Ванче, как се спаряте с яслата? Предполагам, че на такава свободна душа както Явката му е тясно в една стая и за това дивее. А и да ти споделя, че в пловдивските ясли, децата ги слагат на едно столче пред телевизора и така цял ден. Намат играчки, понеже пренасяли зарази и ако детето не слуша го удрят. Така че не приемай на вътре забележки, че бил палав. Ако и при вас е като тука, нормално да им е трудно с него.

Охххх, прекрасни сте, нямам думи аз! 

А снимките на Явор с баща му са просто чудесни 

Цитат на: fiibi_bg в 20.11.2014 16:09

Миленка,тези снимки специално са с 85 мм /1,8 Никор .

Цитат на: fiibi_bg в 20.11.2014 16:09

...Освен да си направим една пролетна форумска среща ,знам ли .Нещо ще измислим ,нас разстоянията не ни спират

Аз наскоро сънувах, че форумките сме наели вила в Родопите, с двор и барбекю и дребните тичат и си играят, а ние ядяхме мандарини (?!) и пиехме бяло вино (предполагам, защото сега като кърмя не мога да ям цитруси и оттам това с мандарините, Хаха). Би било готино да спретнем някаква фоумска среща за цялата страна като се затопли.

Пуснах Явката на ясла и съм в емоционален колапс.Никак не иска да ходи ,плаче и пита често за Мама и Тате.Защо го пуснах?Реших ,че заради говоренето го асоциализирам и че има нужда от деца /защото очевидно търси такива/,защото сякаш не мога да бъда толкова креативна и актуална майка постоянно.Той иска и още и още и аз просто се обърквам на моменти.
Ходи 4 дни ,след това решихме да идем за три дни в Корпивщица на разходка.На първият ден обаче вдигна Т ,червено гърло и задна хрема.Хайде честито!Издържахме стоически първият ден ,но на вторият Т стана 39,5 и се прибрахме.Много му хареса там ,разглеждахме ,разхождахме се ,хапваше си вечер с бас в ресторанта ,абе супер беше ,но аз се притесних от Т.В момента ,в който си дойдохме Т изненадващо изчезна и няма следа от нея,остана си му хремата.

Сега за яслата.Първият ден плака ,грабнаха го и аз заминах.Ревах сума ти време .Като отидох да го взема се разплака ,гушна ме и не ме пусна повече.Вторият и тертият ден го води баща му и той го взема.КАза,че е плакал малко.Четвъртият ден ми скъса сърцето.Отидохме двамата ,обухме му обувките и той заплака.Аз постоянно му говоря колко го обичаме и дори да си тръгнем сега ,ще се върнем да го вземем и т.н ,т.н.Излезе госпожата ,а той я хвана за ръка и през сълзи ми се изплезе ,каза Тао ,махна с ръчичка и влезе.После докато минавах покрай прозорците видях ,че госпожата е седнала на едно малко столче и го е гушнала и го галеше по гърба.Моето малко смело момче.Той влезе през сълзи ,абсолютно осъзнал обречеността на ситуацията.А аз го оставям ,чувствам се предателка ,чувствам се като идиот направо.Да оставя детето си да плаче в ръцете на една чужда жена.Този миг никога няма да го забравя .Този миг ще се връща винаги и винаги в съзнанието ми.Иначе госпожата каза,че си хапва.Не изяжда всичко ,но си хапва.Играе с децата /даже единият ден едно момиченце Миши го изпращаше на вратата / ,играе с количките ,обичал народните хора и книжките.Каза ,че е много сговорчив ,много послушен и постоянно искал навън.Последното е нормално ,имайки впредвид колко често излизаме.Първият ден ми казаха,че бил палав ,но после явно от стреса или от бързото ориентиране в обстановката е започнал доста да слушка.Вкъщи това естествено се компенсира с пълна дивотия ,глезене и какво ли още не.Веднага придоби нов навик - слага си салфетка винаги като се храни .

Снимките са прекрасни  Тая с кьщите е уникална !!!

Всичко се забравя. Естествено, че ще забравиш тоя ден в яслата. Нормално е да се чувстваш така. Това е момент, който е по-труден за теб отколкото за него. А ти не го предаваш, а му осигуряваш вьзможност за оптимално развитие. Даваш му нови криле. Всяко ново нещо е страшно. След няколко месеца като почне да тича с огромно желание там и да ти разказва за новите му приятели и нещата които е научил, всичко ще се промени. За детето не е хубаво да стои слято с майката. Това ще му даде вьзможност да се осьзнае като личност.

Огромен проблем в Бьлгария е, че няма адаптация в детските градини (децата да трьгват в началото по един час в присьствието на майката, после 45 мин с нея, 15 без нея, и така за две седмици детето свиква постепенно). Но децата са много пластични и се адаптират дори, когато организацията не е оптимална.

Чужда жена- чужда, но поне го е гушнала, а я той да плаче отстрани а тя да си говореше по телефона…

Знам какво да е да плачеш сутрин като го водиш. Преживяла сьм го и сигурно много майки го преживяват, ама е за тяхно добро.

Кураж и това ще мине !!!

И това дето каза: "Осьзнал обречеността на ситуацията" може да бьде и "с трудност и гордост, че е успял да се справи сам, която му дава ново доверие в себе си".

Не се забравя! Така, както не се забравя  първия учебен ден и първия полет да учи в чужбина . Големият не плака, но още първия ден избяга, а малкият плачеше до последно. Но рано или късно това трябва да се случи. Щом си убедена, че го правиш за негово добро, стискай зъби . Нека е здрав само, ще свикне за седмица - две.

Ами явно зависи от родителя, защото аз си спомням да пьрвия ужасен ден в училището, когато се разплаках като я гледах, но просто като факт си го спомням, а не сьс страданието, което тогава придружаваше деня.

За всеки случай пожелавам на Ваня да го забрави (за което трябва да мине време де и всички да свикнат с новата ситуация).

О, аз не съм плакала...Може затова да си го спомням така отчетливо - две огромни сини очи ме гледат със страх, тъга и с плаха надежда да кажа "стой, не отивай".

Цитат на: inaxastra в 26.11.2014 15:49

И това дето каза: "Осьзнал обречеността на ситуацията" може да бьде и "с трудност и гордост, че е успял да се справи сам, която му дава ново доверие в себе си".

Да,много се гордея с това .Наистина!За пореден път Явор ми показва ,че е много силен и смел.
Първият път да ви кажа не плаках толкова ,само като изблик на емоция беше.Обаче на 4ия ден като направи това с плезенето и "Тао" през сълзи направо ме разби.

Ох, разплаках се като ви чета.....Досега не съм признавала пред никой, че "ревах като магаре" на третия ден....чак тогава ми изригнаха емоциите, преди това бях адски мобилизирана. Вярвам, че и за двама ви има полза от това ти решение. Освен това ти имаш резервен план и винаги когато нещо те притесни можеш да го оставиш вкъщи. Аз лично не исках да се настройвам предварително, защото по принцип Ема е тотално лепната за мен, но тя ме изненада почти приятно.
Аз имам способността да забравям лошите моменти или поне да ги потискам в съзнанието си - това много ми помага. Дано забравя и първия и третия ден на ясла, дано ги забравиш и ти, защото съм сигурна, че децата няма да ги помнят

Фийби, Явката е изкарал неприятния вирус който върлува, дори го е изкарал леко, Ема си влачи температурата 5 дни и въпреки, че гърдите и нослето са и напълно чисти, все още подкашля.

Снимките както винаги са вълшебни, а Явор, в него съм си влюбена, прости ми 

Сноу ,радвам се че писа.И аз оценявам това ,че бързо се справи с болестта.В момента е с една остатъчна задна хрема.Инхалации правя сутрин и вечер и се надявам бързо да я преборим.Много е див и наистина искам да ходи на ясла.Плюс това научава разни неща там.У дома е някаква анархия.Въобще не слуша.А като чух от госпожата ,че бил сговорчив щях да падна.Чудя се как да махна памперса .Имахме някакъв успех преди яслата ,обаче сега е в нулева позиция.

Яво ти какво направи ?: - Беа /бела/ - счупил е чаша
Кой я направи ? - Та или Тате
Не е вярно.Кой я направи ? - Мама
Неееее.Ти ли я направи ?-Да

Опасен е

Фийбс труден е този момент.Но ти имаш силата и куража да се справиш.А Явката той е голямо момче и ще се справи дори по бързо и от мама.Макар вече отдавна да свикнаха с яслата,няма да забравя  емоциите които преживях в началото.

Ох, Фийбс, направо ми се напълниха очите и сърцето ми се сви ... Това ново начало е много трудно и то май най-вече за майката ... Майката, която за първи път оставя детето си при непознати хора и малки дечица ... Но няма как! Ако не е яслата, ще е градината, училището ... този момент е неизбежен. Слава богу децата са по-адаптивни към новите ситуации и по-бързо се нагаждат според тях. Дано както Сноучето казва бързо да забравите този спомен от първите дни. Много целувки от нас

Както винаги с голямо удоволствие влизам във вашата темичка да се насладя на прекрасните снимки! Страхотен е Явката!   И браво на него за яслата, а на теб кураж наистина е трудно първите дни, но когато видиш колко е щастливо детето ти там и му харесва, и научава много нови неща, ще си по-спокойна.