Благодаря на всички ви за прекрасните думи, много, много сте мили! 
Леле, още не мога да повярвам, че вече имам бебешка тема! Малко ми е странно, защото тези, които ме познават по-добре знаят, че тези неща като сватби, деца и т.н. бяха много далеч от мен и съпруга ми. До такава степен, че родителите ни бяха се отказали да питат кога ще се женим, а деца?! Ей т'ва е то съдбата - постоянно ни изненадва! Както изключително изненадани останаха родителите ни, когато обявихме, че ще се женим, още по-шокирани бяха като съобщихме, че семейството ни ще се увеличи с още един член!

Нека ви разкажа как се случи (дано не ви отегча, че ме знаете каква съм бъбривка

)
Знаете, че правихме 2 сватби - през 2011 и през 2012 църковен брак, след който заминахме на второ сватбено пътешествие така да се каже

бяхме решили да си починем и да се заредим с нови сили и енергия, защото планувахме покупка на апартамент, а за това се изискват много здрави нерви, както се убедихме

Доста перипетии имахме около покупката на нашето жилище, сега не е момента и мястото да ги разказвам, но ни отнемаха цялото време и сили. Слава богу всичко приключи благополучно за нас и вече си живеем спокойно в нашия си дом

Явно така сме се успокоили, че всичко си е дошло по реда си

Спомням си как един ден, докато бях на работа и си броях закъснелите дни от цикъла, изведнъж ме осени идеята, че трябва да си направя тест! Моят цикъл никога не е бил от най-редовните и не обърнах особено внимание. Въпреки всичко нямах търпение да се приберем и да направя теста. Когато видях втората, макар и бледа чертичка, така се развълнувах, че ми причерня от емоции! Не можех да повярвам на очите си!!! Мъжа ми беше пред компютъра и аз взех да му обяснявам, че отивам до аптеката за нов тест, че един не ми е достатъчен

А той ентусиазиран каза: "О, идвам и аз!". Втори, трети ... всички с бледа втора черта!!! Винаги съм искала да съобщя на мъжа ми по специален начин, имах идея как да стане, но на практика се получи съвсем различно и непринудено. Отидох при него с теста в ръка, а той: "И?" Аз викам:"Ми не знам, виж сам" Беше много смешно, защото аз му обяснявам кое как да дръпне, за да види резултата, а той милия целият трепери и вика "не става, не се отваря!" хихи В момента, в който видя резултата, физиономията му беше уникална, никога няма да я забравя! Стоя ето така

около минута, после успя да измрънка, че довършвал нещо на компютъра и чак след около 5 минути се освести. Беше много, много емоционален момент и стояхме прегърнати не знам колко дълго време

След като почнахме да се посъвземаме и да поосъзнаваме какво се случва, веднага тръгнах да си запазвам час при гинеколог. С моя овенски инат си бях наумила при точно определена да отидем, с която не успяхме да се улучим няколко пъти, после беше извън България за известно време и през цялото това време тръпнехме в очакване. Когато най-после успяхме да отидем, ни каза, че всичко е наред, видяхме плодното сакче, дори вече имаше пулс, щастието ни беше неописуемо!!!

Минахме през някои екстремни ситуации, но слава богу всичко беше и е наред и сега просто нямаме търпение да се срещнем с нашето малко момченце

Още историйки по-нататък, че мнооого дълго стана
