Благодаря на всички за хубавите пожелания

За запознанството ни : запознахме се на едно събиране водихме някакви общи разговори и нищо

След като мина около месец се озовахме на един рожден ден на общ приятел и там си говорихме доста, и бяхме малко по-близки, но понеже аз съм малко по-дивичка и как да е не допускам хора до себе си нещата си останаха така

Той ми хвърлил око и разпитвал приятелките ми за мен, обаче аз като разбрах направо му казах да не се занимава с мен

, тогава излизах с друго момче и въобще не се замислях за него. И така с течение на времето почнахме да си пишем в нета, да излизаме с общите ни приятели и така малко по малко станахме много близки приятели. Но само приятели, аз му давах съвети, той на мен също, но нищо повече, не и като гаджета

Той милия си ме е харесал и е казал "Моя ще си " , ама аз нали съм си дръпната и все се дърпам

и така ..... на една нова година той ме покани да отидем с моите приятелки заедно с тях, но ние отказахме и след нова година нещо ми щукна не можах да спя от мисли какво се случва, постоянно мислех за него, че има нещо повече от приятелство между нас, за първи път видях на него като МЪЖ , А не като приятел

и започнах да се чудя какво да правя как да говоря с него и какво да му кажа ... и така реших да се видим и впоследствие да решим какво ще правим, в зависимост от това как ще мине срещата

Решихме да пробваме все пак нищо не губим, надявахме се да не си разваляме приятелството

аз бях малко предубедена и мислех, че няма да се получи нищо , но уви .... нещата потръгнаха много добре

Той ме обичаше и държеше много на мен, а с течение на времето аз го заобичах още повече

Не съм очаквала, че ще се влюбя така, но Господ си знае работата, и сме много щастливи че сме заедно вече 4 години и половина