благодаря
ето малко история...
с милото ни запозна една двойка,момчето му беше колега, а гаджето му ми е много близка приятелка,бяха ме поканили с тях на кафе,предупредиха ме че ще има едно момче,което е колега на кристиан,още в самото начало им казах,че тези нагласените неща не ми харесват,но когато го видях,когато поговорих с него,имах чувството,че винаги съм търсила нещо,като него...играх с чисти карти пред него обясних му че след месец заминавам и решихме да си прекарваме времето заедно да ходим по кафета,по вечери,просто да имам хубав спомен от него..след първата среща се започнаха едни смс-и, едни срещи,на втората седмица отидохме на почивка заедно(аз съм мн спонтанна и импулсивна),заминах,но нещата не спряха нон стоп смс-и по скайп разговори,и една вечер получават една снимка,и ест че изпаднах в параноя,защото той беше обещал да си ме изчака 2та месеца и да видим дали ще се развият нещата или не, и през ума ми минаха хиляда глупости,отворих снимката със страх и изпищях от радост,беше си татуирал моята татуировка,тогава разбрах,че е различен, хванах си първият възможен превоз до бг,посрещнахме нова година заедно, и след нова година заживяхме заедно,буквално на 2рия месец от запознанството ни...и така близо 5 години заедно,нито за ден не съжалявам,че заживяхме от толкова рано заедно,просто това беше едно от най-правилните ми решения..идваше от
Още съвсем мъничко и идва и твоят ден! Пожелавам ти наситени с положителни емоции последни дни 
)