Ето ме и мен
Най- после сме сами вече с Теодор и намирам време да ви разкажа за моето раждане и малко за нас. И така всичко започна на 30 септември, приеха ме в патология, за да ми направят всички необходими изследвания за секциото, което си бяхме избрали да е на 1 октомври, защото от 2 седмици кръвното ми беше завишено и малкия не се хранеше достатъчно. Пък и докторката я беше страх да не направя преекламсия.
И така стана 1 сутринта..... 05.30 ме буди една мила акушерка и ми вика: Хайде за клизма, че са изместили вашето секцио вместо пето-първо, доктор Златева ми се обади да сте 6.30ч. да сте в родилно. И така клизма, душ и слизам към родилното. Там ме сложиха на тонове, сложиха системи, правиха проби за антибиотик, а мен си ме е страх, и акушерката само ме успокоява спокойно миличка в едни от най-добрите ръце си и така. Стана 7.00ч. и гледам идва моята лекарка с една огромна усмивка и ми вика още 10 мин. и влизаме, помилва ме и тръгна. След малко идва акушерката и вика ставай тръгваме, всичко е готово, чакат нас. Как съм стигнала до операционната незнам, но като видях докторката ми, колко е усмихната се успокоих и си казах, хайде време е да видя малкия. Легнах за упойката с най-невероятната анестезиоложка д-р Николова, усетих все едно боцване от комар и тя каза готово, може да започвате, последва катетър и т.н. През цялото време ми държа ръката, мокри ми лицето, обяснява ми. И точно след 5 мин. изплака Теодор, 3200кг. и 52 см., тогава вече бях напълно спокойна, той беше добре, за това се молех цели 9 месеца. Секциото ми беше общо 25 мин. всичко. Под мускулно. Лепена съм. След това ме качиха в реанимацията на 3 етаж. След около 2 часа, ме накараха да си вдигна краката, а след 4 да се се повдигна на тях. Обезболяваха ме постоянно. Болка не съм усетила въобще от нищо. А ми бяха казали, че боли жестоко. На сутринта се изправих, отидох до мивката, а след това отидох сама и до стаята си. Нямам думи с който да изразя благодарността си към тези доктори. Бих родила сега, пак при тях. Всеки ден благодаря на Господ, че ме срещна с д-р Златева един невероятен човек и страхотен специалист.
Сега за нас с Теди, добре сме гледкаме се, излизаме на разходка и така. Кърма почти нямам, но хич и не го мисля, знам, че е най-доброто за детето, но няма да се ядосвам. Имаме си много коса, правим си бодлички. Ще кача снимки, ама малко по натам, че нашия тати не дава сега
Това е от нас засега, дано не съм ви отегчила с разказа си.
БЪрзо възстановяване на маминка и дано скоро да имаме още прекрасни новини от тях. 
.Малкият Теодор да бъде весело и щастливо дете,за радост на всички около него.
)