Като гледам май Дени незнае че има създадена тема или не иска да ни сподели последните дни 2 в 1.
Очакваме поне с новини след раждането да ни извести

Някой знае ли какво става с Дени? Погледнах тази темичка за някакви новини, но няма нищичко...

П.П. Видях във ФБ. 

Здравейте, мили съфорумки!

С огромно закъснение успявам най-накрая да вляза и да се запиша в темата, за която благодаря на Фийби, че ни направи. Минаха първите двайсет и един дни откакто се роди нашето синче - на 5-ти ноември Явор  (съпругът ми) и аз, станахме родители.

Сега, след като вече е отворена цяла нова тема, в която да пиша специално за това, ми е малко странно, леко непривично и дори притеснено, но с удоволствие прочетох, че сме интересни на някои от вас и чувствам, че трябва да се обърна назад и да ви споделя как минаха последните два месеца за мен.

Работих до последния ден преди отпуска по майчинство. Не съм взимала дни за почивка дори около сватбата ни, някак чувствах това като дълг към фирмата и колегите си. Сега отчитам, че е могло и малко повече да си почивам, но здравословно нямах нужда, а и притеснението от новината за бременността доста дълго ме държеше в напрежение. Ясен ни е един "подарък от света", както казва половинката, и ми трябваше известно време да се пренастроя за всички промени, които се задаваха. Не мисля, че успях почти до раждането да свикна с мисълта, де, но пък настоящето е по-хубаво отколкото притеснителните мисли преди. Последните две години в работата ми нямах заместник и на практика не можех да взема никога отпуск, което ми действаше много изморително психически. Моят съпруг работи пък на работа, която заема огромна, наистина огромна част от времето му, та бяхме влезли в една безкрайна спирала на работа, от която нямахме много време за нас си, както и дори да помислим много съществено занапред. Е, откакто разбрахме, че чакаме дете, нещата се промениха, откраднахме си малко време за нас и успяхме дори да се оженим, което преди все планувахме, планувахме, но така и все оставяхме на заден план. Сватбата ни беше малка, лична, спретната и на нея бяхме само с родителите, бабите и дядовците и най-близките приятели. Не ни се налагаше да правим големи организации, нито да робуваме на тежки традиции. След сватбата отидохме на море за три дни, разходихме вече растящото бебче дотам и отворихме нова страница на очаквания.

В края на осмия месец излязох в болничен по майчинство, но не успях да му се порадвам никак, защото получих ужасни болки в кръста и дясната става, не можеш да ходя, да се изправям, да лежа, да се извъртя дори в леглото нощем. Ходих на прегледи, казаха ми, че било нормално и просто се налага да търпя. Пих и едни хапчета с витамини, но за съжаление се сковавах все повече и повече, докато след три седмици вече се тревожех дали изобщо ще мога да родя, след като съм неподвижна, и всякакви подобни черни мисли. Слава богу, кумата ми ме подсети за това, че ходи на т.нар.Боуен терапия, при която се стимулират определени точки от тялото и то само започва да лекува травми и болки. Бях страшно скептична, но отидох и още след първата процедура болката започна да преминава. А бях забравила какво е нормално ходене и т.н. С още две процедури оправихме и тоя проблем, плюс болката в гърба, врата и всякакви схващания и остана да се боря само с киселините, тоталната липса на сън и тежестта при ходене. По време на бременността качих 17кг., които си мислех, че почтииииии не ми личат, но сега като гледам снимки, олеле-мале. 

Бременността следих при случайна гинеколожка, препоръчана ми от познати, от която съм страшно разочарована. Последният преглед с ехограф, който ми направи, беше в 4-5-ти месец за ФМ и оттогава не знаех какво се случва с бременността. Тя ми следеше само килограми, кръвно и слушаше за няколко секунди сърдечните тонове на прегледите. Всякакви други неща и обяснения покрай бременността отсъстваха, не че съм искала някой да ми чете цели лекции, но като за първи път, в който ми се случваше подобно нещо, очаквах някакво внимание сякаш и бях разочарована, когато нищо не можех да науча за бебето. А и за мен, защото имай една седмица, в която получих големи подувания и огромен растеж на тегло, но тя дори не прецени за необходимо да ме прегледа, а ми даде единствено указания за безсолна диета по телефона.

В деветия месец отидох на преглед в болница Надежда, която много ми препоръчаха съфорумки, и най-после си намерих мястото. Преглеждах се при д-р Личева, която ми обръщаше внимание, обясняваше ми всичко, което ме интересуваше, показваше ми бебето, следеше ми изследванията, въобще чак след срещата с нея започнах да чувствам, че ми предстои раждане. Според нея трябваше да родя във втората седмица на деветия месец, защото бебето вече се беше наместило в таза, а главата му беше слязла в подходяща позиция, но в крайна сметка си дочаках последната седмица и 5 дни преди термина раждането започна.

На 4-ти ноември следобяд започнаха да ми изтичат водите, а аз ревнах и се смеех едновременно, защото вече нямах търпение да се свърши бременността. Отидохме със съпруга ми в болницата, направиха ми преглед за разкритие, нямах никакви контракции, но разкритието беше 3 см. Приеха ме, направиха ми изследвания, качихме се в родилна зала. Там бях около 5 часа, в които не се случваше нищо, с Явор си говорехме, слушахме музика, разговаряхме с дежурния екип и четяхме в интернет какъв ще е характерът на бебе, родено във вторник, за да не е вечен работохолик като баща си, роден в понеделник.   Нямах почти никакви контракции, нито болки и си мислех, че тая работа с раждането явно е лесна, щом така си върви. Направиха ми още два прегледа за разкритие. В 23.30ч. изведнъж нещата скорострелно започнаха да се случват, контракциите за 15-20 минути се засилиха страхотно и започнаха да ме хващат на 2-3 минути. Е, и болката, която вървеше с тях, ме хвана до такава степен, че вече почнах да кроя планове как ще питам за спешно секцио или пълна упойка. Наивна история. След 20мин. наистина се примолих за упойка, от която обаче не почувствах никакво облекчение и до раждането си ме болеше като в началото. Слава богу, всичките гадости минаха за час и половина и в 1ч. вече бях с пълно разкритие. След малко напъни, в 1.13ч. се роди нашата чудесийка. Казва се Ясен Яворов. Тежеше 3 680г. и се беше разположил на едни 50см. дължина. Аз бях толкова шашната от болката от раждането, че едва имах сили да го погледна, когато се роди, но ме учуди колко беше ококорен и после докато ме шиеха - как гледаше едно опулено към мен от леглото, а аз се чудех това наистина ли е нашето дете, ама как съм успяла да го родя, ама да не ми го вземе някой, ама така ли изглеждал всъщност и куп такива странни мисли. После ми дадоха Ясен да го гушна и той веднага се опита да суче, тогава се убедих, че видеата в youtube за такива моменти били истински. Стоях си близо час с него и се чувствах много, много облекчена и доволна. От раждането се сдобих със 7 шева и няколко хемороида, но ми се струва, че съм имала късмет и с раждането, и с бързината му, а най-вече с това, че Явор беше до мен през цялото време, а екипът около нас обясняваха всичко, бяха страшно усмихнати, весели, с чувство за хумор, вдъхващи доверие. А бе, просто нищо общо с моите ужасни представи от преди това за място, на което отиваш да родиш. Аз затова и исках да съм в подобна болница, а не в някоя, където да се ужасявам от болничната обстановка и от сърдити лекари. Раждането ми водиха д-р Христов и две акушерки - Катя и на другата се опитвам вече втори ден да си спомня името, защото почнаха да ми се губят някои моменти вече. Идва ми да ги прегърна всичките сега, когато всичко мина, защото с отношението си ме накараха да искам пак да родя, хем след болката оня ден си мислех, че никога няма да си помисля подобно нещо пак. За обстановката - мога не с две, а с четири ръце да препоръчам раждане в болница Надежда - топло, уютно, хубаво, приятно, все едно си бях у нас. Заслужава си всяка стотинка както мястото, така и това да си сред такива лекари. На практика си родих за два часа и то с толкова внимание от страна на екипа, че не мога да си представя друго раждане като за първи път.  

Следващите три дни минаха в борби с Ясен за това да се кърми, защото той беше гладен и имаше желание, аз имах коластра, но за съжаление той само при допира с гърдата се дърпаше като бесен и буйстваше ужасно. Насилвах го, мъчих го, но нищо не се получи. Бих си главата два дни, за да преценя какво да правя. Пробвах да цедя на ръка, да цедя с помпа, мляко имах. Пробвах да го въртя във всякакви пози, да не го притискам, но нищо и нищо, а от шише пиеше като луд. Накрая на втората вечер стигнах до извода, че проблемът не е в него или в липсата на мляко, а в източника. Мисля, че просто формата на гърдите му не му беше удобна за захапване и точно това се оказа и причината. Пробвах да сложа силиконови зърна и изведнъж той захапа като луд. Оттогава се кърмим без никакъв проблем и слава богу, инатът да кърмя на всяка цена, имаше смисъл. Като единствена слабост на болницата мога да кажа, че в родилното отделение не помагаха никак за кърменето и докато успея и аз да разбера какво се случва, изревах два тона сълзи. Условията там, както и в цялата болница, са страхотни, хората се грижат чудесно за бебетата, можеш да си вземеш детето да си е при теб през цялото време, таткото може да дойде да го види в определен час, можеш да помолиш за адаптирано мляко, можеш да оставиш бебето да се грижат за него през нощта, за да се възстановиш от раждането, НО не помагат за кърменето. Помолих една сесрта да ми покаже защо не се получава, тя ми стиска гърдите, слага насила Ясен да пробва да суче, той пак се дърпаше, а тя ми каза да продължавам да опитвам, щял да приеме в един момент. Е, да, ама не, той направо изпадаше в истерия, когато го приближавах за кърмене и прецених, че не може това да е нормално. После питах втора сестра да ми показва, и тя се мъчи, и тя не успя, оставиха ме. Питах ги в зърната ли е проблема, че не са големи, не, не било това. А се оказа точно така после. Още с първото носене на бебето ми го донесоха с шишенце адаптирано мляко, като никой не ми обясни, че трябва да се опитвам да го кърмя и едва тогава да давам мляко, а аз от страх да не остане гладен, давах млякото и се отказвах на петата секунда да го мъча с кърмене. Е, ,слава богу, на третия ден се преборихме с него и всичко е наред вече.

На третия ден след раждането ни изписаха и вече сме си вкъщи. Къпя го, храня го, радвам му се и само го дебна да е буден, за да го мачкам, целувам и да му се радвам. Струва ми се най-хубавото и яко бебе на света. Е, такива ми се струват и всички бебета като цяло вече, де. Много ме умилява и мен, и баща му, и мисля, че добре се справяме сами. Не сме чакали да идват баби да ни помагат, поканихме ги само да му се порадват и те, когато ни изписаха. От време на време Ясен се бори с колики, за които ми е много мъчно. Има и кърмаческа жълтеница, та ми е криво, че от идеално бяло бебе, стана едно жълтичко човече, ама какво да правим. Когато не го боли корем, е супер жилав и кротък. Мрънка си някакви звуци, зяпа таваните и мърда очички, когато легне върху мен или Явор, вдига глава и зяпа някъде над лицето на човек, набирайки се на лакти. От вчера се усмихва понякога неволно, има и коса! Когато спи, на моменти вдига рязко и двете си ръце, все едно дирижира филхармония, та ни скъсва от смях. Заради това в тия моменти му излезе и прякора Караян, хихихихихи. Въобще, голямо чудо било детенце да ти е в къщата. Всеки ден е като някаква игра с различни нива, само дето дори да минеш предното ниво, то не се повтаря в горното и се учиш на всичко като ново.

Ей сега ще пусна и снимки да го видите сладура.  

Снимките.


















И тая снимка иде да покаже и лошите моменти, ама поне сме рокаджии в тая работа (вижте му дясната ръка). 

Прекрасно детенце!!! Браво,Деница,ти си герой Да е жив и здрав малкия Ясен,да стане голям мъж за гордост на мама и тате,да ви донесе много,много радост!!!А рокаджийската снимка е страхотна

Ей.Деничке!Радвам се,че се появи.И да пишеш по често ей .Много хубав Ясен ,много чаровен ,абе най - най е той .Виждам аз още един чаровен кандидат за тукашните моми .
Много ми е хубаво да те чета така умилена .Радвайте се и му се наслаждавайте.

Много се радвам, че се появи, Деничка. Много се радвам да прочета за вълнуващите мигове в живота ви. Ясен е прекрасен, много сладичък и ми изглежда много голям! Взимай всички от всяко ниво и не забравяй да ни го споделяш.
Да е жив и здрав Ясен и да ви дарява с много радости и гордост! Бъдете здрави! 

Дени голям сладурко е.Ще те следя да пишеш тук.Хубаво е като се върнеш после да прочетеш че се забравят нещата.Цунки на Ясен и гушки на теб.

Дени, толкова хубаво си разказала всичко Радвам се, че сподели с нас тези съкровени мигове  Изпращам ви много прегръдки и целувки 


п.п. Толкова е сладичък, просто прекрасен 

Дени, имаш прекрасно малко момченце, да ти е живо и здраво! Разказът ти беше страхотен и умилителен за мен, съжалявам само, че с и преживяла трудните моменти, но всичко отминава и сега имате този прекрасен малък човек у дома!

Аз докато честитя, той станал мъж за женене! Да ти е жив и здрав, все така кротък, красив и силен!
Името му е много хубаво и макар да е съвсем малък, точно му приляга.

Ясен е прекрасен
Винаги ми е било много приятно да те чета и се надявам да продължиш споделяш как протича играта с различните нива, която играете с малкия сладур.

Колко е голям и оформен. Срахотен е!