привет
машка, пожелавам ти много сбъднати мечти  супер торта! ммм...
аз си прочетох днес книгата и се оглеждам за нова, голям релакс ми е .
еми и аз тая котка си я харесах многоооо! супер е с тия кремвирши 

Хубава вечер 

Привет и от мен
Нямах време да ви изчета, но ви черпя със закуско-обяд:



При нас кипи трескава подготовка за малчо, нямам търпение да си набавим всичко за него, че списъка не намалява   В тази връзка, пускам линкче и тук: http://forum.svatbata.bg/index.php?topic=31209.msg619872#new

днеска е някакъв уникално тъп ден! Трима психари и три безумни ситуации в рамките на час.
Направо ми стига за цяла седмица напред
Стигнахме дотам да ни искат пари назаем милионери , само това не беше ми се случвало....

Хихи, emmmmmy, сигурно нямат в брой хората, парите им са в банки или се въртят .
Аз днес изтърсих поредната глупост в рейса, когато мина кондукторката /в Пловдив продават билети в рейса - 1лв. струва билетът/ Казах:"Имам само 50лв.", което си беше чиста истина, защото имах само още 5ст. Ама пътувах по обяд, когато е пиков час на пенсионерите и хората с карти. Погледнаха ме толкова сърдито, защото 50лв. са цяло богатство, а не "само"
m0onlight, страхотни конци е пуснал кашкавалът, може пуловер да се изплете

хубаво че беше сега една съученичка да ме разведри... Да ти призная, по -скоро не знаят къде се намират вече от стиснатост ....

добро утро!

муунче, не остана... ние също се подготвяме за бебка  ти за коя дата беше 

трудно ми е да обясня на мъжа ми какво изпитвам, защото той е едно дете, а ние три и давам всичко за семейството си ... понякога му казвам, ами представи си че имаш още една майка ... но мъжете не са по същия начин чувствителни... Та така де, вълнувам се и не мога да повярвам че ще има бебче, че ще го държим живот и здраве в ръцете си ... странно ми е защ. ми е за първи път ; иначе с кеф разглеждам дрешки, покупки ... Уж сме готови с нещата за беба;

На лекции ни почнаха веднага, на упражненията ... как това и това трябва се знае, не може да не се знае... то нормално -защ. е такава специалността; само чакам да ми намалят часовете на работа, че иначе не мога да смогна.

Хубав ден 

Дам, Езра, наистина почти не остана - малко повече от месец. И ние вече нямаме търпение Днес бяхме на преглед, подробности ще пиша в моята тема, да не разводнявам седмичната Езра, кога е термина на сестра ти? А ти пак ще трябва да съчетаваш учене и работа, но стискай зъби - каузата си заслужава
Свекърва, хайде, плети го тоя пуловер, че не остана

погледнах в др тема и видях колко е голямо момчето  , браво, ние ще имаме манекенка - за сега е 2 и 400   иначе я чакаме за 13.10   пък времето ще покаже;
поръчала съм вече меденки в бебешка тематика, няма да има балони да не мирише на тях, ще има някакви надписи в розово   когато я посрещаме малката; тя все още няма име, до последно ще го мислят, но съм сигурна че ще бъде хубаво  
Ще ги съчетавам някак двете неща, няма как, че и ми се иска да имам безброй много часове да се насладя на бебка, а пък като знам пак ще съм заета с много контролни... ама ще чета и ще сменям памперси -като има желание, има и начин   помните ли като ви бях писала с малки букви за бебчо, толкова съм щастлива че се случи и това   Пък и ние с милото вече обмисляме тази стъпка ... живот и здраве, само да е всичко наред;

О,_Ezra_, чакайте малко да стане човек племенничката, пък тогава. Иначе няма да може майка ти да помага на двете ви. Хаха, чакай да се роди, да ти пореве, да видиш, че не е само хубаво  . Една моя колежка така забременя . Дълго време правеха опити за дете, тя плака, тръшка се, че не става...голям мерак. Сестра и взе, че роди и Марианка /колежката/ взе да бие отбой "а, то много трудно, а то и в почивните дни реве по цяла нощ, олее колики, олеее зъби, не искам, рано ми е" и както не искаше, то пък се случи. Семействата на двете сестри живееха с майка им в една къща и беше доста шумно , та баджанаците бягаха колективно. Иначе племенниче е най- хубаво, само му се радваш, пък то да реве при майка си.
Представям си какви красоти ще сътвориш

права е свекс, и аз съм на това мнение.
радвай се на свободата си, пък и то другото ще си дойде .
Аз хем искам, хем не- като чуя как някой става в 6 часа иииии    , аз сутрин не съм човек просто, ако ме дигне някой в 6.

оо аз причини имам много за това да реша да го отложа- обичам и спа по много, крива и нервна съм ако се будя рано, не готвя редовно, уча и работя, изнервям се лесно от шум, обичам тишината и да правя каквото искам, страх ме е от раждането и т.н. НО ... имам и една голяма причина да го мислим заедно с мъжа ми-искам го и чувствам че му е времето, че е правилно, а аз на сърцето си вярвам  той също го иска, но от повечко време  Не съм се разбързала, когато тогава -но го споделих;
Иначе съм наясно, че ще имам доста трудни мигове, даже дни и седмици, но ви казах -вярвам в себе си...
Знам, чувала съм и съм достатъчно разумна да се сетя, че реват, разболяват се, отнемат много време, че всичко се променя, че лесно може да се откажеш като си помислиш тези неща... Но пък не съм от хората, които мислят да са по-зрели майки; ние сме от 9 години с мъжът ми и сме си прекарали много мигове заедно, не мисля че това ще ни спре да сме щастливи  разбира се, всеки сам решава и е една много дълга тема ...
А мама само ще се радва за случващото се, аз не мисля да я товаря, но ... то не е казано че нещата ще станат веднага, просто вече имаме мисъл за това 
Надявам се никой да не се сърди  знаете че сте ми близки 

за какво да се сърдим? ти си казала същото което и ние.

Ей, хора Здравейте!

Идвам да се разведря при вас, да видя какво се случва по света и у нас, пък то вие сте напълнили и седмичната тема с памперси. Аааа... Я разкажете накратко какво се случи в последния месец с вас... при мен режима е както го описала Еми  .... ама ми пък свикнах и ми е забавно

Еееее, Кивчо, много се радвам да те видя тук Как сте, добре ли сте?
Да се включа и аз по темата - била съм от вашата страна - и аз не обичам нещата, които Езра и Ем са описали, но сега някак си тези неща не могат да ме накарат да кажа "това не е за мен, има време" Животът на човек с времето се променя и човек също пренарежда приоритетите си. Знаете и аз имах фобии от тия "страшни" неща сватба, дете и най-вече огромната отговорност да станеш родител. Не мога да кажа как се промениха нещата .. просто явно им дойде времето

Хихи, Kiwi, къде ще ходиш, та няма да свикнеш и да ти е забавно .
m0onlight, като дойдеш съвсем от тази страна, тогава . Но дяволът не е толкова черен, спокойно, просто светът се променя изцяло.
По отношение  на това, какво се случва - ами първо си говорехме за зимнина...Та в тази връзка да попитам Мариолка какво е айвер, че пропуснах.
Моят мъж стана на 60 и ако ми се отдаде изгодна възможност, ще го сменя докато съм само на 59, че след това ще съм вече стара....Както нямаше да има големи тържества, така празнувахме 3 пъти . Отидоха доста пари, които се върнаха като стойност в безсмислени подаръци. Сега се ядосвам, че не написах на поканата, че събираме за полет в Космоса или за околосветско....Да не казвам голяма дума, ама на моята годишнина первам една сметка за благотворителност и това е. Сега вкъщи има - кристална икона, кафе машина, телевизор, колани /под 80 см, дето само за врата му стигат/, 7 портмонета, 6/шест/ огромни храста , да си точи котката ноктите и да не мога да излезна на терасата, 2-3 орхидеи и дребни саксии, луксозни хавлиени кърпи и един халат, 2 пластики над 70 см. на моми с развяни гриви, четири картини на Стария град от неизвестни майстори, огромна глинена делва, със замисъл да е амфора, две тролчета от глина, 2 комплекта от нещо сребърно като медал, ама на разни светии.....другото са дребни неща, от тип козметика, които все ще намерят приложение /може и да се подарят/. Като цяло, полезните /сравнително/ неща са няколко монети, които му допълват колекцията и на които се радва много и едно слитъче злато. наш приятел зъболекър обеща да му направи златен зъб от него . Всичко това е събрано в хола, а ако си спомняте, правим ремонт. Понеже романтиката му е съвсем чужда, моят подарък беше хубави маратонки и тичане по подготовка на тържествата. Така е, който си има за мъж шеф. Колегите му ми стискаха ръка и ми викаха "честит юбилей" , пък аз им го връщах с "е, аз още съм млада" . Все пак съм му благодарна, че спомена в основната си реч, че аз съм причината да е в Пловдив и да е на този пост.  С роднинското тяло не сме празнували, не ми се иска, като ги няма децата.
Живот и здраве и двамата се връщат около Коледа, та тогава.
Хайде, отчетох се, спорен ден! Отивам да свиря на пиано /в превод - да пера/