Добро утро, мили дами!
Ето че есента осезаемо настъпи
Дръвчетата започнаха да сменят зелената си премяна и всичко навън е вече по- шаренко. Дано изкараме по дълга есен и зимата настъпи, когато и е времето, а не по- рано, както в последните години забелязвам. Хубава седмица ви пожелавам на всички

Здравейте и от мен!
Али, добре си го казала, дано да можем да се порадваме на красотата на есента по-дълго.
На мен днес ми е много убито с тоя дъжд, като се сетя че до преди 2 дни ходихме по бански и се спускахме по водни пързалки, а тука е такъв студ и е толкова мрачно...
И аз пожелавам на всички страхотна седмица и начало на нов месец!

привет и от мен от слънчева Македония, тук времето е още хубаво, и топличко

Вчера ходихме на сватба, всичко ни боли днес, беше много хубава сватба, нали като си е на близки хора си е по различно

Днес свърших и полезна работа, най-накрая подадох и за документи тук, но понеже са по спешна процедура, ще трябва от Скопие да ги взимам, и след това веднага за София . Наложи се защото в събота след като пристигнах получих лоши новини, малко света ми се срина, ревах доста, но вече го приех, няма какво да се направи.

Айде лек ден на всички!

Е, дано като сме я отворили още в началото на седмицата, темата се напълни!
Ако ви се мисли за българското самосъзнание, може и да си поговорим на тази тема.
Аз се сещам за това, че съм българка, само когато съм в чужбина.
Покрай дивотиите, които видях в Стария град и за които писах в предната тема, направо..... Говоря за външната изява на българското - носии, веене на знамена и др. На нашата улица имаме магазин за сувенири и в четвъртък, когато волейболът вървеше с пълна сила към победа, човекът беше извадил щанд на тротоара и продаваше знамена, дето се вика, като топъл хляб. Днес вече е "свил знамената"   и даже не е отворил.
Като малка /7-8г./ имах истинска шопска носия, детска, носена от баба ми по големи празници. Е пуках се от яд, когато се опитваха да ме "пременят" по някакъв повод. Обличала съм я на един карнавал, където обаче не я признаха и не ме допуснаха до състезанието за най- добър костюм. Сега седи в ракла, всяка година и сменям нафталина /защото е истинска здрава и бодлива вълна и днешните препарати не помагат/ и само я местя и премествам. После, в гимназията официалната ни униформа беше блуза с българска бродерия и нея си я носех с кеф. Знаме никога не сме развявали след 89-та /преди ни задължаваха от ОФ/. Може при мен да е така, защото всичко е било задължително и аз вътрешно съм протестирала. Интересно ми е как виждат тези неща младите...
Ох, аз започнах преди час и вече има два поста.
mariola85 , за работата ли са лошите новини? Ако не се касае за здравословни проблеми, хич не си го слагай дълбоко, ще мине и замине.

Свекърва, толкова си права!
Ние сега като бяхме в Турция се качихме на едно корабче и там когато вече свършваше обиколката пуснаха  българския химн /имаше огромна група българи, които няма да казвам, че обърнаха всичко на чалготека/, а след това пуснаха турския- имаше 10тина турци, ама като извадиха едни огромни знамена, като станаха всички и се хванаха за тях, колкото хубаво ми стана за тях, толкова тъпо ми стана за нас. Защото въпросната група, беше там за някакъв фестивал по народни танци, а се оказа че изпуснаха цял куплет от собствения ни химн. Между другото бяха някакъв ансамбъл от Пловдив.
Наистина май се сещаме за това, че сме българи само като сме в чужбина и за другите не знам, но аз се сещам с тъга, защото виждам как навсякъде хората си обичат и си тачат родината.

За съжаление нямаме никакво българско самосъзнание, нито навън нито тук. Не знам как е в САЩ, защото само за там съм чувала за истински и искрен патриотизъм от страна на българите, но в Европа сме си същите както и тук... абсолютен непокизъм и безхаберие. За 8 години навън се наслушах на българска простотия, неграмотност и необразованост. Е как при тези ни ти недостатъци да си развяваме българското знаме на прозореца, при условие, че не знаем кога са ни националните празници, а камо ли с каква цел се празнуват те. Картинката е много тъжна на моменти, особено като погледнеш през погледа на младото поколение.

Патриотизъм (на гръцки: πατριώτης — съотечественик, πατρίς - отечество) означава любов, обич към родината и желанието за опазването ѝ. Възхищение от националните постижения, привързаност към родната земя, език и традиции. Патриотизмът на дело изисква безкористна и всеотдайна работа за въздигане на народа и родината.
Нарочно извадих това определение, че да отмятам
AliTia , в Щатите само изглежда така, според мен. Тези деца, които отидоха да следват там, а не да работят, без съмнение милеят за Родината. Излезли са 19 годишни, всичко хубаво от детството им е тук, родителите им са тук....Но това не е патриотизъм, по- скоро носталгия.
Не зная, много е трудно да правиш нещо за въздигане на народа и родината в днешно време, когато границите между държавите съвсем не са това, което бяха преди. Да не говорим за информацията, която имаме, как променя всичко.

За съжаление не съм имала възможност да пътувам в чужбина,била съм само в Турция.Това,което ми направи впечатление е,че турското знаме присъства навсякъде-на всяка сграда,на всеки жилищен блок и т.н.А ние слагаме знамената само на 3 март (в най-добрия случай).Нашите кумове са в Испания и са разказвали как на няколко пъти им се е случвало като чуят българска реч в супермаркета да се зарадват,защото срещат сънародници,а съответните хора си "счупват" краката да излязат по-бързо,случайно да не ги заговорят.
Много ми е тъжно колко зли са станали хората и сигурно след време ще се изгубим като нация.

Ние живеем в чужбина и тук почти всичките ни приятели са българи - много позитивни, интелигентни и искрени хора. Не съм видяла нито злоба в тях, нито нещо лошо, а само разочарование от всичко, което се случва в България. Въпреки всичко, когато започнаха протестите тук имаше няколко доста масови протеста пред посолството и хората бяха доста сплотени и задружни. Но хората около мен не са патриоти, те са реалисти - виждат какво се случва в родината им и това не ги прави особено щастливи. И всеки се чуди как и с какво да помогне нещата да се подобрят, дали с бизнес идеи, дали с нещо друго ... всичко си зависи от хората и не може ей така да се обобщава.

Разбира се познавам и хора, които след 1 година тук се правят, че за забравили родния си език и изобщо не си признават, че са българи, на това не знам как да му кажа, но е смешно. Аз се гордея с произхода си, а дали съм патриот или не не мога да преценя, защото в модерния свят значението на тази дума е малко поостаряло - предвид колко е отворен света и всички трябва да сме граждани на този свят, но и всеки трябва да знае от къде е тръгнал и къде са му корените.

Аз като страничен наблюдател мога да кажа че българите сте голями националисти и патриоти. Много уважавате своята история и националното богатство. Преди години бяхме на море с едни приятели, и един приятел беше довел гаджето си от Дания. И ядем в един етно ресторант, и той и расказва за история за национални ястия.. и тя сподели че тя даже не знае едно техно национално ядене и почти не знае нищо за техната история. Каза че те се гордеат с това че от малки всички говорат английски и че работат на компютри. За тях не била важна историята а бъдещето. Което мен много ме впечатли. Това което осъзнах е че ние тук на Балканите много все още говорим за миналото а не за бъдещето, и затова изоставаме от друите европейски страни. Аз за себеси мога да кажа че живея в бъдещето . Не се чуствам нито като горда Македонка нито като Българка, гордея се на себе си и на семейството. . До себе си имам пак дипломиран историк (мм) който е голям патриот и се кефа че някой ден някой поне от нас двамата ще създава национално съмочуствие в децата.

svekarva за съжаление е здравословно . Момичетата от форумската среща знаят за какво става въпрос. Но се надявам че следващия път да е успешно 

мариола, съжалявам за здравословните причини, дано всичко занапред се развива в добър план за теб.

Моят мъж беше на спешна операция от апендицит тия дни, та и аз се изгубих,двамата поотслабнахме, измъчих се много, ама така е - живот. Сега се възстановява вкъщи и стискайте палци всичко да е ок, петък му махат конците.

Мариолка, дано всичко бъде добре за теб занапред!
Еми, бързо възстановяване на мъжа ти, а на теб много кураж и всичко да отшуми бързо!

Привет дами,
Мариолка, поплачи си, пък гледай напред 
Еми, представям си как сте, щом сте поотслабнали  при вашите килограми. Това уж е от леките операции, ама сигурно е имал усложнения, щом е било толкова тежко. Всичко ще е както трябва и скоро пак ще е по моторите, стискам палци
Тук е прекрасен ден, грее слънце, а снощи заваля един тих и спокоен дъжд...
В унисон с времето, моето настроение и отношение към патриотизма малко се пооправиха. По повод написаното от mariola85 се сетих, че преди 10-тина години по покана на големия син имахме две американки гостенки, които трябваше да събират материали и да защитят проект за българския фолклор в днешно време. Доста труд хвърлихме да им организираме срещи със самодейци от танцови състави и хорове, че беше лятно време и всички бяха разпръснати по отпуски. Спомням си, как след среща с наша позната хористка, едното момиче каза:"Нямате представа какво богатство имате с тези песни и танци. Браво, че сте успели да съхраните всичко!" Тогава ми стана много приятно. Наистина, това може да е патриотизъм в сегашно време. Лично аз не умея да пея и да играя народни танци. Приносът ми е, че поне научих синовете на право хоро и ръченица и на няколко известни народни песни още като деца.
Хахаха, преди малко видях във Фейсбук група Васил Левски, изписана на латиница. Някой преди мен вече беше направил забележка. Това също е болна тема - на кирилица или на латиница. То половината ни букви се изписват като латински, но с друг звук, другите са гръцки и две- три само са изключение като чисто нашенски. Все си мисля, че след 10-тина години ще минем плавно към латиница. Какъв е смисълът да се чете Пекторант вместо Ресторант?

Свекс, в държавна болница по спешност тук- никога нищо не се знае и не е сигурно. Първо дезорганизацията им е пълна, въпреки че са любезни и мили ( като за без пари учудващо). Второ нямат пари да хранят болните и затова пускат роднините всеки ден когато искат да идват- така че е ял каквото може и когато може, а то след такава операция блюдата които са позволени са малко. Леля му вика що  не съм й се обадила да купи по-качествена упойка, аз взех да се смея- аз не знаех кога ще влезе в операция, хаосът от хора и лекари и сестри е пълен, болницата е голяма, а тя ми говори за избор на упойка. Благодарна съм само, че някой го е оперирал преди да се пукне мехурчето което е бил направил, което се е   пукнало по време на операцията...
никой не те уведомява ( а аз досега нямам сблъсък с болници, за щастие ) откъде да си получиш епикризата и кога, болничния лист- че ти трябва амбулаторна карта за него, попълнена от личен лекар.  
Важното е че излезе жив, пък другото - все пак сме в БГ.

Еми, пожелавам на мъжа ти скорошно пълно възстановяване и дано този неприятен спомен да избледнее и да остане зад гърба ви. Важното е, че вече той си е вкъщи и е по-добре.
Мариолка, съжалявам за твоя проблем и се надявам скоро всичко при теб да се оправи.
Свекърва, как ти завиждам за хубавото време! А на мен трети ден дрехите си ми стоят напълно мокри и не искат да изсъхнат, заради дъжда.