Ехееее, tsve4e, каква прекрасна изненада! Благодаря ти! Когато за пръв път влязох във форума и открих персоналните темички, си помислих колко малко им остава на момичетата до сватбения им ден и как ли бих се чувствала аз, когато ми остава месец и когато си имам собствена темичка, в която да споделям с вас всичко, което ме вълнува. Ето, че дойде и този момент и мисля, че едва сега осъзнах колко близо е сватбата, а аз съм доникъде с приготовленията.
Мариола, добре дошла!
По стара традиция се предполага, че трябва да разкажа нашата история. Ние сме заедно вече повече от 14 години, надявам се да не ви отегча:
Запознахме се малко преди Коледа на 1998г. Първоначално не ми направи добро впечатление, стори ми се надменен, мълчалив, със странно чувство за хумор (не можех да разбера кога говори сериозно и кога се шегува), въобще, всичко, което аз не съм. По принцип с приятелките вечер след училище (бях 17г, последна година в гимназията) не се прибирахме веднага, а се разхождахме или сядахме някъде за едно бързо кафе. Случи се така, че след Нова Година нямаше с кого да се мотая след училище, освен...с него, той тъкмо беше излязъл от казармата. Така всяка вечер бяхме заедно, постепенно започва да ми допада, стори ми се умен, забавен, интересен, намерихме много общи теми, разбирахме се прекрасно. Беше ми приятна компанията му, но никога не съм го приемала за нещо повече от весел събеседник и партньор за разходки, а и все още се отърсвах от предишна връзка, не търсех нова. Да, ама не. Постепенно той почна да дава признаци, че желае нещо повече, а аз се правех, че не ги разчитам. Бях объркана и не исках отново да бъда наранена. Той не ме притисна, което спечели уважението ми. И така продължихме да се срещаме като приятели, докато един ден не осъзнах, че имам чувства към него. Събрахме се в началото на април. И до днес не помня коя беше точната дата, защото двете ми най-добри приятелки си намериха приятели по същото време, датите са втори, трети и пети април, но коя на коя дата беше - никой не си спомня

Бяхме всеки ден заедно, бяхме неразделни, докато не дойде май месец и по случай завършването бяха ни организирали екскурзия в чужбина за цели 13 дни. Никога няма да забравя чувствата, които ме заляха, когато автобуса тръгна - объркана, плачеше ми се, сърцето ми се късаше, бяхме в самото начало на връзката си, когато всичко е толкова красиво, изпълнена си с надежди, иска ти се да полетиш и се радваш на живота...Тогава, в него момент, докато той ми махаше, а аз го гледах как се смалява, осъзнах колко много го обичам и колко много ще ми липсва...а тепърва ми предстояха кандидат-студентски изпити...