Много точно го каза:И аз съм пристрастена към сватбите

Ами аз за милото не знам ама аз искам пааааааааак 

И на мен ми се иска още веднъж да си направим сватбата, но не може.

И ние искаме като всички вас да направиме ище една сватба. Понеже не сме преавили църковен брак, имаме идеята с най-близките ни приятели да сключим такъв, но в Ягодинската пещера. Там от тази година имат разрешение да правят църковни бракове и е приказно красиво.

Аз искам пак сватба, но без някои неща, които изобщо не ми харесват по повод на това събитие.
Все пак човек мисля трябва да направи сватба през своя живот, наистина това е един незабравим миг изживян съвместно с половинката.
Сега много искам сватба пак, но да съм гост. Да се облека празничо, да се заредя с весело настроение и да си поиграя на воля!!!
Или пък другото,което ми се иска е да съм кума.
Никога не съм била и сега много, много ми се прииска, и имам предчуствие,че скоро ще стане!!

Ние през новата година май пак ще се женим , но този път църковно. Мислим да се съберем само с кумовете и много-много да не разгласяваме на родата, че ще има разсърдени.
И пак през новата година моя приятелка ще си правят също втора сватба, която е 25 години след първата  . Те са ми семейството образец и много им се радвам и ги обичам.
А колкото до Ягодинската пещера, мисля че правят само граждански брак, не и църковен. Поне този август беше така.

И нас живот и здраве ни чака още един брак тази година - църковен! Иска ми се да отидем на някой манастир, където не сме ходили! Ще бъдем съвсем в тесен кръг само с кумовете, сестрите ни и родители. Така го замисляме сега, но да видим. За дата не сме мислили, защото зависи от това кога ще сме в България!

а какво да правя аз като имах граждански църковен и ресторантски брак искам пак сватба толкова бързо мина всички още говорят за нея и се прехлсват а аз само си гледам снимките и плачкам малко и скирто 

И аз да се присъединя към клуба на искащите отново сватба... Може би този ден за нас си остава толкова красив и неповторим, защото е бил един-единствен и за повечето от нас ще си остане такъв. Ако се повтори няма да я има същата магия на празника, сладкото притеснение и желанието всичко да протече перфектно... Сега вече почти пет месеца след сватбата и ние с милото решихме, че може на първата годишнина да си облечем аз - роклята, а той - костюма и да отпразнуваме, връщайки се назад към хубавите спомени. Той малко се дърпа защото така облечен нямал да може да се отпусне и да пие - по подобие на сватбения ден 

И аз искам ОЩЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ  сега си мисля, колко неща искам още колко по-дълъг да е купона.
Беше страхоно, сега ми ще една лятна сватба и мъжо ми обеща че ще си спренем една, но никога няма да е същото, няма я тръпката, няма да е за 1-ви път няма го усещането, няма да се питам :" Това ли е? Аз вече ще съм семейна? " още при подготовката. Искам просто да превъртя назад и да изживея още веднъж онзи снежен и студен 10 ноември 

Аз май съм единствената, на която не й се иска пак да има сватба. За една година не бяха организации и планове, не беше лудост. Това ми стига. Беше красиво и вълнуващо, но спомените от тези мигове са ми напълно достатъчни - и понеже са единствените и без повторение, затова и са ми най-скъпите.
Сега си ми е добре да наблюдавам отстрани и да давам акъли на бъдещите булки. 

на мен много ми се иска ,нооо няма как

а майка и татко догодина ноември месец правят 30години брак и нямат църковен ритуал,майчето много иска да си направят втора сватба маничка,но татко нещо не му допада идеята,е има още доста време да го убеди,иначе вече ресторанта е избран даже и сватбено пътешествие до дубай,стига младоженеца да се навие на църковна церемония ,голям са майтап ,сега си мисля че и ние не трябваше да правим църковен брак че до може полсе да има втора сватба

Момичета и аз искам пааааааак  Със същия младоженец естествено  Наистина всичко минава така бързо и неусетно, че имаш чувството, че нищо не си усетил  Просто вълненията, радостите и ядовете покрай сватбените приготовления са неповторими, но самия сватбен ден минава толкова бързо- като един миг  И всичко така ми липсва- определено искам пак да се върне този ден  Но може би и didibaby е права, че точно защото спомените ни за този ден са единствени и той е един едничък, затова всичко ни е така скъпо и мило