Пристигам с разказа
От 10-ти бяхме в града, имахме доста неща за довършване. Взехме алкохол, носихме го към ресторанта, заедно с тейбъл карти, подаръци за гости и прибори за тортата и др. До последният момент чакахме и фенерите - получихме ги в петък. Запалихме един пробно на терасата, получи се

В петък спахме отделно - аз вкъщи бъдещия съпруг на хотел.
В събота станах към 9, имах разни неща вкъщи да свърша и към 11:30 се отправих към фризьора. Там всичко мина по график. Напомних какво не ми е допаднало на пробната, показах пак снимката и се разбрахме този път да съм без подплънка за кока. Получи се идеално и без тази подплънка се чувствах много по удобно. Там свършихме по-рано от предвиденото. А освен мен правиха кумата и една от шаферките

В 13:55, пет минути преди нашия час бяхме при гримьорката. Там обаче се получи малко забавяне. Първо 10 минути от това, че имаше едно момиче преди нас и след това, че се оказа, че ще ни прави едно момиче и мен и кумата. Аз бях уточнила, че в 15:00 трябва да съм готова и мислех, че ще ни правят две момичета паралелно.
И в крайна сметка дадох път на кумата, че тя трябваше да се върне до хотел и да оправи себе си и детенцето им ( няма годинка), а аз живея на 5 минути от грима и ще се оправя по-бързо.
Да ама не

Като свършихме и погледнах часовника щях да умра

Беше 15:25 , а аз в 15:30 трябваше да излизам от вкъщи за ритуалната....
Бегом към вкъщи с едната шаферка и женската част от фотото, която снимаше подготовката ми. Донесоха ми в салона и букета и бутониерите.
Вкъщи вече се бяха събрали всички, минах през тоалетната за секунди, облякох се с помощта на кумата, направиха ми 1-2 снимки докато се обличах. И единственото, което успях да направя при гостите е да вържа гривните на шаферките

Това е едно от нещата, за които много ме е яд. Не успях да обърна внимание на гостите, да вдигнем наздравица, да се снимаме.

След това всичко ми беше като на кино.
Тръгнахме към ритуалната - Морско казино. Винаги бях си мечтала на моята сватба да няма гайди и подобни, такова извеждане на булката. Много исках младоженеца да ме чака един вид пред олтара, а татко да ме въведе. Така и направихме, макар че жената, която води ритуала първоначално малко се е дърпала

Та докато обясняват на младоженеца и кумовете кое как, аз стоях скрита зад една стена и слушах. Имаше и закъснения - родителите на половинката до последно ги нямаше, нямало къде да паркират. То се очакваше като знаем какво става през лятото край морето.
Влязоха всички, наредиха отпред младоженеца, пуснаха музиката и тръгнахме по пътеката с татко. Много се разчуствах като трябваше да го пусна, но си налагах да не плача, че по принцип съм много ревлива и ако бях започнала щях да плача до края на ритуала сигурно

Самият ритуал пък се оказа много весел и модерен. Водеха го момче и момиче с някакви рими. Честно да ви кажа не помня нито дума

Ще го видя на видеото

Казахме "ДА" , разменихме пръстените, пихме шампанско, а моя вече мъж издебна да ме настъпи в момента, който се подписах и оставях химикала

Няма търпение той да командва

След ритуала, още в залата приехме поздравления и цветя

Забавихме се с излизането защото се оказа, че сме забравили късметите за хвърляне, както и много други неща, за които разбрахме по-късно
Още с влизането в ритуалната докато чаках скрита установих, че в бързината съм забравила да си сложа бижутата

Добре, че се оказа, че чантата, в която съм ги прибрала сме я взели с нас

Та като излязохме от ритуалната ми ги донесоха и ги сложих.
Отвън с изглед към морето направихме снимки с всички гости и след това потеглихме към местата, които бяхме избрали за фотосесия. Края на морската, където са направили една малка църквичка, планувахме да минем и през плажа, но така и не остана време. Естествено забравихме и половината реквизит, който лично бях приготвила в отделни пакети, но се оказа, че са останали в друга кола

И заради това някои от идеите за снимки, които бях предложила отпаднаха.
Радвам се, че фотото си бяха извадили снимките, които им бях показала, че искам да осъществят и си отмятаха от този списък

От 17:00 до 18:40 снимахме и решихме, че няма да успеем и за плажа и го оставихме за залез слънце, когато гостите вечерят да излезем пред ресторанта за 10-15 минути (той е на плажа).
Исках да съм кратка, а то ще стане цял роман

Продължението малко по-късно...