Да ви разкажа малко за нас

С моето мило се познаваме от 8 години. Аз бях I-ви курс, а той IV-ти курс, когато се запознахме. Тогава живеехме в студентски град в един и същи блок, аз на 3-тия етаж, той на 2-рия. Моята съквартирантка ни запозна, те са от един град и са приятели. Ако трябва да съм искрена въобще не ми допадна в началото, ама въобще. Даже мога да кажа, че ме дразнеше. За всичко имаше мнение и коментар. И един самоуверен, а като започна да ми праща и sms-си направоооо

По това време излизах с друг мъж и дума не можеше да става да ги сравня, настоящият тогава беше толкова зрял, премерен и улегнал, абе мъж с една дума, беше и доста по-голям от мен. През годините се събирахме и разделяхме и какво ли още не. Моята приятелка от време на време ми разказваше какво се случва с младежа от 2-рия етаж. Вече не живееш в Студентски град, работеше и от време на време ми се обаждаше за Рождения ми ден, за Коледа или друг празник, но много рядко се виждахме. За един от рождените ми дни ми беше изпратил огромен букет от рози. Много мил жест. И от време на време продължаваше да нахалства
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Един пример за нахалството му - един ден звъни на моята съквартирантка и й казва "кажи на ma6ka, че в неделя идвам у вас за закуска и много обичам палачинки с мед"

Как в Студентски се правят палачинки

А в неделя сутринта наистина дойде за закуска! Добре, че се бях подготвила - бях купила топли палачинки, а той дълго си мислеше, че съм ги правила аз

И така вече бях IV-ти курс и една вечер се видяхме, минавал на близо и мина да ни види вкъщи. И тогава някак "се познахме" или поне аз него

Разбрахме се да излезем само двамата и така започнахме да излизаме доста често. До 2 седмици вече прекарвахме всяка вечер заедно. Вече беше друг човек - по -зрял, улегнал, отговорен, с много приятно чувство за хумор, с идеи за бъдещето, беше се превърнал в мъж
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
От там на татък нещата се случиха много лесно - бързо заживяхме заедно, скоро след това се преместихме в наш дом, сега имаме наш бизнес. Най-хубавото е, че при нас постоянно нещо се случва и не си омръзваме
Добре, че го изчаках да "порасне"

и да стане по-търпелив
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)