20.05.2013 11:37
Миличка, много се радвам, че всичко е било прекрасно





Желая ви много семейно щастие, прекрасни мигове, обичайте се все така силно и бедете опора един за друг 
и аз.......... ама ние не сме готови то е още 13ч. как така тръгвате.....И той ами да сте готови аз идвам да си взимам булката .... като се развиках на всички да стават да се оправят, шаферките не бяха дошли и мен няма кой да ме облече.... започнах да ходя от стая във стая и да крещя на всички да се обличат, звъня по телефона да идват да ме обличат.... настана паника... мама тича нагоре на долу , татко влезна да се къпе аз викам..... излизай идват да ме вземат..... сама взех да си обличам роклята и само крещя кой ще ме закопчае.... Лудница...
И като ме видя падна на колене пред мен и ме гледа сигурно 2-3 мин без нищо каже, прошепна ми, че съм много хубава. Баща ми дойде да ме извежда, засвири тъжната музика и аз за малко да заплача. Изиграхме едно хоро и тръгнахме за фото сесията. След 1 час снимки тръгнахме за Пловдив идваме в обредния дом, няма къде да паркираме..... лудница от коли. На бързо мина ритуала, много скучен ми се стори. След това тръгнахме към църквата, но се оказа, че първата сватба е закъсняла и от там всички часове се объркват и се наложи да чакаме да излезе предната булка. Венчавката беше страхотна, попа който ни е води е невероятен ( влюбих се в него). Само преди да влезнем исках да му кажа за проблема ми със ръцете и той се усмихна и каза вече знам и няма никакъв проблем. Невероятен поп, много ясно и точно си води венчавката, за първи път да разбирам какво пее поп. След венчавката се отправихме към Куклен вече много закъснели за ресторанта. Отиваме там и лудницата настъпи, идват гости, няма кой да ги настанява тъй като леля ми и братовчедка ми щяха да настаняват гостите, а те останали последни да слизат от църквата. Аз нервна искам да ми махнат булото, да сложа кецовете, че вече не издържах с обувките. По едно време се появи мама и се успокоих каза, че всички са настанени и може да влизаме.
))))
.



