Честита темичка Да я напълниш с прекрасни разкази с много положителни емоции 

Честита тема, Ели! Пожелавам ти спокойни дни до Големия ден!

Ето мееее
Още съм в еуфория от сватбата на нашите приятели в събота 
Досега съм присъствала на 2 сватби – едната като бях малка и отидохме направо в обредния дом, а на другата ходих преди 5 години направо в църквата.
На тази сватба бяхме от страна на младоженеца, т.е присъствахме на всичко от началото до края. Сутринта в 10:20ч. бяхме готови за тръгване от нас, прибрахме се в 4:15 на другата сутрин. Забавлявахме се страхотно! Сега имам мазоли навсякъде 
Познайте кой хвана букета 

Иначе с милото, тъй като сме на сватбена тема, забелязахме доста пропуски в организацията. Много от тези неща съм ги предвидила отдавна, а за другите започнахме да говорим как да ги изкусурим.

По-късно днес започвам съществения разказ около моя милост

Хайде Ели, не ни дръж в напрежение 

Запознанството

Беше 14 Януари 2012г., събота, последен ден лекции от последния семестър на магистърската степен. Колегите си говорят евентуално да се съберем някъде вечерта. Един колега реши да вземе нещата в свои ръце и направи резервация в едно заведение и след това за дискотека. След като съобщихме офертата на останалите те започнаха да си намират причини да не дойдат. Аз самата не съм по дискотеките и нощния живот и много се чудех дали да отида. В крайна сметка се реших. Бяхме малко хора, но пък беше весело.
По едно време в дискотеката дойде една колежка с 4-5 момчета. Оказа се, че била на кръчма с компанията на брат си и решили да дойдат на дискотека при нас. Аз обаче ме им обърнах особено внимание. Едно от тези момчета започна да се навърта около мен да танцуваме. И така танцувахме до сутринта. След дискотеката отидохме няколко колежки с тези момчета в едно заведение да хапнем. Аз с моя мил приказки, приказки... целувки  Той реши да ме изпрати с таксито до нас. Поиска ми телефона. В неделя следобед ми се обади да се видим и се разбрахме за понеделник. Вечерта след работа дойде да ме вземе. Един такъв нахилен, с големи бузи, усмихнат, много сладък. Май още тогава се влюбих 
Всеки месец си празнуваме на 15-то число и всеки път един букет ме чака да се прибера от работа 

Цитат на: elistoilova в 05.08.2013 12:20

Всеки месец си празнуваме на 15-то число и всеки път един букет ме чака да се прибера от работа 

Страхотно! ОЩЕ ОЩЕ 

Връзката – начало и развитие

Първата седмица се срещахме през вечер. Аз се прибирах от работа, оправях и чаках той да дойде да ме вземе с колата и да отидем на кафенце. През деня си пишехме смс-и. Едвам издържах до следващата среща. Мисля, че на втората седмица останах да пренощувам за първи път. Беше зима, много студено и затова започнахме да се срещаме у тях. Той живееше на квартира с негов много добър приятел и неговото момиче. И така аз през вечер бях у тях, спях си при милото, а на сутринта отивах на работа. Беше вече 14 Февруари, аз хич не го обичам този празник и затова решихме да си останем в тях. Приготвихме си вечеря с червено винце. Когато си легнахме той започна един разговор от сорта какво "очакваме от тази връзка". И двамата искахме връзката да просъществува дълго, но да не насилваме нещата (ужким). След още няколко дни ми каза, че много му се иска всяка сутрин да се събуждам до него  И така аз започнах при всяко ходене да завлачвам по някоя торба с багаж. Изчаквах малко майка ми да свикне с идеята, че вече няма да живея при нея. Минаха има-няма десетина дни и аз окончателно се преместих при него. Беше 02 Март...

Колко сладко и романтично  Очаквам с нетърпение продължението...

И послееее, хайде, Ели, разказвай, разказвай...трудно ми е да дочакам следващия епизод 

Съвместното съжителство

Заживяхме заедно под наем с другата двойка. Ама две жени в една кухня не могат да се погодят. Общо взето започнаха дразги между мен и другото момиче, супер много се бях изнервила и не издържах на моменти. Един ден момчето ни каза, че ще си купуват апартамент и ние да си помислим дали ще оставаме в тази голяма квартира или ще търсим друга. С моят мил започнахме да гледаме обяви и за два дни решихме, че не е оферта да се местим в друго жилище под наем. Решихме да останем в квартирата до есента, а дотогава да започнем да търсим да си купим апартамент. Бяха първите дни на май, почивката около празниците. Отидохме на гости на едни познати в Мировяне, цял ден седяхме на една маса навън на двора и беше страхотно. Реших, че искам да живея в къща. Вече бяхме разгледали доста обяви за апартаменти, но нищо не ни грабваше. Реших да потърся етаж от къща и тогава намерих ОБЯВАТА. На 12 Май бяхме на оглед, влюбих се от първия поглед  На следващия ден отидохме на оглед на апартаменти ново строителство, което по-скоро беше за цел да убедя милото, че моята нова любов е това, което ни трябва. Оттам нататък нещата станаха много бързо. Държахме го в тайна, само родителите и моите колежки знаеха. За по-малко от месец подписахме нотариалния акт (06.06.2012). На 01.07.2012 получихме ключовете от стария собственик, на 03.07 се нанесохме. Никой от околните не можеше да повярва, че сме се справили за такъв кратък период. Дори на нашите бивши съквартиранти им стана криво. Момичето един вид ни обвини, че това била тяхна идея, пък ние сме изкопирали и сме го направили преди тях. 
Моята втора любов е апартамент, разположен на половината втори етаж от триетажна масивна стара къща, голяма спалня, хол с кухненски бокс, баня и една малка детска стая, мазе, гараж (който ползваме за склад) и част от двора. Добро начало... един ден ще си имаме собствена къща с двор.
Оттогава започна нашият живот като семейство...

Преди ПРЕДЛОЖЕНИЕТО и след

За сватба заговорихме отрано, една вечер той просто ме попита дали бих искала, ми коя жена не иска да е булка   Говорихме, че ще е през лятото на 2013г. Бяхме споменали на родителите и те започнаха да се подготвят психически. В края на август бяхме отишли при техните на село, седим си на сянка под асмата, времето беше прекрасно. Той каза нещо от сорта "Другата година по това врме някъде ще се женим." Веднага погледнахме календара на телефона и решихме единодушно 07.09, защото 7 ни е любимо число.  
По това време започнах да чета темите тук и да трупам и споделям идеи. Бързо взехме решението да не правим сватбата тук в София, ами в Карлово, където той е роден и живял до гимназията. Решихме и коя ще е църквата и кой ще е ресторанта.
Но предложение официално така и нямаше...  
Бъзиках го на тази тема разбира се, той каза да съм търпелива. В началото на Декември му казах, че без значение дали ще ми предлага пръстен, ще трябва след Нова година да отидем да резервираме местата. Той ме попита "Може ли да почака поне до средата на януари?", отговорих че може. Първо си мислех, че ще е на Бъдни вечер, после Коледа, после Нова Година. Отпаднаха бързо като варианти, защото по това време нямаше да останем насаме. След това реших, че ще е на 15 Януари, на нашата годишнина. Да обаче аз тогава щях да го очаквам...  
И така... беше 20 Декември, най-обикновена вечер вкъщи, вечеряме, гледаме ТВ, но той супер мега умислен и притеснен за нещо. Предишната вечер го бях заварила случайно в спалнята с гръб към вратата да прави нещо, предположих че пак ми мери едно пръстенче. Вечерта беше към своя край, аз уморена отидох да се къпя. Излизам от банята, той седи на дивана без дори да ме погледне. Отивам в спалнята и гледам нещо на нощното шкафче. В първия момент не осъзнах, че е отворена кутийка с пръстен. Така и не се приближих да видя, ами се върнах в хола. Казах му че там има нещо, той ме пита какво е нещото, казвам му че не знам и искам да дойде с мен да проверим. Отидохме, той взе кутийката, сложи ми пръстена и ме попита дали искам да му стана жена. Аз отговорих да и пророних   След известно време ме попита дали няма поне да си видя пръстена, аз от еуфория съм забравила  
Той милия си мислел кога да ми предлага, като вариантите били същите, за които аз съм подозирала. Но купил пръстена предишния ден и решил, че не може да чака повече  

Оттам нататък започнахме с подготовката – обреден дом, църква, ресторант, ДЖ, фото, видео.

"там има нещо"    това е толкова сладко

Първо - честито за новия ви дом  Елиии Ново начало на ново месетнце - това е прекрасно  А предложението е наистина много сладко. И при нас аз все го бъзиках за предложението - че нямам такова, а датата за годежа е уточнена. И така се мина време и в момент, който въобще не очаквах се случи  Чувството е неописуемо красивоооо 

Ели, страхотна история имате двамата. А новата ти любов звучи наистина прекрасно, точно като за семейство - да го напълните с много радостни моменти, мили спомени и детски смях!
Човек дори да е подготвен за момента, пак се вълнува страшно много, браво на мъжа ти, че все пак те е изненадал!