Ах, Панди! Оправи ми деня на 100% Благодаря ти за приповдигнатостта, с която звучат думите ти! Наистина ти завиждам благородно за цялото спокойствие и моите адмирации към него
Чакам с нетърпение да продължиш разказа си

Пандичка, ако знаеш как пиша - махам си сватбения гелиш в дом. условия и всички пръсти са ми в увити във фолио, ноооо продължавам да пиша!!! (така е като нямам грам свободно време напоследък) Позагубих се, но ще наваксам!
Разказа ти е върховен просто! Напомня ми малко на моята сватбена сутрин - с чаша кафе и пред тв-то. Това за мен беше най-прекрасната ранна утрин. Честито още веднъж!!!! Църковния брак си е друго нещо
Чакам снимки! И дано не си ги пуснала и аз от бързане не съм ги видяла   

Хаха, типично по пандьовски се е развило всичко  Много неповторимо и весело 

Само искам да отбележа, че и при мен го нямаше "откупуването" - и двамата не го искахме, но по принцип нашата сватба беше с много малко от типичните български традиции по простата причина, че и двамата не виждахме смисъл в тях към този момент и избрахме тук там по някоя традиция (като разчупването на питата) за забавление на гостите  Понякога се чудя дали не съм изпуснала твърде много след всичките вълнуващи разкази на другите булки за чакането на откупуването, но после тази мисъл ме отминава и продължавам да съм щастлива с как точно се случиха нещатат при нас - при всеки е лично и уникално, та надявам се и ти не съжаляваш за това

Искаме снимки! Нямам търпение да видя как се е получила прическата в крайна сметка, а и гримът, който толкова много хвалиш!!!

Панди, честита втора сватба и от мен! Много забавен разказ, но и аз съм изумена колко си била спокойна и как си си хапвала вафличка   Надявам се на същото спокойствие на духа и аз, но едва ли доколкото си познавам фамилията

Хайде, разкажи за ресторанта!  

Еййй супер! Давай нататък

ух, цяла сутрин се тъхкам, че не ми се отваря форума да не съм изпускала разказа, та сега дебна продължението

Панди, от мен още един по-банален пост, но много се чудя, заради фотосесията, цялата програма и т.н.:
колко време продължи церемонията ви?
мерсиии

и снимки искамееее

Здравейте,

Вчера така и не стигнах, до писане.

Мрявка, не ме е купувал. За пред 8 човека решихме, че може и без това.
ratatui, в София ми бе по-притеснено, даже се учудвам, че казвате, че ви се струва, че съм била спокойна. Във Франция всичко си зависеше от нас, бяхме само с кумовете. Много си бях спокойна там. Тук имаше повече нерви.
Josephine®, оценявам усилието   А снимки и аз още чакам
scilla, споделям напълно думите ти - и аз се чудех, дали не съм изпуснала, че е нямаше купуването на булката, но не мисля, че щяхме да се впишем в картинката.
milenuity, идея си нямам, аз не я усетих. ще питам някой друг от присъстващите дали си спомня.

Продължавам разказа

Следваше поредният любим мой момент от сватбата - фотосесията!!! Фотографът ни е много луд, дано имаме нормални снимки, защото аз си спомням само маймунджалъци да правим. Първо, каза да поснима само мен. Вика ми: "Сега гледай тези розички все едно им се радваш"
Аз: "Ама то тук половината са увяхнали"
И той дойде и махна увяхналите, за да ми дойде вдъхновението    Снима той, поглежда фотоапаратът и казва: " Е,  не. "
И аз (отчаяно): " Е, нито една ли не става"
А той смях" Е , не, колко хубави става"  
Като цяло, през повечето време той се опитваше да ме накара да позирам, а аз само се хилех. Най- вече като ми кажеше да гледам сериозно или замечтано - голям смях падаше   . Ама да видите мъжката панда какъв позиор се оказа - не знам какво прави Zegna,  ами не го наема за следващата колекция     Едни пози, едни погледи, нямам търпение. После малко снимки с кумовете - пак смях. По едно време, фотографа казва: " О, ама вие и двете сте с къси рокли и равни обувки - ще скачате"
Аз :
Кумата:
Аз: " Ама, как ще скачаме, то тези двамaта имам 10 пъти повече въздушно време от мен?!?"
Та скачаме ние и младоженеца и кума решават да скачат с изпънати на страни крака. Снима фотографът, поглежда фотоапарата и почла да се залива от смях - не бил преценил колко на страни ще отидат краката на двамата дългучи и ги отрязал  .
Включиха и родителите в простотиите - майма и сестра ми уж реват  , свекарвата уж се кара   - абе весело беше и то много. Накрая се снимахме и на магистралата.

14:30 ч Пристигане в ресторанта (По график 14:30ч).

Тук пак започвам с похвали - хотел Метрополитън - невероятно професионално отношение!!! Ваня Димитрова и Стелиана Димитрова - много съм благодарна на тези мили дами за професионализма и точността във всяко отношение! През цялото време на подготовката, срещите с тях бяха по-скоро почивка, отколкото стрес, а в деня на сватбата нямаше никакви издънки. Масата бе стилно подредена и украсена с нашите прекрасни цветя (повече си ги харесвам от сватбения букет). Храната.....като се сетя и ми потичат лигите. Едва ли има по преяла булка от мен  Направо имах чувството, че ще ми се пръсне рокличката накрая. А тортата - най- шоколадовата гараш ever!!!! А върху нея и около нея ПАНДИЧКИТЕ, които моята сръчна прителка направи. За нас си останаха cake-topper-ите, а останалите бяха подаръците за гостите, които избрахме да им поднесем по този начин Обслужването също бе на много високо ниво. Едната сервитьорка накрая ни поздрави, за нестандартната сватба. Беше очевидно развълнувана, а като и казахме, че това е венчавката, а сме се оженили в Париж, онемя (да, мнооооооого ми порастнаха ушите  ).

И така накрая всички доволно преяли се натъпкахме в таксита (за съжаление не Панда таксита) и се отправихме към къщи, където си продължихме. Към нас се присъедини и вече небезизвестната ми сръчна приятелка, а аз си останах булка до момента, в който трябваше да си лягам. Все едно щях да стана тиква, ако си сваля булото.

Букетът го хвърлих на следващия ден на момичето, което гледам Сестра ми и кумата, не го искаха, а малката е толкова щастлива и поласкана. Пък и трябваше да и се отблагодаря, че ми направи маникюра

(голямо постване, голямо чудо съм днес)

Ами това беше май. Всяко чудо за три дни Като получа снимките ще ви ги пусна
Накрая искам да обобщя накратко.
Аз май от всичко и всички съм доволна. Прическата ми (от Паша от Pasha студио за красота) не мръдна целия ден, и не ме заболя главата от нея, макар да бе много стегната.
Гримът - вече знаете, че го обожавам. Ева Серева е страхотна.
Лозенският манастир Св. апостоли Петър и Павел е чудесно място за сватби, дори и не толкова малки като моята.
Хотел Метрополитан - всичко беше точно, както ние искахме, за което много им благодаря.
Да не забравя да похваля и  Холидей (Ателие ТМ)  - все пак роклята ми преживя два полета и две сватби и още може .
Чудесните ни халки от ателие Диддо - не ги сваляме, а нали помните, как бях убедена, че няма да ги носим
Фотографа - първо снимките, после за него.

И най- важното - искам да благодаря на вас прекрасни момичета от форума
adi4ko, Albbena, Alleksia, AliTia, Allicia, ani_ogbg, artemida777, bbride, casky, Dark_ButterFly, dixie, elistoilova, ELCHOOOOOOO, emmmmmy, evyevy, _Ezra_, fibi, fiibi_bg, formite, gospojicakapriz, helena31, hulcy, IvaGeorgieva, Josephine®, Kiwi, Lillly, Malena27, malkabulka, Мариелка, mariola85, ma6ka_, milenuity, m0onlight, Мрявка, Mucka<3, Mulan, mynicheto, Nine, Noir, petq1989, ra4e1, ra_di, ratatui, scilla, silver_f, svekarva, Tonina, Vivi20[/i], (ако съм изпуснала някой, извинявам му се, не беше лесно да ви събера )
които съпреживяхте това приключение с мен. Благодаря ви за безбройните съвети и вдъхновения и че винаги ме подкрепяхте и ми повдигахте настроението. За мен бе прекрасно, надявам се и за вас.
Много като сбогуване взе да ми звучи, пък то още снимки не сме видели, така че просто:

Чао от мен

Много добър и разчувстващ финал на разказа ти,пандичке.Бъди все така щастлива, както си в момента.За мен сватбата ти беше много нестандаартна и я следях с интерес.Очаквам с нетърпение снимките 

ех, панди, страхотен разказ определено се почуствах като присъствала на събитието  пожелавам ви още веднъж неспирно щастие и вечна любов

Мила Панди, много се радвам, че сте имали така прекрасна сватба! Желая ви и бъдещия ви живот заедно да е толкова сладък, весел, нестандартен и любовен!!! Благодаря за яките разказчета, които сътвори за нас, и ни направи по този начин съпричастни към историята на сем. Пандьови !!!

Аз от много неща съм впечатлена по тази сватба, но в момента бързам да изкажа възхищението си от подреждането на никовете ни по азбучен ред , което има безброй предимства в различни аспекти.  Сега ще чакаме снимките с каращата се свекърва и ревящата майка и мъже с резнати краченца.

Хихих, готина и духовита както винаги!

Ех, ами това е, Панди! Сега започва скучният семеен живот на омъжена жена   

Шегувам се  Тепърва започва да става все по-добре и по-добре... аз много се смея някой като ни попита "Е, как е семейният живот?" и ние винаги отговаряме "Все по-добре!"