02.07.2013 11:30
pkara, dixie, miauka благодаря ви за прекрсаните пожелания 
Гери аз вече се чуствам много добре и изобщо няма да каже човек, че съм раждала...емоционално си имам свойте сривове на моменти, но то е нормално все пак /хормонска му работа/
Иначе Аничка е обърнала малко деня и ноща и добре, че сме двамата с татито, че иначе няма шанс да се поспи малко и направо се подготвям, че като се върне мъжа ми на работа ще трябва през ноща да се стягам и да я гледам повече аз. Още ни е трудно напасването с кърменето а и въпреки, че уж си подготвях зърната имам ранички и си ме боли когато я кърма, но се мажа усилено и се надявам скоро да заздравеят.
Сега за Джози пък и за другите ще разкажа как мина моето раждане. На 22.06 през целия ден си имах контракции ама не особенно редовни и си мислех, че няма да е и днес деня. Гледахме си с моя мъж някакъв филм то стана 12 и аз вече си казах, че няма да станат регулярни контракциити и по-добре да заспиваме. Тъкмо се готвехме да заспиваме и аз усетих много силна болка ниско долу. Реших, че е контракция и станах да се раздвижа да мине по-бързо болката и като потекоха тея води. Едвам се добрах до банята и му казах на моя мъж, че ми изтекоха водите и направо си взимам душ и тръгваме към болницата. По пътя в колата вече ме почваха контракции, но все още не толкова силни. В болницата вече понеже беше вече 1,30 почакахме малко доктора, после докато оправят и всичките ми документи и почнах да усщам, че се засилват контракциите...на прегледа доки каза, че съм с 4 см. разкритие. И така след като документално всичко беше готово ме настаниха в родилната зала и си легнах. С всяка минута имах чуството, че ме боли още повече, но все още се търпеше. По едно време вече не издържах и каза, че си искам упойка и доки дойде да види как е разкритието..беше 6 см. и казаха, че може да се сложи упойка вече. Ейй анестезиолога докато ми я сложи ми се стори, че минаха часове, а не няколко минути. Сложиха ми спинална упойка, защото епидуралната щяло да отнеме повече време за да подейства. И анестезиолога след като ми у сложи ме погледан и каза: Мойто момиче ако не родиш до 5ч. няма повече с какво да ти облекчим болките. И така вече след като нищо не ме болеше си лежах и си дремех и акушерката милата през цялото време не се отдели от мен /страхотно момиче просто/ И лежа си аз времето си минава и гледам вече станало 4 и нещо и почвам да усещам как упойката ме отпуска и си казвам ако сега не съм направила 10 см. ще се търпи болка, защото знаех, че няма вече с какво да ме обезболят. Забравих да кажа, че ми бяха пуснали и система Окситоцин слде като ми направиха упойката. И така доки се върна към 4 и нещо след направено срешно секцио и като провери разкритието се оказа, че съм влязла в графика да родя до 5 и така точно в 4,49 се появи нашата малка принцеса, която според едната акушерка бела много мързелива защото не изплака веднага та тя и казваше яйде де..ревни мама да те чуе. Това е моето раждане както казах беше просто прекрасно и го пожелавам на всеки.
Това е от нас с Ани

Гери аз вече се чуствам много добре и изобщо няма да каже човек, че съм раждала...емоционално си имам свойте сривове на моменти, но то е нормално все пак /хормонска му работа/
Иначе Аничка е обърнала малко деня и ноща и добре, че сме двамата с татито, че иначе няма шанс да се поспи малко и направо се подготвям, че като се върне мъжа ми на работа ще трябва през ноща да се стягам и да я гледам повече аз. Още ни е трудно напасването с кърменето а и въпреки, че уж си подготвях зърната имам ранички и си ме боли когато я кърма, но се мажа усилено и се надявам скоро да заздравеят.
Сега за Джози пък и за другите ще разкажа как мина моето раждане. На 22.06 през целия ден си имах контракции ама не особенно редовни и си мислех, че няма да е и днес деня. Гледахме си с моя мъж някакъв филм то стана 12 и аз вече си казах, че няма да станат регулярни контракциити и по-добре да заспиваме. Тъкмо се готвехме да заспиваме и аз усетих много силна болка ниско долу. Реших, че е контракция и станах да се раздвижа да мине по-бързо болката и като потекоха тея води. Едвам се добрах до банята и му казах на моя мъж, че ми изтекоха водите и направо си взимам душ и тръгваме към болницата. По пътя в колата вече ме почваха контракции, но все още не толкова силни. В болницата вече понеже беше вече 1,30 почакахме малко доктора, после докато оправят и всичките ми документи и почнах да усщам, че се засилват контракциите...на прегледа доки каза, че съм с 4 см. разкритие. И така след като документално всичко беше готово ме настаниха в родилната зала и си легнах. С всяка минута имах чуството, че ме боли още повече, но все още се търпеше. По едно време вече не издържах и каза, че си искам упойка и доки дойде да види как е разкритието..беше 6 см. и казаха, че може да се сложи упойка вече. Ейй анестезиолога докато ми я сложи ми се стори, че минаха часове, а не няколко минути. Сложиха ми спинална упойка, защото епидуралната щяло да отнеме повече време за да подейства. И анестезиолога след като ми у сложи ме погледан и каза: Мойто момиче ако не родиш до 5ч. няма повече с какво да ти облекчим болките. И така вече след като нищо не ме болеше си лежах и си дремех и акушерката милата през цялото време не се отдели от мен /страхотно момиче просто/ И лежа си аз времето си минава и гледам вече станало 4 и нещо и почвам да усещам как упойката ме отпуска и си казвам ако сега не съм направила 10 см. ще се търпи болка, защото знаех, че няма вече с какво да ме обезболят. Забравих да кажа, че ми бяха пуснали и система Окситоцин слде като ми направиха упойката. И така доки се върна към 4 и нещо след направено срешно секцио и като провери разкритието се оказа, че съм влязла в графика да родя до 5 и така точно в 4,49 се появи нашата малка принцеса, която според едната акушерка бела много мързелива защото не изплака веднага та тя и казваше яйде де..ревни мама да те чуе. Това е моето раждане както казах беше просто прекрасно и го пожелавам на всеки.
Това е от нас с Ани

/ Забелязвам също, че много обича да разглежда из стаята макар, че сега все още е малка, за да различава много ясно всичко. С разходките ще поизчакаме, че тук в София времето е ужасно та поне да стане на 20 дена и после мисля да я извеждам вече тъкмо и аз да не се чуствам толкова като затворник в една стая 


