Добре дошли на всички в темичката ми

По принцип не съм много добра с писането и затова не съм толкова активна във форума.
Малко предистория как се стигна до тук.
Винаги съм била много импулсивна личност и връзките ми са били пламенни, влюбвала съм се от първа среща и по същития пламенен начин съм приключвала отношенията си. Докато не намерих половинката си - той е мъжът, от който всъщност винаги съм имала нужда до себе си. Той ме балансира, направи ме спокойна и щастлива, с него наистина искам да бъда завинаги.
Преди около 5 години работех в една фирма, която беше ангажирана с различни дейности около спортно първенство. Главният шеф на организацията много държеше да ме запознае със сина си - симпатичен младеж, с когото по-късно излизахме на по кафенце и с другите колеги. И аз и той тогава имахме други връзки. Първенството мина и замина, дойде следващото една година по-късно. На мен вече ми предложиха да работя за тях, малко след като бях напуснала предишната си работа. Скоро бях приключила и болезнена връзка. Покрай новото първенство прекарвахме много време задно с бъдещия ММ. Той е доста приказлив и успя да научи много неща за мен. След една работна вечеря, а по-късно и 1-2 питиета започнаха нашите отношения. Отначало нещата бяха уж несериозни и трябваше да се крием, заради баща му. Времето минаваше и ние се разбирахме все повече, напасвахме и влюбвахме, докато не дойде момента той да замине за 1 месец. За този месец любов по интернет, връзката ни стана истинска. Баща му разбра за нас половин година по-късно, а колегите повече от година. Бяхме добри в криенето :Р Страшно е неприятна мисълта, че хората ще си шушукат, че еди кой си е на работа, защото е със сина на шефа (ММ не работи на същото място, но често помага и всички го познават). Слава Богу докато хората научат аз вече си бях изградила имидж и се бях доказала в работата си. Малко след първата ни годишнина заживяхме заедно, а после си взехме прекрасен котарак. Стана доста дълго. Надявам се не съм ви отегчила