Цитат на: Мрявка в 22.10.2013 12:59

От известно време чета тази тема и искам да изкажа и аз моето мнение. Абослютно подкрепям Неделина и другите чакащи/ли момичета, аз самата бих И чаках докато не получих моето предложение, на колене и с цялата любов изречен въпрос: Ще бъдеш ли моя жена? Завинаги?

За този пълен с любов момент, под звездите и с плискащата морска вода и топъл летен пясък под крачетата ни си струваше да се чака!  Този момент идва, повярвай ми, Неделина! Аз лично го чаках три години!
Истината е, че в днешно време не виждам за какво трябва да се бърза да се прави сватба.
Аз самата от почти седем годишна връзка усетих едва на четвъртата година това Завинаги. Започнахме едва на четвъртата година да говорим за сватба, обсъждахме, как, къде, по кое време от годината, но някак бе всичко още сурово, мисълта и в главите на двама ни трябваше да узрее. Да узрее, да, и тогава е най-прекрасно, когато и в мисълта на мъжете тази мисъл е достатъчно узряла. Мъжете са по - други същества, по страхливи са, по - трудно решават да се обвържат завинаги. Завинаги ги плаши, именно и затова от както се помним, Той е този, който предлага в повечето случаи, ако беше обратното, със сигурност щеше да има много повече НЕ-та от, Да-та!
Та от цялата ми любов към моят Той, моето лично решение бе да го оставя да почувства и той сам неговото Завинаги, аз знаех, че това ще стане, ние жените сме по чувствителни, сетивата ни са по - усещащи и разбираме тези неща като първи. Когато стана бях най - щастливата, но не сама, бяхме двама най - щастливи. Хвърчахме, плакахме, тичахме по плажа, на който ми бе приплъзнат най - прекрасният пръстен, с най - прекрасните думи, от най - невроятния за мен мъж на тази земя. Точно така се чувствахме тогава, като в магия.
Всичко в този живот идва с времето си и когато бъде оставено да дойде с времето си, точно тогава то е, според мен, най прекрасно и най - магическо!

И... какво са една, две или три години "изчакване" на фона на едно прекрасно, взаимно, щастливо Завинаги?!

Ех,че хубаво... И много правилно.Ще си чакам до последно,пък ако ще още 5 години да чакам.