хехе, и аз си имам темичка ... леле, остана само месец

ние двамката сме заедно от цели 12 години

разликата ни е малка, в момента и двамата сме на 28

за сватба се заговори миналата година, че тази вече е време да сключим брак

и така почна голямото чакане

и дойде един ден, 28 февруари, аз отново закъснявам с подготовката да тръгна за работа и съм отворила гардероба, застана съм в поза Ф и се чудя и мая. в този момент приситга нашия с балетна стъпка и усмивка от ухо до ухо, прустъпва леко слага крак пред крак и лекииинко почва да се снижава, тук моето сърчице тупкаше многоооо силно. и така нашия е вече на колене и отваря кутийката поглежда ме и чака. и аз чакам все пак да ме попита нещо де

седи си нашия и едвам изрича: мацо, какво ще кажеш? е казах ДА

съответно можете да се досетите, че закъсях за работа, но усмивката на лицето ми и адреналина бяха доста силни... първо се обадих на сестра ми да й кажа, след това разбраха колегите. за вечерта имаше план да кажем на техните, а аз уговорих сестра ми да й се обадя и да ме пусне на високоговорителя , за да кажа на двамата родители едновремнно. и така, вечерта сме на вечеря, те подозират нещо, подпитват, а нашия се хили като тиква. аз изпълних моят план, но като се върнах се бяха скарали и нашия реши, че няма да им каже. до тук никой не забеляза моят пръстен

той трябваше да замине в съботата до македония и официалното съобщаване го оставихме за 3ти март

нашите бяха предупредени, че трябва да бъдат много изненадани

и изиграха добре изненадата

техните благоволиха да не го нервират и на тях казахме

и радост голяма
