа, обожавам да се разхождаме и да разглеждаме нови места.
Днес беше страхотно времето и в Банкя и ние му се насладихме с разходка с колела.
Приятна седмица на всички!

Еха разходка с колела!Звучи страхотно.
Есенно поздравче от мен

fiibi_bg, страхотно поздравче