08.09.2013 23:15
Здравейте! Реших и аз да се намъкна в темата и да споделя как протече нашата сватба. Най-напред да отбележа, че ние вече сме женени от две години, но чак сега направихме тържеството. Защо ли? Ами, защото преди две години почина баща ми и за празник и дума не можеше да става. Обаче понеже голяма му мечта беше тази сватба и тя вече беше планирана, решихме в памет на тати да подпишем. Пък да празнуваме винаги можем.
И така декември миналата година решихме, че е време за купон. Без църкви, само ресторант и много традиции.
Най-напред избрахме ресторанта. Тъй като съпругът ми е чужденец, половината гости също, решихме да бъде заведение в битов стил. Спряхме се на р-т Воденицата в Драгалевци, София. Обстановката е приятна, храната е вкусна, предлагат и народна програма- танци, нестинари. Дотук добре.
През месец февруари обсъдихме менюто, дори получих имейл с оферта, базирана на говореното от нас, разбрахме се какво ще се сервира и аз отметнах тази задачка като изпълнена. Платихме си и капарото.
Върнах се отново през юли месец да уговорим разположението на масите и се оказа, че те идея си нямат какво сме обсъждали като меню. Бях неприятно изненадана, но управителят бързо ме успокои и обеща, че всичко ще бъде наред.
Бяхме уговорили ние да внесем алкохола и безалкохолните и в знак на добра воля ми предложиха да поръчаме от техния доставчик, като ние да платим само изпитото от гостите. Прецених, че идеята никак не е лоша, защото винаги остава много пиене и няма смисъл да се чудя какво да го правя. В края на вечерта, когато дойде моментът за плащане, ми бе казано какво е останало отзад в склада. Никой обаче не си бе направил труда да преброи какво е останало по масите. А то никак не беше малко. Но те ми го включиха в цената и аз си събрах бутилките от масите. Един багажник пиене си прибрахме. Или иначе казано 5 неотваряни ракии, 20ина бири и шишета с вино. Имаше и доста безалкохолни и наченати бутилки ракия. Онова, което бе останало отзад в склада, аз не го видях. Но да речем, че им вярвам.
Когато обсъждах с управителя как ще бъдат наредени масите, попитах дали няма да е по-добре да се сложат безалкохолни директно на масите, за да не тормозим сервитьорите излишно. Беше ми обяснено, че на мое разположение ще бъдат 12 сервитьора и че тяхната работа е да сервират. Така че нямало за какво да се притеснявам, гостите спокойно можели да поръчват. На думи е лесно, но в действителност не бе така просто. Много мои гости със съжаление споделиха, че се е налагало да молят по няколко пъти за една кола и в крайна сметка са се отказали и са пили вода, защото вече е била на масата. Моя приятелка дори си е платила една кола само и само да й я донесат. Майка ми пие само газирана или обикновена вода. Газирана така и не й е била сервирана. Засега не се намира изобщо човек, който да е получил газирана вода, а ми беше върната половината от закупената от мен. Само да отбележа, че гостите ми пият така наречения „бял шприцер” или бяло вино с газирана вода. Във въпросната вечер обаче не им се е отворил парашута. Но поне ракия имаше в изобилие.
Като цяло отношението и поведението на персонала беше под всякаква критика. Сервитьорите бяха изключително нелюбезни и дори арогантни. В края на вечерта се бяха обърнали и казали на съпруга ми: „No money, no service”. Той беше потресен. Сметката в заведението бе платена от родителите ни, като мама покри капарото, а свекър ми - остатъка. Тактично го подпитах колко бакшиш е оставил и според мен 15 %, които са получили сервитьорите са абсолютно незаслужени.
Уговорката беше вечерята да бъде сервирана малко преди започването на програмата, за да могат хората да хапнат и след това да потанцуват. Програмата започна, а вечерята дори не бяха започнали да я правят. Имахме месо на грил и ми бе казано, че „Той на грила половин час му трябва”. В края на едночасовата програма част от хората започнаха да вечерят.
И на последно място, но не и по важност. Бях помолила да има маса за фотографката и за DJ. Там трябваше да има нещо за хапване и много вода. Маса естествено не бе подготвена и близо два часа се молихме да бъде подсигурена такава. Поискахме да говорим с управителя, но него разбира се го нямаше. Обаче портиерът можел да ни помогне. Изумена останах като видях каква скорост може да развие иначе мудният и застаряващ кисел портиер, когато види недоволен клиент да се задава. Беше малко като на филмче на Том и Джери.
И така декември миналата година решихме, че е време за купон. Без църкви, само ресторант и много традиции.
Най-напред избрахме ресторанта. Тъй като съпругът ми е чужденец, половината гости също, решихме да бъде заведение в битов стил. Спряхме се на р-т Воденицата в Драгалевци, София. Обстановката е приятна, храната е вкусна, предлагат и народна програма- танци, нестинари. Дотук добре.
През месец февруари обсъдихме менюто, дори получих имейл с оферта, базирана на говореното от нас, разбрахме се какво ще се сервира и аз отметнах тази задачка като изпълнена. Платихме си и капарото.
Върнах се отново през юли месец да уговорим разположението на масите и се оказа, че те идея си нямат какво сме обсъждали като меню. Бях неприятно изненадана, но управителят бързо ме успокои и обеща, че всичко ще бъде наред.
Бяхме уговорили ние да внесем алкохола и безалкохолните и в знак на добра воля ми предложиха да поръчаме от техния доставчик, като ние да платим само изпитото от гостите. Прецених, че идеята никак не е лоша, защото винаги остава много пиене и няма смисъл да се чудя какво да го правя. В края на вечерта, когато дойде моментът за плащане, ми бе казано какво е останало отзад в склада. Никой обаче не си бе направил труда да преброи какво е останало по масите. А то никак не беше малко. Но те ми го включиха в цената и аз си събрах бутилките от масите. Един багажник пиене си прибрахме. Или иначе казано 5 неотваряни ракии, 20ина бири и шишета с вино. Имаше и доста безалкохолни и наченати бутилки ракия. Онова, което бе останало отзад в склада, аз не го видях. Но да речем, че им вярвам.
Когато обсъждах с управителя как ще бъдат наредени масите, попитах дали няма да е по-добре да се сложат безалкохолни директно на масите, за да не тормозим сервитьорите излишно. Беше ми обяснено, че на мое разположение ще бъдат 12 сервитьора и че тяхната работа е да сервират. Така че нямало за какво да се притеснявам, гостите спокойно можели да поръчват. На думи е лесно, но в действителност не бе така просто. Много мои гости със съжаление споделиха, че се е налагало да молят по няколко пъти за една кола и в крайна сметка са се отказали и са пили вода, защото вече е била на масата. Моя приятелка дори си е платила една кола само и само да й я донесат. Майка ми пие само газирана или обикновена вода. Газирана така и не й е била сервирана. Засега не се намира изобщо човек, който да е получил газирана вода, а ми беше върната половината от закупената от мен. Само да отбележа, че гостите ми пият така наречения „бял шприцер” или бяло вино с газирана вода. Във въпросната вечер обаче не им се е отворил парашута. Но поне ракия имаше в изобилие.
Като цяло отношението и поведението на персонала беше под всякаква критика. Сервитьорите бяха изключително нелюбезни и дори арогантни. В края на вечерта се бяха обърнали и казали на съпруга ми: „No money, no service”. Той беше потресен. Сметката в заведението бе платена от родителите ни, като мама покри капарото, а свекър ми - остатъка. Тактично го подпитах колко бакшиш е оставил и според мен 15 %, които са получили сервитьорите са абсолютно незаслужени.
Уговорката беше вечерята да бъде сервирана малко преди започването на програмата, за да могат хората да хапнат и след това да потанцуват. Програмата започна, а вечерята дори не бяха започнали да я правят. Имахме месо на грил и ми бе казано, че „Той на грила половин час му трябва”. В края на едночасовата програма част от хората започнаха да вечерят.
И на последно място, но не и по важност. Бях помолила да има маса за фотографката и за DJ. Там трябваше да има нещо за хапване и много вода. Маса естествено не бе подготвена и близо два часа се молихме да бъде подсигурена такава. Поискахме да говорим с управителя, но него разбира се го нямаше. Обаче портиерът можел да ни помогне. Изумена останах като видях каква скорост може да развие иначе мудният и застаряващ кисел портиер, когато види недоволен клиент да се задава. Беше малко като на филмче на Том и Джери.
