Скъпа baba_tina,

Нека първо да ти честитя!  Бъдете много щастливи, обичайте се цял живот, споделяйте си всичко, запазете любовта си жива и нека тя да расте между двама ви с всеки изминал ден оттук насетне!

Сега видях, че си останала без темичка, но пък се надявам да няма проблем сега да ни разкажеш за всичките емоции, през които мина, за да станеш вече омъжена жена! Ще чакаме и снимки

baba_tina  честита тема, макар и със закъснение! Бъдете чного щастливи,желая ви много щастие,слънце и усмивки в семейния ви живот! 
С нетърпение чакам подробности от сватбата!!!

Baba_tina, честито и от мен! Как не сме те усетили по-рано
Разкажи ни всичко, не се бави! 

Честито! Бъдете много щастливи

Ани, скъпа, благодаря ти много за темата

Момичета, благодаря ви за хубавите пожелания, да ви се връщат стократно 

Сватбата мина и всичко беше тооооолкова прекрасно и вълшебно, че още нося това прелестно усещане в сърцето си  Това обобщава с едно изречение всичко 

Всичко беше толкова хубаво и толкова надмина очакванията ми, че ако тръгна да разказвам, ще се получи една голяма захаросана боза 

Все още не сме си взели професионалните снимки от фотографа, но все пак имаме малко любителски, ей сега ще се заловя да кача някой  

Ето това съм аз, гримът и прическата (тя не се вижда много, де, но като пристигнат по-готините снимки пак ще качвам), сътворени от магическите ръце на Анелия Кошарска 

хмм, като се опитвам да кача още снимки, ми дава, че 'папката за файлове е пълна' и не ми разрешава да ги постна  някой да знае какво да направя, за да кача още снимчици 

Честито на младото семейство! чакаме те с детайлно расказче как точно е минало всичко!

Има темичка  за снимките : http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,51.0.html

другият вариант е да ги качиш в flickr: http://www.flickr.com/

и да ни пратиш линка, след време можеш да ги изтриеш от flickr ако искаш аз така направих

Ах, прекрасна булка си била!!!
Ще чакаме и останалите снимки, както и детайлно разказче, както се изрази Мариола85

Благодаря ви, мили момичета

Докато се преборя с драмата със снимките (че и фликър ми е блокиран тук на работа) ще разкажа какво се случи на приказния ден 

Дните преди 30ти юни бяха изпълнени със страхотно напрежение и по-скоро неприятни емоции: детенцето ни вдигна температура 2 дни преди сватбата и изпаднах в паника какво ще го правим и кой ще го гледа в деня на сватбата, ако не е добре... Започна се едно търсене на варианти А, Б и В, за да сме спокойни, че няма да се измъчи детето.

Освен това всички прогнози за времето даваха на 30ти юни да вали и да трещи, и аз естествено, като всяка нормална булка, изпаднах в дивия ужас и паника как ще опазим роклята и къде ще се снимаме навън  Сега ми е забавно като се сетя как седях и се тръшках за времето, но тогава бая си поревавах всеки ден пред мисълта, че роклята ще се накаля и ще съм една грозна накаляна булка 

Ноооо, ето, че нещата взеха своя щастлив обрат (или просто аз бях толкова щастлива, че всичко ми се виждаше розово  ) и детенцето го оправихме за 2 дни, вече нямаше температура и беше в много добро състояние и пълен с енергия за сватбата.  На 30ти се събуди преди мен и готов за големия ден! Камък ми падна от сърцето тогава

От прогнозата за времето знаех, че ще е дъждовно и че има шанс по някое време да пекне слънце. Нищо подобно обаче, още от ранниз ори навън валеше като из ведри и беше 13 градуса 

Слава Богу обаче, адреналинът ме държеше да не се вкисна от това и облечена с яки и ботуши се запътих да взема Анелия (стилистката, която ме прави) и да я заведа в майка и татко (които живеят през 2 блока от нас).

Анелия ме чакаше дори по-рано от уговорената ни среща и още щом я видях, започна да ме зарежда със своята положителна, осезаема енергия, присъща на всеки един истински творец, каквато е и тя 

Настанихме се удобно и се започна прическата  а след това и гримът.
Тя работи изключително организирано, стегнато и бяхме готови в предвиденото време. Тя сама пожела да ми помогне да облечем голямата роклА и ме нагласи цялата, за което още веднъж и благодаря мислено в сърцето си  Най-накрая изровихме една стара мартеница и ми завърза едно червено конче, както повеляват суеверията, ей така, за всеки случай  Изпратих я, нагласена изцяло от нейните ръце и тя потегли към следващата булка

Беше само 11 без нещо и аз си имах към час някъде да си почакам мъжлето и детето и кумувете да дойдат да ме вземат 

Мислех си, че ще се чувствам супер неудобно в грамадната тежка рокля със 7 слоя и 2 обръча, но нищо подобно  Наслаждавах й се, гледах се в огледалото, въртях се в хола и давах разпореждания на майка и на татко, които също се приготвяха

В уречения час пристигнаха кумувете, мъжлето и детето, пийнахме по едно в наште, снимахме се, поприказвахме си, порадваха ми се и после всички се разпределихме към колите Мен си ме караше моят мъж, защото нямахме специално наета булчинска кола, така се получи още по-непринудено обаче 

Пристигнахме в гражданското малко по-рано от необходимото и все още имаше друга булка вътре. Аз не знаех, че не е на хубаво да се засичат и да се виждат 2 булки, затова разтревожени и развълнувани лица налазиха колата да ме спират да излизам, сакън да не се видим с другата младоженка  Беше супер смешно

Тук голяма организационна роля изигра фотографът ни Симеон Сълов, който освен, че си снимаше през цялото време даваше съвети и напътствия на лутащите се хаотично в дъжда родители и близки, които не знаеха от къде да влязат и какво да правят

Някои от по-нахалните близки (по-далечни роднини) идваха и буквално пъхаха глава в колата, за да ме видят дали съм там и дали съм хубава  и след 10тина минутки някъде фотографът ми даде знак, че мога да излизам. Е, хайде да видим как се излиза от обикновена кола с тая ми ти рокля и на тоя мит и дъжд!!! Смях, ви казвам  4 човека пуфтят с 4 чадъра около вратата, един ме дърпа за ръцете, кумата вдига роклята, така че и гащите да се видят , за да не се окаля, нали... Айде, излязохме от колата!
Не можах да си огледам гостите, докато влизах в гражданското, защото бях заета да уцелвам по-малките локви и да държа и аз роклята нагоре.

Като влязохме вече вътре си се видяхме с тях, поздравихме се, целунахме се набързо и зазвуча Менделсон ...

Хихи, колко емоционално е било
Подраняването ви във гражданското ми напомня как ние закъсняхме поне с 15 минути и пред нас имаше друга булченска кола и ние решихме, че те са пред нас и ги зачакахме. Тогава някой от моите хора отишъл и ги питал какво става, а те казали, че са подранили с 40 минути  Тогава ние бързо бързо се затичахме към ритуалната зала.. хаха.. И аз като теб не успях да си огледам гостите..
Искаме още разказ.. още ... още!!! 

Отстрани винаги са ми се стрували много скучновати речите на дамите в гражданското, които водят церемонията, но сега... беше толкова хубаво, лично и трогващо   Аз се разревах от вълнение, естествено Церемонията беше съкратена, за да не е отегчителна и много приятна. Мина бързо и аз настъпих съпружето, разбира се   Той беше толкова притеснен, че докато се усети, получи един голям булчински ток по новите обувки  

Получихме си поздравленията от гостите както подобава и след това, в един още по-голям дъжд се качихме на колите и се запътихме към ресторанта ни (р-т Акорд).

Тъкмо се натъжих, че няма да имам снимки на открито, когато фотографът ме попита : "Добре де, толкова ли много ти се седи по полянки и градинки с тая рокля   И на закрито можем да направим снимките

Качихме се в хотелската стая с фотографа, мъжлето и детето и там си спретнахме една супер весела фотосесийка, по-скоро хумористична, но не липсваха и класическите романтични сватбени снимки.

Позабавлявахме се едно хубаво и настъпи моментът да влезем в ресторанта и да започне тържеството  

Очаровах се като влязохме- беше така хубаво украсен и атмосферата беше страхотна.

Тук вече ще разказвам малко с обобщения защото ми се губи поредността на нещата

Мина първият ни танц, милто беше толкова скован горкия, че разбрах, че ще трябва аз да изнеса празника на моите плещи, което само ме радваше разбира се, защото ми беше тоооолкова весело

Започнаха се хорцата и установих, че няма да мога да играя с голямата рокля, защото ме настъпваха непрекъснато и заложих на пълна импровизация 

Всичко в ресторанта беше отлично - обслужването, храната, самият персонал. Отлични!!!!!! Аз бях много притеснена храната дали ще е ОК и непрекъснато кръжах да питам гостите дали са добре и дали вс е наред- нямаше нито едно оплакване! Всичко добре си похапнаха, чувстваха се удобно и ни се радваха.

А пък за танците, какво да ви кажа, дансингът не остана празен през цялото време! Аз бях на крак буквално през цялото време, толкова много се веселих, че не усетих как минаха толкова много часове в танци

ДиДжеят вече го похвалих в другата тема, се справи блестящо, пусна всичко, което му бяхме поръчали и не пусна нищо, от това, което бяхме забранили  Води много приятно, възпитано и ненатрапчиво и ще сме му благодарни цял живот!

Толкова бях радостна и във вихъра си, че нямам думи да го опиша. Имахме си и рожденнчика на сватбата и я зиненадахме с подарък и с музикален поздрав, което мисля, че я трогна доста, че я направихме център на нашия празник, макар и за малко

Детенцето се радва много, но в един момент просто се измори и започна да плаче нон-стоп и това беше моментът, в който татко се прибра с него вкъщи, за да не го мъчим повече да седи кротък и приличен

Накрая останахме с най-близките приятели, танцувахме до последно и изпратихме заедно този толкова вълшебен ден