08.10.2007 22:05
Здравейте!
И аз се присъединявам към най-щастливите омъжени жени, УРА
Сватбата ни беше преди 1 месец и 8 дни, но аз все още съм в плен на еуфорията
Изкарах най-щастливия ден в живота си и всичко мина "по мед и масло". Мъжът ми е латвиец, кумовете ни също са латвийци и веселбата беше на ниво 
Всичко започна на 28 август, когато пристигна кумът с бремената му приятелка и един приятел. До тук всичко е ОК, като изключим факта, че в самолета двамата младежи се бяха почерпили, но така...като за сватба...Баща ми беше в шок, когато ги посрещна на летището в София
На следващия ден пристигнаха и останалите 15 гости от Латвия (семейството на мъжа ми и приятелите ни), само един съвсем немаловажен човек липсваше...кумата...тя просто се оспала и изпуснала самолета
За щастие на следващия ден успешно се добра до България, иначе щеше да ни се наложи да си търсим друга кума
На 30 август (рождения ми ден и деня преди сватбата) положението беше повече от напрегнато. Запознаха се най-накрая двете семейства, отпразнувахме рождения ми ден в семеен кръг, междувремено някой търчеше насам -натам - до ресторанта да носи алкохол, да осигури транспорт за закъснялата ни кума, за да стигне до Пловдив (където беше сватбата), аз ходих на маникюр, а след това отпразнувахме рождения ми ден с латвийците и някои от приятелите ни от България. Вечерта си легнах към 23ч и противно на очакванията ми, заспах веднага...Денис (мъжът ми) спа в хотела с гостите. Когато се събудих под звуците на надута до дупка музика, разбрах, че кулминацията е съвсем близо...Отидохме на фризьор с мама, а след това всичко мина толкова бързо, че не мога да си го спомня в детайли. Гримирах се сама и когато приключих, стаята ми вече беше пълна с приятелки, които ахкаха и ме обгръщаха с грижи...Почувствах се много специална
От там нататък сякаш отново заспах и започнах да сънувам най-прекрасния сън в живота си. Не искам да се опитвам да го разкажа, защото думите не стигат да опиша магията, която се опитах да опиша в картинки:
http://album.svatbata.bg/mironovi
След сватбения ден заминахме на пътежествие из България с цялата латвийска тълпа. Показах им красотата на Родопите и на Южното ни черноморие. Изкарахме чудесно през тези 10 дена... И за себе си не забравихме и само двамата се отдадохме на заслужена почивка в Анталия, Турция.
Винаги съм си мислела, че когато свърши сватбата, ще съм тъжна, но се оказа, че щастието започва имено със сватбата. Дано да мога смело да заявя същото и след 10, и след 20, и след 50 години (живот и здраве)!
Желая на всички ви щастието от сватбения ден да расте в геометрична прогресия в семейния ви живот!

И аз се присъединявам към най-щастливите омъжени жени, УРА
Сватбата ни беше преди 1 месец и 8 дни, но аз все още съм в плен на еуфорията
Изкарах най-щастливия ден в живота си и всичко мина "по мед и масло". Мъжът ми е латвиец, кумовете ни също са латвийци и веселбата беше на ниво 
Всичко започна на 28 август, когато пристигна кумът с бремената му приятелка и един приятел. До тук всичко е ОК, като изключим факта, че в самолета двамата младежи се бяха почерпили, но така...като за сватба...Баща ми беше в шок, когато ги посрещна на летището в София
На следващия ден пристигнаха и останалите 15 гости от Латвия (семейството на мъжа ми и приятелите ни), само един съвсем немаловажен човек липсваше...кумата...тя просто се оспала и изпуснала самолета
За щастие на следващия ден успешно се добра до България, иначе щеше да ни се наложи да си търсим друга кума
На 30 август (рождения ми ден и деня преди сватбата) положението беше повече от напрегнато. Запознаха се най-накрая двете семейства, отпразнувахме рождения ми ден в семеен кръг, междувремено някой търчеше насам -натам - до ресторанта да носи алкохол, да осигури транспорт за закъснялата ни кума, за да стигне до Пловдив (където беше сватбата), аз ходих на маникюр, а след това отпразнувахме рождения ми ден с латвийците и някои от приятелите ни от България. Вечерта си легнах към 23ч и противно на очакванията ми, заспах веднага...Денис (мъжът ми) спа в хотела с гостите. Когато се събудих под звуците на надута до дупка музика, разбрах, че кулминацията е съвсем близо...Отидохме на фризьор с мама, а след това всичко мина толкова бързо, че не мога да си го спомня в детайли. Гримирах се сама и когато приключих, стаята ми вече беше пълна с приятелки, които ахкаха и ме обгръщаха с грижи...Почувствах се много специална
От там нататък сякаш отново заспах и започнах да сънувам най-прекрасния сън в живота си. Не искам да се опитвам да го разкажа, защото думите не стигат да опиша магията, която се опитах да опиша в картинки: http://album.svatbata.bg/mironovi
След сватбения ден заминахме на пътежествие из България с цялата латвийска тълпа. Показах им красотата на Родопите и на Южното ни черноморие. Изкарахме чудесно през тези 10 дена... И за себе си не забравихме и само двамата се отдадохме на заслужена почивка в Анталия, Турция.
Винаги съм си мислела, че когато свърши сватбата, ще съм тъжна, но се оказа, че щастието започва имено със сватбата. Дано да мога смело да заявя същото и след 10, и след 20, и след 50 години (живот и здраве)!
Желая на всички ви щастието от сватбения ден да расте в геометрична прогресия в семейния ви живот!




Вие сте НЕВЕРОЯТНИ!!!

Не си грешала! Всяка булка е уникална и най-прекрасната в нейния ден и за нейния съпруг. Ти си тази, която е невероятна! 
..няма по-красива и т.н
...всяка блести с чара и нежността си
Аз на това викам ИСТИНСКО ЩАСТИЕ! Желая ти успех! 
