Какво е това канвас?
Пък аз от едно време, от приключенските романи зная, че тапиоката е отровна

. На снимката ми изглежда много хубаво и нищо чудно да потърся и в Пловдив да си купя. То така и за киноа се затръшках и дадох сума пари, но готвих само един път. Много си падам по разни измислици. Като гледам и кулинарни предавания, дето се прехласват готвачите "не зная какво ще е, но ще е вкусно" и само се облизвам

, защото половината продукти не съм ги чувала дори.
AliTia , сега ти е най- хубавото време, почивай си повече и не гледай еротични филми

.
pandapanda, не ми се рови назад в постовете, но и аз имам едно такова първо гости на свекърите. То от старите тук може и да го знаят, но ще го спомена, дано ти посивеят белите кахъри

.
Та моето първо гости като млада булка беше към Нова Година /ние подписахме мирно и кротко на Коледа/. По това време се колят прасета и съвсем разбираемо беше, мъжете от къщата да заколят домашното прасе и после да отидат да помагат на чичовците /7 броя/. Аз съм градско чедо до второ коляно и самото гонене, виковете и крясъците ми бяха предостатъчни, та не се впечатлих много от оставането за първи път очи в очи със свекърва ми. Да не стоя със скръстени ръце, реших да попитам как да помогна и жената на секундата ми стовари една торба с кромид "да го дроба за суджуку". Първо поисках дъска за рязане, ама за такова нещо не бяха и чували. После, съвсем спокойно седнах на стол и сложих тавите и торбата с кромида на масата. Свекърва ми зяпна и аха- аха да ревне. Де да знам, че само мързеливите сядали така, трябвало да седна на земята, където наистина предвидливо беше постлала един брезент. После, без да обяснявам извадих вън голяма част от кромида, да стои на студено, че да ми сълзят очите по- малко. Тя решила, че ще го хвърлям. За капак поисках купа със студена вода, където да слагам обелените глави. Цялата ми технология напълно доказа, че не съм от работните по техните критерии. Това остави, но имах грим и като ревнах, къде от кромида, къде от яд, че съм се оженила за най- подходящия мъж, изобщо не се сетих, че ще се размажа. Та представете си ужаса на горката жена, когато ме видя с маскировка за Хелоуин /дано никой не се засегне този път/

. Свекърва ми си намери някаква работа по двора, ама след време ми каза, че жив оплакала сина си

. Справих се с кромида и после дойде ред да пием кафе. Няма хък, няма мък, трябваше да си говорим. Ама и аз не виждам за какво. Обаче свекърва ми взе, че видя маникюра ми, същиса се още повече и можа само да рече "ти кафе пиеш, длъги нокти имаш, сега, ако кажеш, че и цигари смукаш, глава ке ме заболи!". Точно тогава влезнаха мъжете изпокаляни и мръсни и трябваше да ги перем, та така и не успяхме да си поговорим. После много сме се смяли, свекърва ми беше кротка и разбрана жена, пък аз, както знаете, ритам, викам, ама правя каквото трябва....Само да кажа, че преди това ме беше виждала само един път за съвсем кратко и много се притесняваше от мен. За онези години 1977г., когато в селото им се ходеше само с открит лист, аз бях чудо невиждано, че освен гражданка, бях и висшистка - все развратни и плашещи неща.