Благодаря момичета!

Блекича е добре като цяло, стресиран е и само спинка, ама предполагам че е и заради антибиотика който му сложиха. Всъщност ухапаното не е на лапичката, а на гърба, точно между плешката и врата. И го боли като върви, но е малко геройче и гък не издава. Ама аз си го усещам и знам, че го боли.
Яд ме е, че сега се връщам в изходна позиция, защото преди да го осиновя е бил доста хапан и бит от по-едри кучета докато се е скитал по улиците. Отне ми три години време психологическа работа, докато го приуча отново на нормални отношения с другите кучета и да не се страхува като ни размине някое по-едро. Но и с това ще се справим, отново заедно. Той е добродушко и много наивен, даже понякога и глупав, но си е моя сладур.
Пънки, нямаме си порода. Но е марков, даже двойно марков, според вета.
А според мен може дори и тройно марков да е, защото има в себе си кокерско, сетерско и нещо от лабрадор, ама за третото не съм съвсем сигурна. Въпреки че в паспорта му пише кокер спаньол.
Относно страха от кучета - не съм била хапана, нито гонена, нито нападана. Откакто се помня винаги около мен е имало кучета, от пинчер до гигантска догица. Нямам никакъв страх, като видя куче и пощурявам да го гушкам, галя и мачкам, което не е много хубаво, защото изобщо не се замислям, че кучето може и да не е дружелюбно и да си изпатя. Засега не се е случвало де, надявам се и да не се.
На моята приятелката малкия син много се страхуваше от кучета, не знам по каква причина. Блеки е много внимателен с деца, дори доброволно им се оставя да го тормозят. Знаете как малките деца играят с животните, все едно са някакви плюшки и ги мачкотят до посиняване. Та малкия вече не се страхува или поне не чак толкова от кучетата, а с Блеки даже спинкат заедно. Имам и още една близка, която имаше подобен страх. А сега да я видите как ми разхожда добитъка.

Всичко е до нагласа и психика, мисля.
Иве,
Скай, ако живеех наблизо, щях да ви каня с нас на разходки. Повярвайте ми, вече доста познати ми казват, че Блеки може да работи като терапевтично куче. Много помага на хора които се страхуват, не знам как го прави, явно има талант. Живот и здраве, ако замина за UK, мисля да го взема при мен и да го включа в някоя програма за обучение на терапевтични кучета.
Оф, много ме е яд на мене си, че навремето не учих за ветеринар и да работя с животни. Не мога да си представя живота си без четириного край мен. Сина ми казва, че ако си намеря работа във вет-клиника или приют, сигурно ще се пръскам от кеф. Всъщност е прав.

Олеее, пак едни дълги писания....цял роман направо.
Eййй,
мъниче, чак ти завидях
благородно разбира се, за почивката!
