много ти благодаря Сноуче за искрения отговор.

Цитат на: m0onlight в 19.03.2013 11:15

Леле, колко съм разсеяна, чак сега виждам, че Сноучето е на горещия стол Е няма как да не й задам няколко въпросчета:

1. Чувстваш ли се щастлив човек? Каква е рецептата?
2. Ти си много позитивен човек - как успяваш винаги да гледаш през розовите очила?
3. Кои са трите неща, с които се гордееш най-много в живота си?
4. Имаш ли любима книга/автор?
5. Искало ли ти се е в някои ситуации от живота ти да имаш бутон "Undo" и да го използваш, за да предотвратиш дадена ситуация?

Муунче, ето ги твоите отговори, макар и много забавени във времето...

1. Определено да. С времето се научих да се радвам на малките неща и да не се поддавам на самоунищожителните настроения. Не мога да скрия, че истински щастлива и "цяла" се чувствам едва от година, когато видяхме  .

2. Аз не винаги съм била такава. В семейството ми често се случваха и продължават да се случват разтърсващи катаклизми, които поставяха на изпитание всички ни. Това направи родителите ми много страхливи и черногледи. Трябваше да се балансират нещата и изведнъж аз се оказах в ролята на оптимиста. За това ми качество помогна и един колега, който промени светогледа ми в поредния труден момент. Просто вярвам, че с мислите си предизвикваме събитията и затова си наложих да мисля позитивно. Сега с вяра и любов просто ми се получват нещата Ако можех да прочета това преди 5 години щях да се сметна за смахната сектантка  

3. Много ме затрудни с този въпрос...не се бях замисляла. Гордея се, че съм израснала в такова прекрасно семейство и имам най-страхотните родители, гордея се, че успях да "култивирам" избухливия си нрав и самоунищожителните настроения...един ден ще се гордея с дъщеря си

4. Най-любимата ми книга е Шогун на Джеймс Клавел - класика  

5. Ооо, много пъти. Аз съм импулсивен човек и често действам първосигнално и после съжалявам и се тормозя...Както казва майка ми: "Винаги с рогИте напред"  

Сноуче, много благодаря за отговорите - четох ги с усмивка на лице

Цитат на: Капризче в 19.03.2013 15:44

Да бе, без грим. Това не мога да го повярвам 

Чудех се какво да те питам и се реших: с какво ще запомниш стая 413 и живота си в нея, около нея, свързан с нея и изобщо този луд купонджийски етап от живота ти? Прочетох, че не ти липсва и си отдадена на малката беборана и семейството, но съм сигурна, че пазиш много топли спомени от този период.  Ааа, и още нещо, коя ти е най-най-лудата случка от студентския живот?

Капризче, голям срам.....напълно съм изключила, че не съм отговорила на твоите въпроси тук. Прости ми, моля те....дължа ти едно черпене (тъкмо повод да се видим ).

Та, така....без грим - не съм го вярвала, но в крайна сметка не е болка за умирачка 
Ех, 413 (Помниш ли надписа "Лудница" на касата на вратата? Първата ми съквартирантка го написа с перманентен маркер след пиянска нощ  ).....толкова прекрасни спомени имам от онова време... Ако започна да пиша няма да ми стигне цял ден. Всъщност, аз нямам лоши спомени от живота си в 413 - там пораснах (станах студентката на 17 години и си бях направо дечко).

Луда случка, луда случка......мислих, мислих и някак не мога да се сетя за нещо фрапиращо, но хайде, ще разкажа нещичко  В края на 4-ти курс, докато си пишехме  дипломните работи (ти вече се беше прибрала след сесията), всяка вечер ходехме на Стрийт бар-а - онзи до 13ти блок (най-първия). Пари, естествено имахме колкото за едно малко питие (а понякога и за толкова нямахме), но пък стратегията ни беше желязна. Отивахме късно и в целия си блясък, когато вече имаше достатъчно почерпени младежи и винаги някой идваше да ни черпи - ей, що коктейли и шотове изпихме тогава. Накрая си разменяхме телефоните с черпещите, като винаги променяхме последната цифра  - кифленска работа. Веднъж се отплеснах и казах истинския си тел. номер и на другия ден ми звъни непознат номер  и аз, гузен негонен бяга, отричам, че такава персона на този номер няма... Да, ама се оказа мъжа на братовчедка ми - до ден днешен се смеят на мой гръб с тази случка