Благодаря ви много милички!Всичко беше страхотно и като че ли само за миг мина.Не усетих как си мина времето.Аз съм здрава и времето беше страхотно.Вълнението и чувствата които изпитах направо не могат да се опишат с думи.Сутринта в къщи беше голяма суетня,фризьорката дойде в 6,15ч. ,направи първо сестра ми ,след това кумата и към 7,20-7,30 започна мен,получи се това което исках.Към 9 часа започнаха да ме гримират,а младоженика трябваше да дойдат към 9,30в къщи.Познайте как за 10 минути трябваше да се приведа в приличен вид-да си облека полата,бюстието,чорапи и т.н.Майка ми ,горката така се беше шашнала,че даже не можа да ми навърви връзките на корсета ,но благодарение на едната ми шаферка/много съм и признателна/ всичко се нареди.Като засвири музиката/музиката беше във къщи защото младоженека не искаше пред тях такива работи/ сестра ми се разрева ,след това татко,майка ,бабите,шаферката и аз не издържах и аз почнах./като пиша сега пак плача/.Бързо се овладях и започнаха усмивките.Като чух клаксоните направо изстръпнах ,а сърцето ми

щеше да изхвръкне.Чух как влизат гостите,сестра ми започна с пазарлъците за колко ще ме продаде,а отвътре яко затискане.По едно време само се чу "отворете камерата да влезе" и те отварят и заедно с оператора,отгоре през /върху/ ъгловия диван се шмугна милото,а отвън един смях ......Оттам обувката,закичване,поздрави и татко като тръгна да ме извежда пак

,но този път никой не ме видя.Пред блока едни хора,спряхме движението /все пак не всеки ден има булка в блока я/,а по терасите какво да ви кажа

.Тръгнахме от вкъщи,венчавка /подписването ни беше на 15.09/,всичко ок,църквата украсена ,но попа за малко не ми бутна кока -натиска тая корона и това е ,тръгнахме да обикаляме масата короната замалко не ми покри очите,от там снимки ресторант и танци.Почти не съм седнала заедно с кумата ми се разбихме от танци ,а по едно време имах чувство че само ние играем,незнам ще видя след това на диска.По едно време изненадааааааааа: две кючекчийки и аз и всички гости

онемяхме,а той милото го организирал този момент.След това пак танци,танци и накрая фал,но за него няма да пиша,защото пак ще се разплача,а и ще си го спомняме може би за цял живот.Моля се само Бог да е с нас и всичко да се подреди както го искам ,а ако е писано може за този фал след време да си спомняме само с усмивка и ви моля стискайте палци всичко да се оправи и да се стигне до щастлив финал. Наистина ми е много болно за това нещо и затова нямам желание да се сещам за него .Благодарна съм на всички гости които ни уважихаи бяха част от нашето тържество.Благодарна съм ви и на вас че сте се сетили за мен.Много близки си ви чувствам.Снимки ще кача следващите дни защото сега нямам в мен нито една.
Извинявам се за дългия пост,но исках да ви направя съпричастни с моята изпълнена мечта да бъда булка.Ако модераторките преценят нека направят поста на няколко по-малки.Благодаря ви още веднъж!
