Ех,миличка Мири,така ми е неприятно и тъжно да прочета това...горе главата обаче!Както ти писах,нещата просто се случват и ни не чакат да се подготвяме за тях...пожелавам ти това да бъде последната ти неприятност и оттук нататък само положителни емоции и тестове,а в близко бъдеще и сладко здраво бебче!
едва ли бих могла да се изкажа компетентно и едва ли думите ще облекчат душевната болка
Но все пак да кажа. Моя добра приятелка ни събра да ни почерпи с новината че чака бебе преди няколко седмици.Всички се радвахме, а тя сияеше.Кроеше планове, вълнуваше се и мечтаеше.Преди три дни се видяхме в един салон и то случайно.Без да я питам нищо тя сама каза - случи се нещо неприятно и ми обясни за аборта.Каза го толкова равнодушно, че чак се подразних и малко глупаво я попитах: Е,добре де не ти ли е мъчно?"А тя каза, че това е самата действителност и предпочита да я възприеме като нещо нормално и да опита отново.Може би е вид защитна бариера.Наистина не можеш да махнеш с ръка на такова нещо, но живота е пред теб и бъди сигурна - ти ще успееш!
Мири,миличка!Не се отчайвай,горе главата и от сърце ти пожелавам следващата бременност да е изпълнена само с положителни емоции и да се сдобиете със здраво бебче!Прегръщам те силно и успех!
Мила Мири, незнам какво повече мога да добавя, знам че в този момент каквото и да ти кажа не мога да намаля болката, просто искам да знаеш, че ние сме с теб, подкрепяме те и ако можем да бъдем полезни с нещо или да помогнем по някакъв начин ще го направим...
Пожелавам ти миличка бързо възстановяване най вече душевно, както казва Тони, и скоро отново усмихната

С теб сме миличка
МИРИ, искрено съжалявам. Колкото и неприятно да е, случват се и такива неща. И трудно се преживяват. Но се преживяват. Пожелавам ти това да се случи бързо. Горе главата. Моята докторка казва, че имало ли е веднъж забременяване, почти 100 % е сигурно, че ще има пак. Искрено ти го желая.
Мири и аз много съжалявам за случилото се

бъди силна

Толкова съжалявам, мила, че животът ти е поднесъл такова сурово изпитание.

Но ти пожелавам най-искрено да намериш сили и да превъзмогнеш мъката, за да може да се радвате скоро на едно здраво и красиво бебче.

Не унивай и знай, че всяко зло за добро. Когато си изпитал болката от разочарованието, насладата от успеха след това е двойно по-голяма.

Горе главата и не забравяй, че ние всички сме с теб.

Мири много съжалявам за това,което ти се е случило,но така е било по-добре!Щом организма ти е отхвърлил плода,значи нещо не е било наред с него.За кураж ще ти кажа,че на една позната първата й бременност също завърши така, а сега има две сладки дечица.

Мири, не знам какво мога да ти кажа повече след посответе на всички момичета.
Искам да ти пожелая да бъдеш силна и скоро да изпиташ истинското щастие от ритничета на бебче в коремчето ти.
Miri, много се натъжих, като прочетох поста ти

приеми моите искрени съболезнования!

знам колко много си очаквала това малко бебче

но за съжаление в живота си имаме и тежки моменти, които трябва да преодолеем и да продължим напред. Искрено се надявам да се възстановиш по-скоро и ти пожелавам отново да бъдеш щастлива, и нас да зарадваш с нова добра новина за скорошно бебче!

с тебе сме мила!

Мили момичета, аз най-сетне реших да изляза от рачешката си черупка, в която съм се скрила. Искам да ви благодаря за подкрепата и позитивните мисли, които получавам от вас. Физически се възстановявам, само ето разочарованието ми е голямо и до някъде обвинявам себе си,че уж се пазех , но явно не достатъчно и както бях казала- крис също трябваше да го изстрада. Вярно, че бях още в едва трета седмица и все още не бях развила напълно майчин инстинкт, но чувството е все едно си загубил много близък приятел. Доста си поплаках тези дни , разговарях с милото, който ми е голяма подкрепа също.
Но важното е ,че аз не съм се отчаяла напълно и смятам да се възстановя един-два месеца от хормоналния дисбаланс и отново да започнем опитите, единствено остава страхът,че същото би се получило отново, но това няма да ни спре с опитите.
Благодаря и на Принчипеса, Естрела, Ели , Мая , които ми писаха на личния, много ви обичам и незнам направо какво бих правила без вас.
Мила Мири, говори те една жена минала по този път.Какво да ти кажа само че времето лекува и колкото да не ти се вярва болката преминава, но остава една такава горчилка, надявам се не за цял живот.Ние също изгубихме нашето съкровище ако си спомняш но в 9-10 седмица, и то поради обстоятелства които немога да си ги обясня и до днес,просто спря да се развива и това беше краят.Всеки си мисли че негово преживяване е най-тежко, но вярвай ми има и по-лоши неща.Пределно ми е ясно какво е чувството наистина огромна загуба все е дно на много близък човек.Но и също знам кога ще се излекуваме от горчилката, когато поемем в ръцете си нашите слънчица.Пожелавам ти от все сърце да гледаш напред, да не се обръщаш назад и каквото Господ е отредил това ще е .

Не се отказвай от така мечтаното бебче, изчакай някой друг месец и право напред, знам че следващият път и при теб и при мен всичко ще е ОК.