Миличка, остава 1 месец и 1 ден до твоята сватба и първата слънчогледова булка за сезон 2013!
Искам да ти пожелая спокоен последен месец и лека подготовка!
Надявам се да имаш желание и да ни разкажеш за сватбата и за това как стигнахте до нея!

Честита темичка Evriala  Пожелавам ти много положителни емоции в последния месец и една прекрасна сватба 

честита темичка, Evriala    Ти си един ден преди мен и ще следя темичката с огормен интерес Стискам ти палци 

Честита темичка и от мен 
Още малко остава до Денят 
Разкажини малко повече за вас, за сватбата, за роклята, за притесненията ти и всичко, всичко 

Честита темичка!

Честита темичка Evriala! Пожелавам ти последния месец като госпожица да бъде невероятен и изпълнен с много положителни емоции. Чакаме с интерес да разказваш как върви подготовката, как се запознахте, как получи предложение 

Честита темичка! И аз се нареждам до любопитковците за да ни сподели предсватбените емоции! 

Честита темичка Пожелавам ти да я изпълниш с много хубави и емоционални разкази,лека подготовка и на финала една приказна сватба

Честита и от мен Надявам се да те очаква един месец, изпълнен с хубави емоции, трепетно очакване и подобаващ завършек - твоят прекрасен сватбен ден!

Честита Темичка! Да я изпълниш с много положителни предсватбени емоции!

Честита тема! Знам, че и ти доста неща си правеше сама, сега чакаме да видим резултати !

честита темичка! пожелавам ти леки последни приготовления за големият Ден!

Evriala май още не знае, че си има темичка. Да вземем да и кажем 

Олеле момичета, аз направо нямам думи....изобщо не очаквах!Много ви благодаря за прекрасните думи, вие сте страхотни, прекрасни!Ще разказвам разбира се! Извинявам се,че толкова късно виждам, но сега сме в Ямбол и малко трудно става с интернета и не бях влизала във форума.
Правим последни организации, защото до сватбата няма да имаме възможност да идваме и се надяваме всичко да свършим до неделя.Е някои неща ще оставим и за роднините на Милото.
Да ви се похваля, на идване в четвъртък минахме през Раковски и си купихме халките.При първа възможност ще кача снимки, но сигурно чак като се приберем в Софето.
Толкова хубава изненада ми направихте, така се развълнувах! Обещавам утре да започна отначало и да разкажа нашата история, а сега пожелавам на всички ви лека и спокойна нощ!

Здравейте, ето и нашата история :
                                                                Запознанството
Запознахме се през лятото на 2008г, точно когато ме приеха да уча археология в Софето.Там се запознахме с Милото. За първи път се видяхме в Студентски град.Той учеше Бизнес Информатика и е по-малък от мен с цели 4 години, 4 месеца и 4 дни!На някой може да му се стори голяма разликата, но реално  изглеждаме връстници. Понякога имам чувството, че съдбата има не просто пръст, а с двете ръце се е бъркала в живота ни  Майка му и сестра му казват :търкулнало се гърнето намерило си похлупака!
От тогава всеки ден се влюбвам все повече и повече в него, той е моята сродна душа, моят спътник!Година по-късно се преместихме да живеем заедно и макар, че сме имали  сътресения, той е човекът, с когото искам да изживея живота си!
                                                               
                                                                Предложението
  Беше септември, той си отиде на Ямбол- неговият роден град, за да види семейството си. Аз не можех да тръгна с него, тъй като нямаше как да се освободя от работа. След няколко дни, когато се прибра в къщи беше много странен.Спомням си, че беше вторник и ние бяхме в китайски ресторант, близо до вкъщи.Цяла вечер имах чувството, че нещо ще се случи, напрежението беше толкова осезаемо, че сякаш можеше да го режеш с ножица .Усещането беше сякаш очаквам всеки момент да изскочи разярен тигър от някъде, но до края на вечерта така и нищо не се случи!Трябва да ви кажа, че в онзи момент подозренията ми за пръстен бяха едва 20 / 30 %, тъй като той винаги е казвал, че за тези неща човек трябва да е сигурен, а  и аз самата не повдигах темата, защото и аз исках той да е сигурен и сам да вземе това съдбовно решение, а не да му повлияя по някакъв начин.
  На следващия или по-следващия ден вечерта, бяхме легнали да гледаме телевизия обаче той постоянно ме гледаше, едни такива погледи и напрежението растеше ли растеше! Накрая не издържах и му казах       
        -  Мило стига вече, не издържам, ако има пръстенче го давай!
И той изчезна някъде след малко се връща  с всичките ми 5 кутии  за бижута и се почна такова ровене  Той милия ми говореше нещо, ама аз така бях заета да си търся пръстенчето, че не го слушах  и сега като го питам какво ми говореше тогава, той пък не си спомняше от вълнение.Всичко това се случва около 22.30. И в този късен час с нетърпение започнах да звъня на всички по телефона да им кажа. Мама милата, тя спеше и като ѝ казах само каза  "ами добре".Когато казвах на малката ми сестра, имаше кратка тишина след което се чу :
        -ЕЕЕеееееееееееее ама вие ще се жените ли - тонът беше все едно ѝ казах много лоша новина, беше такъв шок за нея 
Това беше  1 глава, така да се каже  .
Сега ще спра до тук, че стана ужаааасно дълъг пост!

to be continued