Ооо, благодаря ви
С мъжът ми се радваме на последните дни в БГ, скоро ще разкажа за сватбата.

Прекрасна си

Мноооого красива!   

Цитат на: flyin в 09.08.2013 21:54

Мноооого красива!   

Благодаря Сега ти виждам лентичката, ЧЕСТИТО!!!! Страхотна новина, най- щастливата бременност ти желая

Цитат на: bbride в 11.08.2013 21:33

Благодаря Сега ти виждам лентичката, ЧЕСТИТО!!!! Страхотна новина, най- щастливата бременност ти желая

Благодаря, миличка Само че няма да се отървеш така - чакаме историята

Утре обещавам и снимки ще има.

Ето ме понеделнишки се завръщам. Чак забравих как се пише и не знам откъде да започна. Последната седмица беше много хубава. Пълна почивка, среща с приятели, кафенца, ресторанти и 4 дни на моренцето. Но и почивката мина бързо, както и месеците подготовка за сватбата и писане във форума. За самата сватба да не говорим, тя мина като миг, като сън направо. Аз съм малко по-емоциална личност и самия ден наистина ми е като сън, дори малко неща си спомням от него. Мъжът ми днес хвана самолета и замина на работа направо. Аз ще поостана още 10 дни и заминавам и аз, че меден месец ни чака 
С разказа наистина не знам как да си събера мислите, освен да започна от предния ден, за да усетите за какво напрежение и хаос става дума 
ПЕТЪК
Пиша петък, но то не беше петък, а цяла седмица, в която общо взето свършихме почти всичко около сватбата и то без ничия помощ, което беше огрооомнаа грешка. В последните няколко дни обличахме младоженеца, аз търсих обувки и аксесоари, шаферски рокли, бутилки, етикети, менюта, разпределение на гости , торта, програми, срещи с екипа по сватбата, променяхме украса и още, и още. Всеки ден си лягахме в 3 с усещането, че не сме свършили абсолютно нищо и остават още хиляди неща.  Някои от нещата така и не успяхме да довършим. Други претупахме набързо като тортата. В петък преди сватбата, когато се очавка да релаксираш и да чакаш големия ден, ние имахме доста работа. Още от сутринта бях на педикюр и после газ към Илиенци за рокли за малките шаферки, защото се оказа, че може би няма да им станат тези, които съм взела. Те си ги пробваха няколко часа преди сватбата и това доста ме напрегна, защото не знаех дали въобще ще им станат и как ще им седят. За всяко детенце бях предвидила 2 рокли - по-голяма и по-малка, която му стане. След това трябваше да минем на 2 места да вземем кетъринг сладки хапки за изнесения ритуал понеже от ресторанта ни искаха прекалено голяма сума за това. После мъжът ми ме остави в Сватбения център да си взема роклята, а той отиде да вземе сватбените подаръци. И малко след това кръвното ми рязко се покачи  Роклята ми изобщо не беше стеснена добре, беше си ми направо широка, отвсякъде стърчаха конци. Воалът, които ми бяха ушили беше ужасно кичозен и въобще не беше дълъг, а до средата на гърба. Бяха го направили целият на едни къдри и изобщо не отиваше на роклята. Имах и колан към роклята също много нескопосано ушит и за капак бях платила за гладене на роклята, а тя цялата намачкана и ме убеждаваха как не съм искала гладене. Започна спор и друго момиче каза, че роклята е гладена, но просто е прекалено обемна и в калъфа се е намачкала отново. Най- лошото от всичко е, че ми казаха, че ако искам още корекции по стесняване няма да стане, защото е сложно и няма време. Идеше ми да ревна, но някак се разбрахме да се върна след 2 часа и да пооправят каквото може. Според тях роклята ми била много добре и ако се стесни нямало да може да се ходи, но аз "поех" риска През това време мъжът ми донесе сватбените подаръци, които бяха украсени сладки, но те трябваше да се опаковат, да им се връзват панделки и етикети. Бяха много красиви и аз леко си пооправих настроението.  Реших да уплътня двата часа със спрей тен. Обаче нямаше човек за ръчна процедура и трябваше да съм на кабинка. Толкова се бях шашнала, че забравих да изпълня половината от нещата, за които ме инструктираха. Излизам от кабинката и тен не виждам. Момичето ми обясни, че ефект ще настъпи след 8 часа, но аз взех сериозно да се притеснявам как можах да се подложа на таква нещо часове преди сватбата. За капак се качвам в колата и милото ме пита какво имам на ръката. Обръщам си ръката и какво да видя цялата с нещо тъмно кафяво стичащо се към лакътя. Тичам обратно в салона, а момичето ме успокоява, че било от жегата и ако много почернее до 1 час да се мия Най- тъпото беше, че отидох на спрей тен, за да си оправя разликите от потници, а те само се засилиха тези разлики, но то е логично. Както и да е. Викам на милото карай към Младост, че ще получа инфаркт вече,сигурно роклята е толкова тясна сега, че няма да ми стане. Тук е момента да вметна за тези, които не знаят, че роклята ми не е от Сватбения център, там беше само за корекции. Роклята ми е на Enzoani, модел Etawah, купих я от Англия. И пътуваме си ние към роклята, аз виждам, че годежният ми го няма

Аз как го подкарах, форумът няма да ми стигне за писанията  Та като видях, че пръстенът не е на ръката, това вече беше ... Първата ми мисъл беше, че съм го свалила за тена и съм го забравила в студиото. Започнах да им звъня, те естествено не вдигат точно тогава  Започнах да крещя, паника, милото спира колата, изсипах цялата чанта и го намерих след 5мин. в портмонето, какво правеше там не питайте, защото не знам  Поуспокоих се малко и продължихме към роклята, като мислено се молех да са пооправили малко роклята. Донесоха я в пробната и я облякох, пак не беше максималко стеснена, но определено беше доста по-добре. Бяха я и поизгладили и аз се поусмихнах. Воалът си беше все така зле, даже го бяха и скъсали междувременно, имаше 2 дупки отзад. Платих го, но знаех, че няма да го сложа. Коланът също уж бяха оправили, но после разбрах, че съвсем не е така. Бяха го стеснили, но първо не достатъчно и второ не както трябва.  Той има апликация на средата и вместо да отрежат от двата края по малко, бяха резнали само единия и закопчалката не беше на средата върху ципа, а някъде настрани. За всичко платих 120 лв, колко доволна останах се досещата сами

Честито ббрайд!
там не ги бива с корекциите, и моята рокля я бяха оплескали, да ги връщах още един път.

не е лошо да ги метнеш в темата с отзивите, явно не съм само аз прецаканата оттам.

Да продължа с обясненията Роклята, взета се возеше на предната седалка, за да не измачка и я занесох при нашите и им дадох инструкции, че трябва да стои много добре изпъната. За целта баща ми проби дупка в стената и я закачи на един дюбел да виси добре   Вечерта беше истински ужас. До никое време уговорки в ресторанта, правене на подаръците, кутията за парите, книгата за пожелания и т.н. Легнахме си в 2, като оставихме апартамента в панделки, хартиики и всякакви боклуци.

СЪБОТА - ПОДГОТОВКАТА
В събота станах в 8часа с идеята да помогна на милото с чистенето и гласенето на масата за гостите, които той беше поканил. Естествено настана пълна паника, но аз все пак свършихме горе долу и в 10часа аз го оставих и заминах към нашите, за да започнат големите приготвления. Тогава не осъзнавах колко много се е притеснил той с всичките задачи и списъци, които му дадох, но по-късно разбрах По принцип да изпадам в паника, нерви и т.н. е моя запазена марка, но в този ден нещата се обърнаха.
Отидох при нашите където атмосферата беше толкова спокойна все едно нямаше да има сватба. Всеки си гледа телевизия, кучето си лежи под масата, а бе идилия   Баща ми се поизнерви като разбра, че трябва да подготви светещите фенери, но се справихме. С него натоварихме един пълен багажник и отидохме в ресторанта, за да се видя с хората от агенцията и да им дам шампанско, чаши, подаръци, книги и всичките подобни неща. Те като ме видяха бяха супер учудени на моето спокойствие и ги чух да се питат дали тая булка няма да се гримира и фризира вместо да се разхожда спокойно из ресторанта   Дадох им бързи инструкции и точно преди да тръгна от ресторанта агентката изпусна сватбените чаши на земята. Още ми е смешно като се сетя за физиономиите на хората и начина, по който ме гледаха. Аз обаче бях решила, че нищо няма да ме ядоса и казах да не се тревожат. Не можех да позволя това нещо да развали сватбения ми ден. Момичето, което ги счупи много се разтревожи и настана паника къде да се намерят същите чаши. На мен ми беше ясно, че няма да се намерят, защото не са от България. Уникално красиви, нежни и фини и най-важното чашите, с които се венчахме през май месец. Малко ми е мъчно, но поне едната оцеля. Хората веднага се впрегнаха и изпратиха човек да ги търси, като естествено не бяха успели да ги намерят, но имахме подобни все пак. Между другото, счупването на чашите беше един от сватбените ми кошмари и се сбъдна. Друг подобен е младоженецът да има херпеси, е имаше ги поне 4 на брой Приятелките ми започнаха да ми звънят с пожелания за прекрасен и вълшебен ден и аз доста сълзи пролях още сутринта
След това се прибрах вкъщи като вече беше дошла фризьорката ми и се зае със свекървата. Аз влязох да се изкъпя. А забравих да кажа и за спрей тена. Момичето предния ден ми обясни, че е много важно да си измия ръцете след 1 час. Е да, ама от неволи с роклята успях да ги измия след близо 3 часа, като не предполагах, че е проблем. Обаче на осмия час ръцете ми станаха толкова оранжеви, а на свивките  негърско черни, че ми се дорева. Минимум 1 час висях под душа и си търках ръцете с четка, но горе долу ги оправих
След душа се настаних на мястото за прическа със супер спокойствие и увереност, че всичко ще е наред, въпреки че действахме без пробна и без снимки, само по обяснения. През цялото време младоженецът звънеше в паника с разни въпроси какво да прави с това, къде да остави онова, загубил си боксерките и т.н. Даже го пратих да рови в контейнера, защото помислих, че без да искам съм изхвърлила подаръка от кумовете. Та той милия със смокинга и сватбената кола обикалял кофите за боклук След 2 дни намерихме подаръка вкъщи  
Прическата се получаваше, а през това време пристигна фотографът и жената за грима. Кумата трябваше да дойде да я гримират и закъсня с 15 мин, което ме поизнерви и й се накарах. През това време нашите бяха супер спокойни. Татко чете вестник, а майка търси почивка из интернет   След кумата и аз се настаних за грим, като гримирането ми беше същинско мъчение, добре че стана бързо. Фотографът адски много се замота при мен, не разбрах защо и отиде при младоженецът в последния момент, като не знам изобщо снимал ли го е него. След мен трябваше да гримират и една приятелка, която също много закъсня и аз побеснях. Пратих ги да се гримират в кухнята и паниката настана и при нас. Нашите не могат да си намерят половината дрехи, идват хора масата си седи празна. Общо взето тук започнах да губя звук и картина. Облякох набързо роклята, като не я закопчахме, за да може с мама да имитираме  обличане, когато фотото се завърне. Счупих си сватбените обици и останах без обици. Много съжалявам, че не бях подготвила резервни, но беше късно вече. Приятелките ми почнаха да се суетят на балкона, че идват да ме взимат и казаха, че чак от седмия етаж виждат, че младоженецът трепери, но е много хубав, в което аз не се съмнявах Аз не чувах нищо, защото се бяхме разбрали без клаксони и музика. Заключих се в спалнята, скрих се зад вратата и разпоредих да не се пуска никой при мен освен фото и видео .......

Лелеееее, колко перипетии си имала! Много ми напомня за моята сватба.... предполагам, че и ти като мен не си позволила на абсолютно нищо да ти скапе невероятния ден! Може да звучи клиширано, но точно тези малки "несполуки" правят деня ти уникален и истински твой!
Нямам търпение да чуя цялата история, 100% е имало момент, в който си си казала "хич не ме интересува, да става каквото ще" и си се пуснала по течението При мен това стана вече с влизането в ресторанта, след всички гафове по организацията и координирането на всичко трепръпнах 
Не се притеснявай, че не си спомняш някои неща, като дойдат снимките и видеото всичко ще се сетиш ти 
Чакам продължението!

О, да. Перипетии не липсваха определено, но аз ги отчитам като нещо нормално. Сега се сетих, че в цялата суматоха на кой къде са му нещата, звънна един приятел да каже, че ще докара ретро автомобил за фотосесията, което тотално обърка графика и мястото за снимки.

Истинско фиаско е била сватбата ви  
Най ме потресе моментът с чашите   Много не приятна ситуация.
Най-хубавото е,че не си се изнервила на деня и си приела нещата за даденост и се надявам, че мноогооо сте забавлявали  

лелее браво на цялото ти спокойствие  м аз докато четох само ми идваше да ревна и да кажа е не бива толкова неща да се объркват, но както казва Лили това прави вашият ден специален , чакам продължение