Момичета, чак сега се връщам от командировка и продължавам с разказа. Малко покрай работата ми мина доста бързо еуфорията, но сега почнах да се срещам с познати и почнаха пак да ме връхлитат чувствата от сватбата. Та, влезе той и стои и ме гледа и не знае какво да прави и само ми се усмихва, а аз се просълзих и исках само да го докосна, да се сгуша в него и да знам, че ще е винаги там за мен. Бабите му казаха къде е обувката, така че хич не се мъчи да я намери. Само, че беше толкова притеснен, че реших на бързо да се дам. Та за 30 лв пред вратата и 80 в обувката си взе жена  От там, постояхме и се чудим какво да правим, но те дойдоха много рано и хората, почнаха да се изнервят. Решихме да тръгваме, а пък да става каквото ще. Изведе ме баща ми, беше много специален момент. Не помня почти нищо, а само как слизах по стълбите и знаех, че от тук започва нов живот (ами да ви кажа коша с прането не е на същото мнение  ).

О, като започнеш да си гледаш снимките, пак ще има лавина от спомени и радостни сълзи.
Само дето не разбрах кошът за пране дали е наполовина празен, или наполовина пълен?
Дано имаш време да довършиш разказа, чакам с нетърпение

Цвети, имате ли вече снимки?

Професионалните все още не са готови, но имам вече качени от приятели https://www.facebook.com/bloomable/media_set?set=a.840437948609.1073741828.15802026&type=1

Цвети тези не можем да ги видим, защото трябва да й станем прители на твоята приятелка

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=840439365769&set=t.651511458&type=3&theater
Ако и така не става, утре в албума ще кача снимки. И моята любима:

РУТИАЛНАТА ЗАЛА
Тръгнахме, но ритуала беше от 15:30, ние пристигнахме в 14:40. Два дни преди това минахме покрай залата, и там имаше страхотни кътчета с цветя, бях решила, че искам снимки там, но паркираме се и какво да видя  всички цветя изкоренени. Отсреща имаше едно кафенце и всички поседнахме там, да отдъхнем. Гостите даже бяха щастливи, защото както казаха, толкова рядко се събира цялото семейство, че поне имахме време да се наприказваме. Самият ритуал беше страхотен. Думите на жената бяха много силни. НАСТЪПИХ ГО  Всичко беше приказно, още не мога да повярвам, че изживях всичко това.

Цветиии, прекрасна си мила Толкова щастлива и усмихната
И така не мога да го отворя аз лично този линк

А за ритуалната - и ние бяхме от 17.20, пристигнахме половин час по-рано, но имах така време да си отдъхна поне. Може би така по-добре се е получило

Цвети на тази снимка си супер сладка! Нямам търпение да видим още снимки.

И ние подранихме за обредния дом, но баше нарочно. Искахме да използваме времето да се снимамне с гостите

От ритуалната зала, имахме 1.30 ч за фотосесия и отидохме в Градската градина, защото аз обожавам цветя и зеленина и исках там да ни е сесията. Всички се спираха и ни се радваха. Ние понеже сме диванета цялата компания, направихме само простотии. Даже не знам, дали имаме романтични снимки. Но беше много много забавно. От там тръгнахме към Църквата.
ЦЪРКВАТА
Пристигнахме там почти по график, но понеже беше лудница от сватби, се оказа, че трбява да изчакаме 3 или 4 булки не помня. Беше много смешно, защото от всички посоки се появяват коли с надпис "Младоженци" и всички булки се чудят как да се скрият и накъде да гледат. Голям смях падна  Влезе и последната и решихме вече да влезем в двора на Църквата да се поснимаме. Скарах се с баба и мама и се разплаках, но затова в друг пост ще пиша. По едно време, ми се приходи до тоалетна. Ами сега  Кумът и шафера хукнаха да търсят тоалетна, намериха една, но там не било за влизане. И аз какво да правя, стисках, ама стискане да видите  Накрая излиза другата булка и мен ме сложиха на една пейка, с една бонбониера пред лицето, а всички момчета се наредиха като охрана около мен, но с гръб към мен  Точно влизаме в Църквата и взе че ми се свлече чорапа до долу, но няма връщане назад . Самият ритуал, беше много красив и много ми въздейства. Започнах да осъзнавам, че това е човека на който обещавам целия си свят и наистина ми стана много мило. Попа, който водеше ритуала, беше изключителен, всичко ни обесняваш (даже като даваше бонбонче, попита гладни ли сте и мм "не", а аз "много" и той натъпка на мм устата с няколко бонбона и вика "няма как, трябва да нахраним булката" )
Пожела ни никога да не губим чувството си за хумор ( и той разбра какви маймуни сме). Всичко беше прекрасно, няма по-хубава емоция от тази. А най-странното и неочаквано за мен е, че сега чуствам мъжа си още по-близък и специален за мен.

Е как няма да се обичате още по- силно, минало е първото изпитание - организацията на сватбата. Аз така ги виждам нещата Ще става още по- хубаво.

Цвети, пожелавам ти да съхраниш всички тези хубави спомени. Аз моля за снимки...да ги видя тези диванета

Днес вече мисля да завърша разказа. Ресторанта беше луд купон, мина толкова бързо, че не ми се тръгваше/ Не седнах цяла вечер, ние поне много се забавлявахме. Както на всички казвам, не съм ходила на по-хубава сватба  Жалко, че свърши толкова бързо. От ресторанта отидохме на бар и там до 5 сутринта. Цялата емоция си заслужаваше подготовката. Беше уникално, искам отново да го изживея, но тайно си пожелавам да не ми се налага