Баща ми ме изведе с бяла кърпа, връчи ме на младоженеца и се качихме в колата. Не бяхме предвидили никаква музика, но дори и да имаше нямаше да се чува... Толкова шум, викове, крясъци... 50 човека гости от страна на мъжа ми (още не мога да свикна да го наричам така ) и около 30 от моята страна...
Качихме се в ретро автомобила (червен мерцедес от 59та) и цялата върволица потеглихме за Златните.

Докато паркират всички пред хотела мина време и изнесеният ритуал почна към 18.00 часа...
Всички гости се бяха настанили на терасата на хотела и ни чакаха да минем по бялата пътека...
Първо поканиха кумовете... те вървяха под звуците на много нежна музика. След това поканиха младоженеца под звуците на много яка рок китара и на края поканиха и мен...
Музиката беше на The Beautiful Sauth - Dream A Little Dream, а пред мен вървяха племенника ми с кошничката с халките и братовчедка ми (тя е 5 г. ), която трябваше да разпръсква листенца пред мен на пътеката... Стигаме ние до пътеката, а тя минава от страни и почва да пуска листенца едно по едно и то много бавно и внимателно все едно редеше пъзел... Ха ха ха ха ха... Смяяяяях... всички така се смяха...
Стигам аз до мъжа ми, а тя отзад продължава да пуска едно по едно листенца...
Водещата разказа как сме се запознали, някои интересни неща за двама ни и няколко нежни думи...
След това трябваше да си кажем обетите...
Първа бях аз... До средата добре се държах, но като стигнах до думите "от мой приятел стана моя най-добър приятел" и като се разревах... И гледам всичките ми приятелки реват с мен... След кратко прекъсване продължих обета и като стигнах до обещанията, имаше едно, че ще му правя изненади... Тогава се сетих, че предния ден му бях пуснала във вътрешния джоб на сакото бележка "слънчо, нямам търпение довечера да се сгуша в теб, обичам те"...
Пак прекъснах обета и попитах дали си е проверявал джобовете... Не беше намерил бележката и като я прочете, се усмихна. Стана много сладко...
След това си казахме "да" и като си мислех, че това е всичко, водещата попита дали моите приятели ме дават и дали неговите приятели го дават... Тогава от двете страни скочиха хора с табелки "да"...

Беше много хубав ритуал...

Честито, Г-жо!!!!
От разказите ти лъхат много положителни емоции и много щастие. Сватбата ви е била много забавна и вие сте си изкарали върховно, което е най-важното! Пожелавам ви много любов, щастие и късмет и за напред!
Искам само да вмъкна, че съвсем случайно попаднах на твоя ресторант точно преди да дойдете 
Сестра ми си търси място за нейната сватба, та в петък решихме да посетим р-т Елена. С огромна изненада видях твоята украса и много се зарадвах. Много добре се беше получило, поздравления! Даже като си тръгвахме видях и червения мерцедес по пътя, и се хванахме на бас, че това са младоженците  (аз бях сигурна просто )
В този ред на мисли, бих се радвала на информация относно мнението и впечатлението ти от ресторанта. Мисля, че на него са се спрели, на мен също ми беше фаворит 

Ресторанта е супер, управителят му е много вчас, помага за абсолютно всичко...
Предния ден младоженецът, кумът и той наливаха 40те литра ракия, 40 литра бяло и 5 литра червено по шишетата...
Относно украсата, аз бях отишла в сряда и сложих всичко на една маса, управителят сам беше наредил после всичко... Предложи ми да разпръснем тейбъл картичките около табелата на масата, за да няма после сърдити на нас кой къде стои. Така всеки като дойде си взема табелката от средата на масата и си я слага пред чинийката...
В момента съм на летището в Букурещ и ще се качваме на самолета, после ще пиша пак.

Забравих да разкажа за настъпването... Нали има поверие, че който настъпи пръв другия след като си положим подписите, той ще командва в семейството... Аз го настъпих сутринта, но след като никой не видя, мъжът ми каза, че не се брои и аз си викам "добре, пиле шарено, ще видиш пред всичките 150 гости как ще те настъпя..."
Разписвам първо аз, после той и в момента който си сложи точката на подписа, аз много артистично си повдигнах с две ръце роклята и с балетна стъпка се позиционирах върху крака му... Всички умряха от смях... Да го бях репетирала, нямаше да мога да го направя толкова добре...

След ритуала обявихме, че ще има един час почивка за настаняване в хотела и ще ги чакаме към 19.30 в ресторанта...
Тръгнахме за фотосесията, която беше пред хотел Адмирал. Снимахме се на фона на Айфеловата кула, в зеления лабиринт, на плажа, дори си вдигнах роклята и си намокрих краката...
Времето беше невероятно, хванахме залеза и снимките станаха уникални (успях да зърна няколко на фотоапарата)... Нямам търпение да видя резултата...
Роклята ми няколки пъти се закачи на пейките на плажа и част от кордата, която правеше къдрички отдолу, се влачеше доста грозно. И аз каквато съм луда влязох в едно от магазинчетата и помолих за ножица. Продавачът ме попита какво ще режем, а аз съвсем спокойно казах "роклята"... Ха ха ха ха ха... Да му бяхте видели погледа...
Упражнихме си тангото до един басейн... Кумът ни правеше балончета от страни... Супер яка беше фотосесията...
В шеги и закачки не усетихме как мина един час...

Пристигаме ние в ресторанта, там майка му ни посрещна както е обичая, захрани ни и ни дадоха да разчупим питата... То каква борба беше... Падна половината питка на земята, имахме много по косите,  чак в пазвата си имах... И тъй като битката беше оспорвана, попитаха кума кой печели... Неочаквано той посочи мен Смяяяях...
Разсипахме шампанско и след като си казахме наздраве, диджеят попита кума как е шампанското, а той вика "сладко"... Ха ха ха ха ха... А той просто бил жаден и докато не си пийна хубаво не спря да повтаря, че е сладко... На края диджеят даде на кумата да го пробва и я пита как е, а тя вика "хубаво е"... Смяяяяяях... Сигурно 10 мин. пихме докато не казаха, че е горчиво
Следващата традиция - ритане на менче с червено и бяло цвете... Ако излезе червеното цвете ще имаме момче, ако излезе бялото - момиче. Добре ама аз такъв шут бих, че нищо не излезе... Пак смях... Втори опит... Пак нищо... Накрая си запретнах роклята и викам "играем за момиче" и като ритнах излязоха и двете - първо червеното, а после бялото... Пак смях...

Следваше речта на кума... Много хубава, забавна и интересна... Кумът каза, че може да каже на младоженеца само едно изречение, което ще му влезе в употреба "да, слънчо, съгласен съм с теб, точно така ще направя"... Смяяяях... А младоженецът изскандира "о-став-ка"... Тук вече всички се превиваха от смях...
Първият сватбен танц беше супер, с малко грешки, но никой не разбра...
И после танци до 5.00
Тортата изглеждаше невероятно, макар на вкус да не беше това, което искахме... Плодовете липсваха, нямаше достатъчно парчета за всички... Управителят на ресторанта ме извика и каза "това са тортите, кажи как да ги режа, че да има за всички..."
Гостите имаха много тънки парчета, но никой не се оплака, тъй като бяха преяли от богатата вечеря и нямаха много място за торта...
Хвърлянето на жартиера и на букета минаха весело...
Най-доброто ни попадение беше, че имахме отделна маса за децата, намираща се в бара, точно до ресторанта и бяхме наели аниматор за децата... Толкова много се забавляваха малките (бяха около 15 деца на възраст от 5 до 13 г.), то не бяха рисунки по лицата, гоненици, песни и какво ли още не... Момичето си разбираше супер много от работата... Децата и майките после ни благодариха по няколко пъти за аниматора...
Трябваше да имаме игри с младоженците, но то не остана време от толкова танци... Нямаше песен, на която дансинга да е с под 10 човека... Много танцувални гости, ей...
Забравихме и разбулването...

В края на изнесения ритуал трябваше да направим нещо заедно като едно семейство. Девера ми ни беше направил голяма къщичка от дърво, на която трябваше да заковем последната греда от покрива... С пирони и чук се справихме много успешно... Оставихме малък отвор в покрива, през който после пускахме пликовете с пожелания

Младоженския апартамент беше невероятен (с две бани и тоалетни ). Имахме голямо легло, разпръснати розови листа и хавлии под формата на целуващи се лебеди...
Сутринта ни поднесоха закуска в леглото, която ние изнесохме на голямата тераса и се наслаждавахме на страхотната гледка към морето... Предната вечер си бяхме прибрали едната бутилка шампанско и я допихме на закуска

От 9.30 до към 13.00 изпращахме гости пред хотела. Всеки благодареше за големия купон и си разказвахме истории от предната вечер...
Едва дочакахме да се приберем при нашите и всички се тръшнахме изморени да спим...

Сигурно много неща съм изпуснала, но... така е с адреналина...

А тъкмо преди изнесения ритуал си говорихме с мъжът ми, че още не ни е завладяла еуфорията... Толкова бързо свърши всичко...
Вечерта като се прибрахме в стаята си мислех как повече няма да съм булка и ми стана мъчно...
Но сега предстоят толкова нови емоции...

Украсата се получи много добре, макар в последния ден да ми хрумнаха идеи как бих могла да я направя още по-добре... Но това ще е за следващата сватба - я на сестра ми, я на някоя приятелка...

Може би нещата се получиха толкова добре, защото си ги правихме само ние с половинката... Държах всички в неведение и на всички въпроси отговарях с "ще видите, изненада е"

След като получа снимките ще се опитам да ги кача в албума, като махна всичко, което е качено в момента... Просто друго си е професионалното фото...

Малко дълъг пост стана, но така е като го писах като бележка на телефона си докато летяхме към Единбург

После ще разказвам и за сватбеното пътешествие, което също ще е много забавно, като се има предвид, че почти изтървахме първия от общо 4те си полета

Всичко е било страхотно! Прочетох разказа на един дъх 

Честито! Обичайте се и се подкрепяйте винаги 

Много, много весело е било
Чакаме разказ за пътешествието на пътешестващите младоженци

Момичета, поучих снимките от сватбата и са уникални 
В кой сайт качвате вашите снимки? Иска ми се да кача 200 снимки някъде и да пусна линк нагостите

пробвай snimka.bg 

или Flikr

Аз съм за www.photobucket.com 

Момичета, миля че успях да се справя с качването:
http://s1297.photobucket.com/user/deedeetu/library/

паролата е amisega

Дано да съм успяла 

страхотни сте, особени ти amisega, толкова си мила и красива на всички снимки, имаш страхотна усмивка 

Благодаря, благодаря 
Искаше ми се да отслабна поне за сватбата, но който няма време... не може да се справи с всичко
Беше ми доста трудно да избера само 200 снимки... от около 900, но мисля че човек добива представа за сватбата

В колектива са пуснали оферта за фото книга с до 100 снимки за 20 лв. и аз ест. се възползвах
Та да видим какво ще излезе следващия четвъртък ще е готова и ще дам отзиви